Идва време за разделяне на паричната политика в САЩ и Европа

След пандемия, война в Европа и най-сериозната глобална инфлация от 40 години насам централните банкери са напълно оправдани да възприемат подход, целящ на първо място безопасност. Стремежът към оптимизиране на икономическите резултати е на заден план в полза на управлението на рисковете. Големият въпрос за лятото е как монетарните власти могат най-добре да формулират паричната политика, пише икономическият коментатор на Financial Times Крис Джайлс.

За да се ориентират в икономическите данни, централните банкери първо трябва да са наясно кои рискове управляват. Единствените, които имат значение, са тези, които засягат икономическата активност, инфлацията и живота на хората. Твърде често централните банкери казват, че най-лошият резултат би бил да започнат период на промени в лихвените проценти и след това да променят мнението си. Това може да е трудно за тяхната репутация, но не е голяма цена за обществото. Ако следват пътя на необходимостта да бъдат абсолютно сигурни, преди да вземат решение за промяна на лихвите, те със сигурност ще бъдат закъснели. Това може да доведе до реална цена.

В САЩ и Европа въпросът е доколко и с каква скорост да се намалят лихвените проценти. Твърде агресивните ходове заплашват да генерира неустойчиво търсене, предотвратявайки успешното завършване на дезинфлационния процес. Твърде много предпазливост обаче крие опасност икономиките да се върнат към ситуацията отпреди пандемията на недостатъчно търсене, инфлация под целта и зависимост от неортодоксална парична политика, като например допълнително количествено облекчаване. Иронично, рестриктивните централни банкери трябва да се стремят най-силно да избегнат това, защото то е сценарият, който най-малко желаят.

Интересното настоящо явление е, че след период на глобални шокове риск мениджмънтът сочи, че е назрял моментът за разграничаване на монетарната политика от двете страни на Атлантика.

В САЩ вътрешното търсене е силно. Въпреки че данните за БВП за първото тримесечие бяха разочароващи с годишен растеж от 1,6 процента, това не отразява вътрешните разходи. Крайните продажби на частни местни купувачи - по-добра мярка за търсенето - се повишиха с годишен темп от 3,1 процента, като голяма част от тях изтичат от американската икономика чрез вноса. Нормата на спестяване е близо до исторически ниски нива.

В еврозоната и в други европейски икономики като Обединеното кралство картината е коренно различна. Тъй като домакинствата страдат от много по-сериозен шок в доходите след скока в разходите за отопление и електроенергия след инвазията на Русия в Украйна, потреблението на домакинствата е слабо. Нивата на спестяване остават високи, което създава заплаха от недостатъчно търсене. Въпреки че сега енергийните разходи са намалели, реалните нива на разходите и инвестициите не са се увеличили съответно.

Оценките на разликите между потенциалния и реалния БВП трябва да се приемат с едно наум, защото са силно ревизирани, но те показват подобна трансатлантическа история. МВФ смята, че САЩ имат положителна разлика, което показва продължаващ инфлационен натиск, докато същата е отрицателна в еврозоната и Обединеното кралство.

Правителствата също раздалечават САЩ и Европа. Докато дефицитите са по-ниски и се очаква да намалеят в Европа, прогнозите са те да останат високи в САЩ. Това може да е базирано на смели предположения, но е ясно, че фискалният импулс в САЩ е по-силен.

Данните за пазара на труда в САЩ и Европа са по-сходни, но не променят картината за рисковете. Ниската безработица и слабият ръст на производителността е по-вероятно да отразяват натрупването на работна ръка на фона на слабото търсене, отколкото постоянен проблем от страната на предлагането. Има възможност за значително подобряване на производителността, ако търсенето в Европа беше по-силно.

При такива различни позиции на американската и европейската икономики, оценката на рисковете откъм политики също трябва да бъде коренно различна.

В САЩ твърдата позиция на Федералния резерв това лято е, че той трябва да се почувства по-спокоен по отношение на дезинфлацията, преди да отпусне монетарната спирачка. Това е разумно. Има малко признаци за икономически спад и последните данни за инфлацията, макар и облекчение, не предоставиха голяма увереност, че покачването на цените се стабилизира близо до целта на централната банка от 2 процента. Потребителската инфлация беше 3,6% през април на годишна база, като по-голямата част от покачването на цените е настъпило през последните шест месеца.

Ако има достатъчно доказателства, че инфлацията отслабва, Фед може да разхлаби паричната политика с малко рискове, но също така няма голяма опасност, ако пасува до есента.

За разлика от това, Европа се нуждае от стимули. Инфлацията отслабва стабилно и според прогнозите натискът върху заплатите в еврозоната също намалява. Отнема им повече време, за да спаднат в Обединеното кралство, но забавянето на инфлацията близо до 2 процента през април ще гарантира, че прекомерните изисквания за заплати ще бъдат по-трудни за оправдаване през втората половина на годината.

Основният риск в Европа е паричната политика да остане твърде затегната и да подкопае необходимото възстановяване на търсенето към тенденциите отпреди пандемията. Централните банки на континента трябва да последват тези на Швеция и Швейцария и да започнат програма за намаляване на лихвите. ЕЦБ посочи, че ще предприеме първата стъпка след няколко седмици. Би било разумно тя да продължи.

Не е предпоставено лихвените проценти да се движат в синхрон във водещите развити икономики в света, въпреки че глобалните сили ги поддържаха в тандем през този век. Смисълът на независимата монетарна политика е тя да взема решения, без да мисли за правителството си или Фед, завършва Джайлс.