Стратегия за излизане на Мадуро от властта е ключът към спасението на Венецуела

Надеждите за смяна на режима във Венецуела се увеличават през последните седмици в резултат на обединяването на политическата опозиция и очевидните разделения в управляващата социалистическа партия на президента Николас Мадуро преди изборите на 28 юли.

Въпреки че има причини за оптимизъм, необходимо е да се намери ясно решение на най-големия ребус в тази история: какво да се прави с Мадуро и неговите съюзници, за да се гарантира политическия преход, пише Хуан Пабло Спинето за Bloomberg.

Кандидатурата на Едмундо Гонзалес Урутия обедини опозицията зад една уважавана фигура. Правителството на Мадуро поне досега приема номинацията му, след като блокира предишни опити за избиране на опозиционен кандидат за президент. Най-много усилия се вложиха срещу Мария Корина Мачадо, изключително популярната победителка на първичните избори на опозицията през октомври.

Проучванията сочат, че Гонзалес Урутия, мек дипломат от кариерата, е по-напред в предпочитанията на избирателите и е в позиция да победи Мадуро на изборите.

Ако това е така, според оптимистичния аргумент, огромна избирателна активност в негова полза и непреодолимото желание на венецуелците за промяна ще бъдат достатъчни, за да преодолеят опитите на правителството на Мадуро да фалшифицира вота, както направи през 2018 г. Евентуалното присъствие на наблюдатели на изборите и натискът от ключови международни сили, като Бразилия и Колумбия, може да направи процеса по-прозрачен. Така режимът няма да има друг избор, освен да седне с опозицията и да се съгласи на преход.

Инвеститорите също надушват ветровете на промяната. В края на април просрочените облигации на Венецуела достигнаха най-високите си нива от три месеца на фона на признаци, че правителството може да стане по-отворено за преструктуриране на неизплатените ценни книжа за 154 млрд. долара.

Графика: Bloomberg

Всичко това наистина са обнадеждаващи сигнали в страна, която дълго време страда от авторитарната власт. Смелостта и решителността на опозиционните лидери, борещи се с политическите репресии, цензурата и лишаването от свобода, заслужават възхищение. Да останеш оптимист е необходимо, за да мобилизираш поддръжниците и да се увериш, че ще имат енергия за политическата битка на живота им.

За съжаление, стимулите, от които Мадуро се нуждае, за да се откаже от властта доброволно, все още не са налице. За да се случи това, разходите, свързани с напускането му, трябва да бъдат драстично намалени, а тежестта на съпротивата във властта да стане непосилна за него.

Като начало, къде ще отиде Мадуро, ако загуби президентството? Той трябва да гарантира личната си сигурност и тази на семейството и сътрудниците му, както и неговото богатство и свобода до края на живота му – а той е само на 61 години. В момента изглежда, че няма опция, която да предлага повече безопасност от строгата охрана от лоялните военни сили.

Мадуро няма да получи възможността да се наслаждава на живота в Рим, Мадрид или Маями, където се приютиха други, по-малко известни фигури. Евентуално убежище в Хавана също не е решение, защото той ще е сред първите мишени, ако режимът в Куба най-накрая се смени.

На кого в Латинска Америка Николас Мадуро би могъл да вярва, като резки идеологически обрати се случват почти на всеки избори? Може би на Москва? Той обаче не е Едуард Сноудън.

За някой, който е преживял икономически колапс, строги санкции, пандемия и е успявал да надхитри международните си съперници, вкл. Хуан Гуайдо и Доналд Тръмп, най-рационалният вариант е да остане на власт независимо от всичко. За него би било по-добре да анулира кандидатурата на опозицията, грубо да фалшифицира резултатите от вота и въпреки очакваното международно недоволство. Освен това той може да изиграе картата с евентуалния въоръжен конфликт за оспорвания регион Есекибо на границата с Гвиана като извинение за отлагане на изборите.

В този смисъл споразуменията от Барбадос/Доха, въпреки че извличат значителни отстъпки и вероятно гарантират, че опозицията може да издигне кандидат, не са достатъчно ефективни. И двете страни се обвиняват взаимно, че не изпълняват съответните си ангажименти. Белият дом, който има свои вътрешнополитически драми, трябва да обмисли дали санкциите, които наложи отново, дават на чавизма още едно извинение да продължи напред с още по-опетнен изборен процес.

Разбира се, връщането към статуквото отпреди Барбадос е тревожна перспектива за режима. Залогът обаче, че слабостите и разделенията в страната най-накрая ще бъдат разкрити няма да доведе до нищо по-различно: колкото и лош да е, чавизмът съществува, той продължава да представлява хегемоничен политически проект за Венецуела след 25 години и контролира повечето институции в страната, поради което няма да изчезне просто така.

Всъщност стратегията на Мадуро изглежда е да продължи напред с мобилизирането на гласоподавателите, като одобри увеличения на минималната заплата на цената на данъчната тежест за малкото компании с инвестиции във Венецуела.

„Чавизмът работи за спечелването на тези избори и те разполагат с работеща на пълни обороти избирателна машина“, коментира журналистът и политически анализатор Еухенио Мартинес от Каракас. Той предупреждава, че доверието в силата на опозицията е прекомерно. „Това как ще протече процесът по гласуване ще определи дали ще преминем към политически преговори след вота, или ще се върнем към период на много по-голяма изолация“, допълва той.

Колкото и сложен да е случаят с Венецуела, страната не е толкова далеч от други исторически случаи, завършили с преход, според икономистът Алехандро Ареаза от Barclays Plc. Скорошен пример е Гватемала, където управляващият елит подцени възхода на Бернардо Аревало, докато не стана твърде късно да го спре. Поредната изненада, която историята поднася – немислими уж събития да се случат за една нощ.

Проблемът е, че Мадуро стига до подобни заключения, като чете за тези случаи. Нещо повече, геополитическите фактори в този конфликт също имат огромно значение: излизането на Мадуро от властта би било поражение за Китай, Русия и най-вече Куба, която е силно въвлечена в режима от годините на Уго Чавес. Те няма да приемат такъв развой на събитията лесно.

Дори ако САЩ се откажат от наградата си за Мадуро и бъде договорена обща амнистия за всички по време на шестмесечния преходен период след изборите, Международният наказателен съд разследва неговото правителство за престъпления срещу човечеството. Кой може да гарантира, че в крайна сметка Николас Мадуро няма да се озове в Хага?

Това, което ще се случи на 28 юли, е наистина много важно и ще разкрие истинските намерения на режима. Остава надеждата най-накрая да видим политически преход във Венецуела, но докато няма повече яснота относно стратегията за излизане на Мадуро от властта, това изглежда немислимо да се случи.