Петпартиен парламент с 8,3 пункта разлика между първата и втората политическа сила прогнозира агенция „Маркет линкс“ на база проучване на електоралните нагласи, проведено съвместно с bTV между 27 април и 9 май.
Според данните ГЕРБ-СДС ще бъде първа политическа сила, ползвайки се с подкрепата а 26% от избирателите на парламентарния вот и с 26,4% за евроизборите. ПП-ДБ са втори със 17,7% при изборите за народни представители и с 18,6% за евродепутати.
Трета сила е ДПС с 13,2% на парламентарните избори и 11,7% на изборите за Европейски парламент, а „Възраждане“ са четвърти с 12,9% на националния вот и 11,1% на изборите за евродепутати. След тях в парламента биха влезли БСП с 8,1% и 8,4% на евровота.
ИТН остава под чертата според прогнозите на „Маркет линкс“, с 3,2% на националните избори и 2,4% – на европейските.
Коалицията „Синя България“ ще има 1,4% на парламентарните избори и 1,5% на европейските, а „Солидарна България“ – съответно 1,8% и 2,3%.
8,7% са посочили, че не са решили за кого ще гласуват на парламентарния вот, а 10,1% се колебаят за евровота.
Над 3% биха отбелязали „Не подкрепям никого“ и в двата вида избори.
Да имаме предвид, че това не е точна прогноза, това е измерване на нагласи преди старта на кампанията, каза социологът Добромир Живков пред bTV.
Той отчита, че въпреки поредицата от избори и негативната тенденция за мобилизация на гласоподавателите, се очаква избирателна активност близка до тази от вота през миналия април.
„Това не е голямо постижение, но поне можем да спрем негативната тенденция на понижаване на гласуващите“, посочи Добромир Живков.
Позитивното е, че българските евродепутати, които ще са част от следващия европейски парламент, ще са с по-висока степен на легитимност, защото избирателната активност ще е с около 10% по-висока, отколкото преди 5 години, допълни той. Живков обаче отбеляза, че при реалните избори избирателната активност обичайно е по-ниска от декларираната.
„Виждаме, че тези партии, които са малко по-ангажирани с европейския път на България, ще успеят да активизират повече свои симпатизанти да гласуват и да пуснат вот и за европейски парламент“, каза той и посочи, че при „Възраждане“ мобилизацията за участие в евровота е малко по-ниска.
Според него пониженият прогнозен резултат на ПП-ДБ на тези избори се дължи както на големите обещания, с които са влезли в политическия живот, без да успеят да ги изпълнят, така и на т.нар. „сглобка“, която ГЕРБ-СДС са успели умело да използват, за да отслабят вълната на подкрепа към „Продължаваме промяната“.
Въпреки че динамиката на електоралните нагласи не е твърде голяма, Живков отбеляза, че тезите, че няма смисъл да се гласува, намаляват политическата активност на българските граждани и водят към по-ниска легитимност на което и да било следващо управление като резултат от по-ниска избирателна активност.
Това води до по-голяма тежест на партийните ядра. Влияе негативно на партиите с по-флуидни корпуси от симпатизанти, каквито са както ПП-ДБ, така и „Възраждане“, каза той.
„ГЕРБ остава на същото ниво. Няма нарастване. Има движения, които не променят в голяма степен картината. По-скоро „Продължаваме промяната“ губят. Губят от нерешилите за кого да гласуват, губят и от периферията – дали към „Солидарна България“, дали към „Сина България“, коментира Живков.
„При ДПС е трудно да се прецени доколко ще увеличат подкрепата си. Симпатизантите са им константни. Те увеличават тежестта си, защото се преразпределят другите гласове“, каза още Живков.
Според него новосъздадената „Солидарна България“ има потенциал да взима гласове от „Възраждане“, но и от избирателите на БСП. Данните за коалицията, както и за „Синя България“ могат да се променят в хода на кампанията, смята социологът.
Според проучването ГЕРБ-СДС биха имали 80 депутати в новото НС, а ПП-ДБ – 55. Очаква се ръст при ДПС до 41 мандата, а при „Възраждане“ се предвиждат 39 мандата.
При БСП също ще има ръст – от 23-ма представители в настоящото Народно събрание до 25 в 50-ото.
„Математиката е по-проста – 80 плюс 41 прави 121. Тенденцията е такава, че ГЕРБ-СДС и ДПС са много близо до мнозинство в парламента, което обаче не винаги означава, че те ще се решат да формират самостоятелен кабинет. Според мен ще се търси по-широка коалиционна формула, дори само от гледна точка на това да се страни от това пакетиране на ГЕРБ и ДПС като много близки“, каза Живков.
„Убеден съм, че това би предизвикало сериозни реакции в обществото, но не се изключва възможността от двупартиен кабинет“, открои социологът.
Според проучването ГЕРБ-СДС отново ще има шестима евродепутати.
ПП-ДБ ще имат четирима, „Възраждане“ – трима, ДПС – двама, толкова ще има и БСП.
Проучването предвижда избирателна активност от 45,8% на националните избори и 43,9% на тези за Европейски парламент. На последните еврозибори през 2019 година активността е 32%.
Проучване на „Алфа Рисърч“, представено преди два дни, предвижда 6-партиен парламент с близо 8 пункта разлика между първите две партии.