Смъртта на президента Раиси нанася удар на иранския режим

Смъртта на иранския президент Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер нанесе шокиращ удар на ислямския режим и неговия върховен лидер аятолах Али Хаменей.

Не защото Раиси беше забележителен президент, преследващ радикални политики, които биха променили бъдещето на републиката. Всъщност историята несъмнено ще помни, че неговият кратък мандат е въздействал по-малко от тези на предшествениците му като Мохамад Хатами, който преследваше по-реформистка програма, или Хасан Рухани, центриста, който беше ключов архитект и защитник на ядреното споразумение от 2015 г., което Техеран подписа със световните сили, пише FT.

От момента, в който Раиси беше избран за президент през 2021 г. и наследи Рухани, той беше смятан за неразделна част от плановете на Хаменей да циментира влиянието на хардлайнерите на режима и да осигури гладко наследяване на висшия пост в републиката, когато върховният аятолах си отиде от този свят. Това е темата, която доминира иранската политика през последното десетилетие и се изостря все повече.

Успехът на Раиси на изборите беше внимателно - и очевидно, дирижиран, защото на консервативни и реформистки кандидати им беше забранено да се кандидатират за поста. Твърдолинейният духовник е смятан за протеже на Хаменей и за фаворит да го наследи, когато му дойде времето.

Тазгодишното обществено гласуване за членове на Експертното събрание - органа, който ще избере върховния лидер и в който Раиси беше част от 2006 г., също беше внимателно контролирано. Рухани беше сред онези, които бяха възпрепятствани да се кандидатират, а това позволи на ново поколение идеологически хардлайнери да излязат на преден план.

Хаменей се опитва да си подреди къщата

Допреди смъртта на Раиси още не беше ясно дали той ще наследи Хаменей. Президентството му обаче е силно непопулярно и помрачено от икономическо неразположение, тъй като инфлацията скочи, а риалът се обезцени.

Като президент Раиси беше непоколебимо лоялен към своя шеф и помогна да се представи единен фронт сред консерваторите, избягвайки вътрешните сблъсъци, които помрачиха предишните президентства.

Синът на върховния лидер, Моджтаба, е другият открояващ се кандидат за върховен аятолах. Със смъртта на Раиси се смята, че пътят на Моджтаба до най-висшия пост е разчистен. Това обаче би било рисковано назначение, тъй като Иран има тежко наследство с концепцията за наследено управление - лидерите на Ислямската революция от 1979 г. яростно се противопоставяха на всякакъв вид система, която прилича на свалената от тях монархия.

Популярността на Моджтаба също така никога не е била измервана, като се има предвид, че той не заема никаква държавна длъжност и не се показва публично много често. Върховният лидер трябва поне да изглежда, че има автентична подкрепа от масите, които подкрепят настоящата религиозна система, ако иска да има някаква легитимност.

Протест под формата на ниска избирателна активност

Очакваше се Раиси да се кандидатира за втори мандат на изборите догодина. Съгласно конституцията гласуването сега трябва да се проведе в рамките на 50 дни. Това означава, че Хаменей и други ключови властови центрове трябва спешно да започнат да се подготвят за избори, а това е предизвикателство за една система в деликатен период от нейната история.

Смъртта на Раиси няма да окаже значително влияние върху ключови вътрешни и външнополитически решения, които в крайна сметка се определят от Хаменей. Може да се очаква обаче много иранци да излеят гнева си, като просто не гласуват. През 2021 г. избирателната активност падна под 50 процента за първи път в президентски избори след Ислямската революция от 1979 г. Тазгодишните парламентарни избори донесоха още една рекордно ниска избирателна активност, под 41 процента.

И двете числа са смущаващи за републиката, която се стреми да проектира народна легитимност чрез участие в избори от основаването си. Процесът показва също, че Хаменей и други твърдолинейни привърженици са били готови да пожертват плочата на демократичното доверие, за да осигурят наследника, който желаят, и да гарантират, че хардлайнерите ще имат пълен контрол.

Може да се очаква тази тенденция да продължи, с малка надежда за милионите разочаровани иранци, че някаква власт ще бъде дадена на реформистите или че режимът ще облекчи твърдата си политика.

Подобна ще е и историята с външната политика. Хаменей балансира войнствеността към Запада и Израел с калибриран, макар и рискован, отговор на регионалните вражди, предизвикани от войната между Израел и „Хамас“, с намерението да запази конфликта далеч от страната.

Каква е разликата между върховен лидер и президент?

Върховният лидер е върховният владетел в Иран и е отговорен за вземането на всички основни решения, засягащи държавата. Върховният лидер, длъжност, установена след Ислямската революция от 1979 г., е също държавен глава и главнокомандващ, пише Bloomberg.

Само мъже могат да заемат поста. Според иранското законодателство върховен лидер може да е високопоставен шиитски теолог, който трябва да бъде поне в ранг на аятолах - въпреки че се оспорва дали самият Хаменей някога е достигал това ниво.

Междувременно президентът ръководи изпълнителната власт на страната и се избира на всеки четири години. В зависимост от политическото минало и силата му този човек може да натрупа голямо влияние върху държавната политика и икономиката.

Според конституцията на Иран след смъртта на президента първият вицепрезидент поема временно ръководство. Заедно с шефа на съдебната власт и председателя на парламента те провеждат нови президентски избори в рамките на 50 дни.

В този случай изглежда сигурно, че временният лидер ще бъде Мохамад Мохбер, бивш офицер в Корпуса на гвардейците на ислямската революция и някогашен ръководител на активите на Ислямската република.

Какво въздействие има смъртта на Раиси върху Иран и региона?

Един от големите въпроси, повдигнати от смъртта на Раиси, е как отсъствието му ще повлияе на битката за това кой да наследи Хаменей като върховен лидер. Това е въпрос, който занимава академици, длъжностни лица и анализатори, тъй като Хаменей е вече на 85 години.

Смъртта на Раиси също може да има последици за отношенията на Иран с останалата част от региона. Иран подкрепя редица прокси групи, най-мощните от които се борят с Израел. Корпусът на гвардейците на революцията ще се погрижи враговете на Иран да не се възползват от момента на катаклизъм.

Раиси ръководеше затоплянето на връзките с арабските страни от Персийския залив, включително Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Въпреки че вероятно тази политика ще продължи, всеки нов лидер може да има различни приоритети.