Съдебното преследване на Нетаняху поражда рискове за Международния наказателен съд

В продължение на повече от 25 години отношенията на САЩ с Международния наказателен съд се движат между идеалистична подкрепа и откровена враждебност, като дистанцията на една ръка разстояние е норма.

Сега, след като прокурорът на Международния наказателен съд Карим Хан обяви, че е поискал ареста на израелския премиер Бенямин Нетаняху заради войната в Газа година след като издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин заради войната в Украйна, съдът върви към независимост, която едва ли неговите създатели са си представяли. Вероятната цена на решението за израелския лидер е практическата подкрепа и дипломатическата легитимност, която може да осигури само подкрепата на суперсила, пише WSJ.

Само преди седмици Международният наказателен съд, който години наред беше отбягван от републиканците и гледан скептично от много демократи в САЩ, беше приеман от Вашингтон като част от международните усилия Москва да бъде подведена под отговорност заради войната в Украйна. Сенаторите Линдзи Греъм и Крис Кунс работиха заедно, за да осигурят финансиране от САЩ за съда - нещо, което би било немислимо през 2020 г., когато администрацията на Тръмп наложи санкции на съда заради обвиненията във военни престъпления срещу американските сили в Афганистан.

В понеделник Греъм и Кунс се присъединиха към президента на САЩ Джо Байдън и осъдиха хода на Хан срещу Нетаняху и неговия министър на отбраната Йоав Галант. И за двамата прокурорът Хан твърди, че са извършили военни престъпления и престъпления срещу човечеството, като са използвали глада като тактика срещу цивилни в Ивицата Газа. Обвиненията не включват геноцид, въпреки че Южна Африка инициира отделно производство срещу Израел пред трибунала на ООН заради геноцид.

Службата на Хан отказва да отговаря на зададени въпроси, отбелязва медията.

Израел твърди, че спазва законите на войната и че се стреми да запази цивилните жертви минимални, докато преследва законни военни цели.

Според сенаторите Греъм и Кунс Хан е пренебрегнал законовото задължение на Международния наказателен съд да действа, когато една нация не може или не иска да търси отговорност от високопоставени длъжностни лица. Според двамата правната система на Израел е доказала способността си да направи това.

„Прокурорът Хан е пиян от самочувствие и нанесе много щети на мирния процес и на способността да се намери път напред“, коментира Греъм в социалната платформа X.

Кунс, който е критичен към някои израелски операции в Ивицата Газа, посочва, че „Международният наказателен съд е предназначен да бъде последна инстанция“ и Хан надхвърля тези правомощия, като се насочва към лидери на Израел. „Отдавна подкрепям Международния наказателен съд, включително в неговото разследване на руски военни престъпления в Украйна, и се надявам да продължа да работя с него, ако се върне към легитимната си роля“, посочва Кунс.

Матю Уаксман, професор по право в Колумбийския университет и служител по националната сигурност в администрацията на Джордж У. Буш, казва, че шансовете САЩ в крайна сметка да се присъединят към Международния наказателен съд вече клонят към нула.

Според Уаксман обвиненията на Хан „пренебрегват естеството на тази война и предизвикателствата да победиш въоръжени сили, които са разположени в гъсто населени райони“. Според него Израел е можел да направи повече за улесняване достъпа на хуманитарни помощи до Ивицата Газа, но това не е правно задължение, което може да породи извънредните твърдения за престъпления срещу човечеството, които прокурорът на Международния наказателен съд обяви.

Съгласно процедурите на Международния наказателен съд Хан трябва да получи одобрение от трима съдии, за да издаде заповеди за арест, които той също поиска за лидерите на групировката „Хамас“ Яхия Синуар, Исмаил Ханийе и Мохамед Дейф за зверствата при нападенията срещу Израел на 7 октомври. Този панел може да действа в рамките на седмици и наблюдатели очакват да вземе решение относно заповедите преди ваканцията на съда през август.

Повечето американски официални лица нямат какво да кажат за обвиненията срещу лидерите на „Хамас“, която САЩ и Европейският съюз (ЕС) определят като терористична групировка. „Каквото и да намеква този прокурор, няма еквивалентност – никаква – между Израел и „Хамас“, коментира Байдън.

Сенатор Бърни Сандър обаче не е съгласен с този коментар. „Прокурорът на Международния наказателен съд е прав да предприеме тези действия“ срещу фигури като Путин, Синуар и Нетаняху, смята той. „Тези заповеди за арест могат или не могат да бъдат изпълнени, но е наложително световната общност да спазва международното право“, коментира той.

Дейвид Шефър, който представляваше САЩ на конференцията в Рим през 1998 г., която даде началото на Международния наказателен съд, също посочва, че Хан няма избор, освен да продължи делото срещу Нетаняху. „За Международния наказателен съд има риск, но в крайна сметка какво да направи съдът? Израел има правото на законна самоотбрана, справедлива война. Въпросът е как се води тази война. Прокурор Хан представя мащабите на жестокост във войната, които са донякъде безпрецедентни“, допълва Шефър.

Повече от 120 държави подкрепят Международния наказателен съд и осигуряват неговия бюджет в размер на около 200 млн. долара. Някои от тези страни искат да видят действия срещу израелските лидери, или както добавя Шефър – „има цял свят отвъд САЩ“.

Мери Елън О'Конъл, професор по международно право в университета на Нотр Дам, коментира обаче, че ходът на Хан е навредил на перспективите на Международния наказателен съд да привлече САЩ на своя страна и е намалил шансовете за по-бързо прекратяване на конфликта. Инициативата му освен това едва ли ще се увенчае с действително поставяне на Нетаняху или лидерите на „Хамас“ на подсъдимата скамейка. „Страхувам се, че обвинителен акт ще накара лидерите от двете страни да се окопаят и да продължат да се бият“, защото дори мирен договор не може да принуди съда да оттегли заповедите си за арест, казва О’Конъл.

Според Politico Международният наказателен съд е спасил Нетаняху точно когато дните му на власт са изглеждали преброени. Крехкият военен кабинет на израелския министър-председател беше на ръба на колапса, след като пенсионираният генерал Бени Ганц – съперник на Нетаняху, заплаши да напусне правителството, ако премиерът не представи следвоенен модел за това как ще бъде управлявана Ивицата Газа.

Ултиматумът засили политическия натиск върху израелския лидер, но бунтът на Ганц изглежда е на заден план благодарение на съобщението на главния прокурор на Международния наказателен съд за исканите заповеди за арест на Нетаняху, министъра на отбраната на Израел Йоав Галант и трима лидери на „Хамас“.

Броени минути след обявяването на новината израелският опозиционен лидер Яир Лапид, който е сред най-големите политически противници на Нетаняху, осъди Хан и определи съобщението му като „катастрофа“. „Заповедите за арести са пълен морален провал. Не можем да приемем възмутителното сравнение между Нетаняху и Синуар, между лидерите на Израел и лидерите на „Хамас“, коментира той в платформата Х.

Допреди това Лапид призоваваше Нетаняху да се съгласи на нови избори. Сега изглежда още по-малко вероятно това да се случи.