Митата, които Вашингтон наложи срещу Америка

Митата на САЩ върху китайските зелени технологии, обявени по-рано тази седмица, са част от предизборната кампания. За хората, които харесаха идеята на бившия държавен глава Доналд Тръмп да наложи 10-процентни всеобхватни налози, получават 100-процентови мита върху китайските електромобили. Изглежда, че президентът на САЩ Джо Байдън разбира, че именно това искат да видят американците преди изборите през есента, пише в коментар за Financial Times Мартин Сандбу.

В това състезание „моето е по-голямо от твоето“ не се изненадвайте, ако Доналд Тръмп скоро обещае мита от 1000 процента. Що се отнася до реалните ефекти обаче, тези мерки могат да помогнат повече на Европа, отколкото на САЩ, пише авторът.

Като оставим настрана предизборната агитация, новият набор от мита бележи обрат в дългогодишното дърпане на въже между хората в администрацията на Байдън. За известно време изглеждаше, че министърът на финансите Джанет Йелън е надделяла над протекционисткия комплекс в полза на „простото“ намаляване на риска, в крак с подхода на Европейската комисия (ЕК).

Вероятно мнозина в администрацията виждат митата като подкрепа на зелената индустриална програма на Закона за намаляване на инфлацията (IRA). Аргументът би бил, че точно както IRA увеличи стимулите за американските потребители да купуват произведени в САЩ електрически превозни средства и други зелени технологии (чрез субсидии), както и наградите за производителите (чрез данъчни облекчения), повишените мита ще насърчат допълнително местните производители да се разширят, като се повиши още повече относителната цена на китайските стоки (или предотврати спада на тази относителна цена).

Според Сандбу тук има определена логика, която предполага, че митата не са просто примамка за гласоподавателите, а съществена част от програмата за евентуалния втори мандат на Байдън.

"Но това е логика, която е наивна, ако не и погрешна. Има много причини да смятаме, че протекционизмът в зелените технологии ще навреди на индустриалната трансформация, която администрацията на Байдън иска да стимулира", допълва още той и препоръчва: вземете под внимание удвояването на митата върху слънчевите клетки (от 25 на 50 процента) и помислете за някой друг път в миналото, когато този вид тактика е била използвана за защита на местна индустрия: когато ЕС наложи ограничения върху вноса на китайски слънчеви панели през 2013 г.

Това не проработи - в крайна сметка европейската индустрия се сви, припомня експертът.

За него по-добра политика би била да се приветства китайският внос, но да се увеличи търсенето толкова много, че дори по-скъпите местни производители да могат да бъдат уверени, че имат пазар. Днес Европа щеше да е много по-напред в своята енергийна трансформация.

Подобни последици трябва да очакваме и от новите американски мита. Вземете предвид 100-процентово мито върху вносните китайски електромобили. Толкова малко от тях влизат в САЩ в момента, че броят им не може да падне. Предполага се, че идеята е, че това просто ще предотврати повторение на нарастващите китайски доставки на електромобили в Европа и ще направи производителите на електромобили в САЩ по-стабилни.

"Но вижте някои други мита. Тези за батериите, магнитите и стратегически важните минерали скачат до 25 процента. Тези върху полупроводниците - до 50 на сто. Всичко това ще повиши цената на важни суровини в производството на електромобили и други зелени технологии (дори произведените в страната, защото това е, което правят митата)", пише още Мартин Сандбу.

По-важното е, че целият протекционистки ход всъщност противодейства на най-важния начин, по който IRA работеше. Трансформиращият ефект на законодателството не се ограничаваше само в субсидиите, но и в увереността, която осигури на потребителите и производителите в САЩ - както и на инвеститорите на други места - че ще възникне голям, стабилен пазар за електромобили, оборудване за възобновяема енергия и други зелени технологии и че има пари, които можете да генерирате, като се присъедините към него.

Поради тази причина притокът на китайски електромобили - особено на масовия пазар, където китайската индустрия превъзхожда всички - можеше да бъде нещо добро за целите на IRA. Много по-интензивното приемане на електромобилите от потребителите би ускорило прехода от коли с изкопаеми горива към електрически, като създаде повече търсене на зарядни станции, насърчи обучението на механици, запознавайки купувачите с начина на работа и т.н. И всичко това би било положително развитие за базираните в САЩ производители на електромобили и за суровините, които се използват, категоричен е анализаторът.

Най-добрият сценарий е, че тези мита няма да навредят твърде много на прохождащата зелена индустриална промяна в Америка. По-голям ефект може, парадоксално, да има в Европа.

Единият е на политическо ниво. Европейците изпаднаха в паника, когато IRA беше обявен. Има голям шанс те отново да се развълнуват от тези големи скокове при митата. Не защото вредят на европейските износители (носят им полза), а защото показват мащаба и скоростта, с които правителството на САЩ може да облагодетелства своята индустрия (или да направи това, което смята, че я облагодетелства). Контрастът с трудния процес на създаване на политики на ЕС и неговите фрагментирани и объркващи инструменти на индустриалната политика е ярък. Не се изненадвайте да чуете европейските индустриални лобита да се оплакват за това как сега са оставени още по-изложени на нелоялна китайска конкуренция.

Факт е, разбира се, че износителите от ЕС сега са в много по-конкурентна ценова позиция на американския пазар, отколкото бяха, тъй като продуктите на китайските съперници току-що станаха с 60 процента по-скъпи. Ако не друго, това смекчава малко дискриминационните мерки, от които износителите от ЕС се оплакват по отношение на IRA., се казва още в анализа

Европейските политици биха могли да отменят всичко това, ако се изкушат да копират американския протекционизъм и да тласнат глобалната търговия със зелени технологии още повече към фрагментация – наистина вече има призиви да се съчетаят с митата на САЩ. Това не би било добро решение за континент с амбицията да бъде първият, който ще стане въглеродно неутрален. Вместо това ЕС би могъл да покаже, че има по-добър начин за съчетаване на откритост, индустриална стратегия и стратегически разум. Това би означавало да се ускори приемането на зелени технологии чрез субсидии и политики за обществени поръчки, като по този начин се осигури достатъчно голям пазар, за който европейските производители са уверени, че ще могат да разширят, като същевременно се използва китайският внос, за да се запази всичко това достъпно и да се засили конкурентният натиск върху местните производители.

Като цяло последният политически ход на Вашингтон вероятно ще изтласка както глобалната декарбонизация, така и индустриалната трансформация на САЩ малко по-далеч от обсега. Това е достатъчно за европейците да се оплакват, без да се преструват, че са ощетени в търговско отношение, заключва Сандбу.