А може би политическият климат не е толкова важен за икономиката

В Европа трите признака на пролетта са налице: раззеленяването, дългите дни и американската глъчка. Всички те са добре дошли. Но последното е и напомняне за покупателната способност на туристите от САЩ. Това, че тяхната икономика се представи по-добре от европейската през последните едно-две десетилетия, може не само да се измери, но и да се усети.

Материалният успех на САЩ се обсъжда навсякъде. Това, което не се казва достатъчно, е, че той се случва на фона на политически хаос, пише колумнистът на Financial Times Джанан Ганеш.

Америка марширува икономически в ерата на Чаеното парти (фискално консервативно течение сред републиканците – бел. прев.), Доналд Тръмп, „вечните войни“ в чужбина и културните у ​​дома. През последното поколение имаше повече президентски импийчмънти, отколкото през предходните два века на републиката. В началото на хилядолетието 44 процента от американците вярваха на федералното правителство, а сега - едва 16 процента. САЩ дори не успяха да осъществят мирно предаване на властта след последните си президентски избори. (За разлика, да речем, от Сенегал.) Гражданският упадък е толкова дълбок, че дори нормални граждани се интересуват от здравето на съдиите във Върховния съд, за да не би някой да умре при президент от противниковата партия (който да му номинира заместника – бел. прев.)

Толкова много политически сътресения, а толкова малко икономически последствия. Защо?

Изкушаващо е да се изтъкне някаква уникална американска устойчивост. Но и други икономики успяха да надмогнат политическите си проблеми за десетилетия наред. Забогатяването на Полша след присъединяването ѝ към ЕС през 2004 г. се случи въпреки партизанското подриване на националните институции, което премиерът Доналд Туск сега полага противоречиви усилия, за да компенсира. Франция имаше 30 „славни“ години на икономическо представяне след 1945 г., преминали през опит за убийство на президента, ужасна война в Алжир, две републики, студентски бунтове и толкова сурова национална атмосфера, че „Скръбта и състраданието“ (филм за колаборацията с нацистите) беше забранен. Такива политически борби би трябвало да потиснат предприемаческия дух на нацията. Вместо това Франция постигна нещо като богатство сред хаоса.

Така ни остава да обобщим нещо не за Америка, а за самата политика. Хора като мен, които я намират за важна по своята същност, споделя авторът, може би надценяват нейното значение. Стига няколко основни функции на държавата да не са компрометирани - физическа сигурност, спазване на договори, събиране на данъци - политиката има по-малко значение, отколкото си мислим, независимо дали общественият живот е "разделителен" или дори токсичен. Това, което икономиката не може да издържи са твърде много лоши политики. Тя не може да просперира при прекалено високи лихвени проценти или недостатъчно финансирано образование. Но здравето на цялостната политическа система може да се влоши много, за дълго време, без подобен ефект върху поминъка.

Всъщност е възможно да се изложи още нещо. „Добрата“ политика се оказва, че има своите недостатъци. Ако има фотографски негатив на американския опит, това е Германия, чието гражданско здраве е възхитително (плагиатството на докторантурата все още предизвиква скандал в Берлин), но чиято икономика е лош пример напоследък (нито една голяма страна не се е представила по-зле през 2023 г.). Може би политиката е обусловила икономиката ѝ: че в културата на консенсус никой политик не е бил мотивиран да заклейми, да речем, безразсъдното разчитане на руски суровини и китайско потребителско търсене. Зрялата, постепенна, коалиционна политика притъпява острието на дебата.

Вероятно това, което липсва на американската политика откъм маниери, се компенсира със съзидателно напрежение и поток от идеи. Това е страна, която е осъществявала променящ света преход от търговия към протекционизъм със светлинна скорост.

Или може да се окаже, че причинно-следствената връзка между политиката и икономиката върви в обратната посока: че избирателите са били изкушени от политическите крайности, защото растежът е толкова силен, че се приема за даденост. На този фон Тръмп е бил оправдан риск. Той, както и будността (културното движение срещу предразсъдъците – бел. прев.), се появи по време на дълга икономическа експанзия.

Какъвто и да е отговорът, той се нуждае от обяснение - това съвместяване на политически провал и икономически успех. Не е достатъчно да се каже, че сметката ще дойде след време. Общественият живот в САЩ се влошава от началото на века, когато Нют Гингрич (републикански председател на Камарата на представителите – бел. прев.) взриви нормите в Конгреса, а разпадането на Доктрината за справедливост от 1949 г. (за безпристрастно отразяване на спорни обществени въпроси от електронните медии – бел. прев.) породи брутална партизанщина в ефира. Без съмнение икономическите последици са изоставащ индикатор за този вид политически щети, но 30 години са прекалено голям лаг.

В либералната мисъл стабилните политически институции се смятат за необходимо условие за богатото общество, което от своя страна увеличава подкрепата за тези институции, докато кръгът на логиката не се затвори. В Америка ние виждаме, ако не първото оспорване на тази идея, то може би най-голямото в историята. Трудно е да определим какво трябва да чувстваме: облекчение поради устойчивостта на американското богатство или страх, че на избирателите им липсва материален стимул да поправят политиката, завършва Ганеш.