Защо враговете на Путин не могат да се обединят?

Кой наистина е виновен за войната в Украйна? Владимир Путин и неговото правителство или руснаците като цяло? Според международното право отговорът може да изглежда очевиден. Руският президент даде заповед на своите военни да нахлуят в Украйна и той носи крайната отговорност. За 26-те месеца война въпросът за вината се разшири в съзнанието на много украинци.

Сега те са склонни да виждат слабостта на руското антивоенно движение като белег на съучастничество сред руската общественост и са обезпокоени от рейтинга на одобрение на Путин: независими социолози измерват 80% подкрепа за руския президент повече от две години след инвазията, пише Time.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски и неговият екип се отказаха от надеждите си за народна реакция в Русия срещу войната. Те вече не са склонни да вярват в съществуването на „добрите руснаци“.

Да вземем пример с Михаил Ходорковски, водеща фигура в руското опозиционно движение. Някога най-богатият човек в Русия, той посвети живота си на промяна на режима в страната и смята за своя мисия да гарантира, че Путин ще загуби войната. Неговата ангажираност с каузата изглежда неоспорима: Ходорковски прекара десет години в руски затвори заради опозицията си срещу Кремъл.

Коментарите и съобщенията до него в социалните мрежи обаче не показват дейността му да предизвиква всенародни празненства в Украйна. „Това е безкрайна омраза“, коментира той съобщенията. „За много украинци аз съм просто още един руснак, който е нападнал страната им“, посочва той.

Михаил Ходорковски. Снимка: Bartek Sadowski/Bloomberg

В Украйна единствените руснаци, които се радват на широко приемане и благодарност, са малцината, които са взели оръжие, за да се бият заедно с украинската армия. Най-малко две от тези паравоенни формирования съществуват на бойното поле, Руският доброволчески корпус и Легионът за свободна Русия. И двете са организирали малки, но смъртоносни нападения на руска територия през последните две години, като използват оръжия и оборудване, доставени от украинските въоръжени сили.

Повечето от водещите политически дисиденти в Русия не подкрепят тези групи или техните тактики. Сред шепата интервюирани за тази статия повечето изразяват съгласие, че трансграничните нападения дават гориво на руската пропаганда и помагат на Путин да събере подкрепа сред народа и да наема още войници да се бият във войната.

Като политик Ходорковски отговори на нахлуването в Украйна, като помогна за създаването и ръководенето на Антивоенния комитет на Русия, група от дисиденти и общественици, които редовно се срещат в Берлин, за да координират своята активност. Една от ключовите точки в неговия манифест гласи: „Не руснаците започнаха тази война, а един луд диктатор“.

Президентът Зеленски изрази съгласие с тази позиция в първите дни на инвазията. Неговата историческа реч в навечерието на атаката беше адресирана до руския народ на техния собствен език, в която той ги призова да не вярват на извиненията на Путин за започване на войната. През следващите дни протестите, които избухнаха в цяла Русия, дадоха надежда на Зеленски, че войната може да приключи чрез народно въстание срещу Кремъл.

Тези надежди се изпариха след масовите репресии и арести, които задушиха протестите. Скоро украинските власти започнаха да виждат руския народ като съучастник във войната. „Те не са като теб и мен“, коментира пред журналист от Time близкият съветник на Зеленски Михайло Подоляк в началото на април 2022 г., около шест седмици след нахлуването. „За Украйна Русия е страна, която е престанала да съществува. Те са нехора, чудовища“, казва Подоляк тогава.

Някои от най-големите жестокости на руската инвазия бяха разкрити още в началото на войната в киевското предградие Буча и те, по думите на Подоляк, „напълно промениха емоционалния фон на това как се възприема Русия“. Всичко това влияе на начина, по който много украинци гледат на цялото руско общество - не само на управляващите власти, но и на руското опозиционно движение, включително неговия дългогодишен лидер Алексей Навални.

Навални беше в затвора повече от година, когато започна инвазията, и той побърза да я осъди в своите изявления и писма, наричайки я „война, изградена върху лъжи“. Обръщайки се към руска съдебна зала през май 2022 г., той каза на Путин: „Ще претърпите историческо поражение в тази глупава война, която започнахте. Тя няма цел или смисъл“.

В Украйна подобни изявления не са достатъчни, за да спечелят много симпатии. Мнозина си спомниха по-ранната позиция на Навални относно руската анексия на Крим през 2014 г. Когато беше попитан за заграбването на земята по онова време, той не коментира дали Крим трябва да бъде върнат под контрола на Украйна. Тези изявления, както и връзките на Навални с руски националисти в началото на политическата му кариера, оставят петно върху репутацията му сред украинците дори след смъртта му в руски затворнически лагер на 16 февруари т.г.

Същия следобед президентът Зеленски изнесе реч на среща на върха на световните лидери в Мюнхен и спомена Навални в забележките си. „След убийството на Алексей Навални е абсурдно да се възприема Путин като уж легитимен глава на руската държава“, каза той тогава. Според него Путин е „главорез, който поддържа властта чрез корупция и насилие“.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски говори по време на среща на върха на Скандинавските и Балтийските държави. Снимка: Neil Hall/EPA/Bloomberg

По един въпрос Зеленски изрази съгласие с руското опозиционно движение: всички призоваха световните лидери да не признават преизбирането на Путин през март за пети президентски мандат. Някои от съюзниците на Навални обаче отбелязаха, че Зеленски не е изразил съболезнования на съпругата на дисидента Юлия, която също присъства на срещата на върха в Мюнхен и изнесе вълнуваща реч от основната ѝ сцена само няколко часа след като научи за смъртта на съпруга си.

Същия ден високопоставен член на делегацията на Зеленски минал покрай Навалная в конгресния център и не спрял да говори с нея, според двама души, запознати със ситуацията. Това засилва чувството на отчуждение между украинското ръководство и техните бъдещи съюзници в Русия.

„Той не намери дори дума на съчувствие в душата си към семейството на Алексей Навални“, казва руският дисидент и журналист Евгения Албац, която е близък приятел на семейството. „Знаете ли, това ме разочарова. Мислех, че е по-голям и по-дълбок от това“, допълва тя.

В началото на април, около шест седмици след смъртта на Навални, от Time питат съпругата му Юлия за чувствата ѝ към украинското ръководство. Техните интереси съвпадат, казва тя – всички искат да видят края на войната и падането на режима на Путин. Навалная обаче, която се превърна в лидер на опозицията след смъртта на съпруга си, не вижда никакви непосредствени перспективи за сътрудничество с правителството на Зеленски. Въпреки че може да иска да изгради такива отношения, тя допълва, че това не зависи само от нея.

Дебатът около съществуването на „добрите руснаци“, добавя тя, е дълбоко обиден за много от последователите на Навални. Десетки от тях са хвърлени в затвора, защото са говорили против войната. Хиляди хора избягаха от Русия, за да избегнат риска от арести и мобилизация.

Алексей Навални и съпругата му Юлия по време на предизборен митинг в Москва, Русия, през 2013 г. Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

„Обикновените украинци разбират, че не всички руснаци са против тях“, казва Юлия Навалная пред Time. „Що се отнася до украинското правителство, мисля, че би било правилно да си спомнят за тези хора. Това очевидно не е война на Русия. Това е войната на Путин“, допълва тя.

Колкото и противоречива да е тази позиция сред украинците днес, руските политици изглежда не могат да я избегнат. Твърде голяма част от руското общество вече е въвлечена във войната. Ходорковски изчислява, че около 300 хил. руски мъже са се записали да се бият в Украйна след инвазията. Всяко правителство, което може да поеме властта в Русия след края на управлението на Путин, казва той, ще трябва да се съобрази с факта, че тези войници имат правата на руски граждани. „Ще бъдем принудени да храним тези 300 хил. души, да ги образоваме, да им плащаме пенсиите. Те пак ще бъдат членове на нашето общество – и това не означава, че съм съгласен с това, което правят в Украйна“, коментира той пред медията.

За да подчертае мнението си, той дава пример с покойния германски държавник Ханс-Дитрих Геншер. По време на Втората световна война Геншер служи като войник във Вермахта, след като е мобилизиран като юноша през 1943 г. Въпреки краткото си членство в нацистката партия по време на войната, той продължава да служи като външен министър в следвоенна Германия. През 2013 г. Геншер – отдавна пенсионер, е помогнал да убеди Кремъл да освободи Ходорковски от затвора.

„Сега, когато говорим за тези 300 хил. души, как биха приели украинците идеята, че някой от тях един ден ще стане руски външен министър?“, посочва Ходорковски.

Без съмнение те биха намерили подобна перспектива за отвратителна, поне докато руското общество не се разправи с войната и не накаже отговорните за воденето ѝ, както германците се опитват да направят от поколения след Холокоста. Днес в Украйна обаче, вкл. в кабинета на президента, малцина вярват, че руското общество ще желае или ще може да се откаже от войната и империалистическите инстинкти, които я подхранват.

„Разликата е, че тези рани няма да зараснат така, както след Втората световна война“, казва Подоляк през пролетта на 2022 г. „За германците имаше покаяние. За руснаците няма да има“, допълва той.

По-късно същата година, когато медията говори със Зеленски, той се е съгласил неохотно със своя съветник. Месеци наред президентът на Украйна наблюдаваше някои от водещите интелектуалци, бизнесмени, артисти и общественици в Русия да се нареждат зад Путин. Вместо да осъдят войната, много от тях я подкрепиха с пълна сила, включително някои от актьорите и режисьорите, които Зеленски познава от кариерата си в шоубизнеса. В комбинация с постоянно високия рейтинг на Путин, това убеждава Зеленски, че руското общество е почти изгубено.

Зеленски изразява това мнение за Русия и руснаците обаче много повече с тъга, отколкото с гняв. Много украинци обаче имат по-сурови думи за всеки, който предполага, че „добрите руснаци“ все още съществуват. Ходорковски, подобно на много други руски дисиденти, е свикнал да слуша тези обиди. „Когато украинците изричат всички тези неща срещу мен в социалните медии, аз не отговарям. Те имат право. Ако аз и моето семейство бяхме бомбардирани всеки ден, може би щях да имам и по-лоши неща за казване“, допълва той.