Европа трябва да се подготви за Тръмп 2.0

Никой не може да каже, че Доналд Тръмп не ги е предупредил. В необичайно изчерпателно интервю за списание Time наскоро републиканският кандидат за втори мандат предизвика нови тръпки по либералните гърбове, като изложи какво би направил, ако си върне президентския пост, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Лус.

Това включва екстрадиране на милиони нелегални имигранти, използване на военни за разпръскване на протести по улиците на Америка, налагане на тестове за лоялност на федералните държавни служители, позволяване на републиканските щати да следят бременността на жените и премахване на службата за готовност срещу пандемии на Белия дом (защото последния път всичко мина толкова гладко). Той многократно отказа да изключи насилие, ако загуби през ноември.

Американските медии разбираемо са фокусирани върху радикалната същност на вътрешния дневен ред на Тръмп. Но част от най-ясните му послания бяха насочени към Европа. Нямаше нищо ново в плановете му да третира НАТО като клуб с такси за членовете - страни, които не изпълнят целта за отбранителни разходи в размер на 2 процента от БВП, няма да могат да разчитат, че Америка ще им се притече на помощ. Нито беше изненада, че той ще ескалира трансатлантическата търговска война от първия си мандат.

Поразителното обаче беше многократният акцент върху двете. „ЕС е брутален към нас по отношение на търговията“, каза Тръмп. „Преминахме го (колите), те не искат нашето селско стопанство. Те не искат нищо от нас. Това е като еднопосочна улица. Е, същото е и с НАТО. Държат се с нас много лошо. Те не си плащат сметките.”

Възможна европейска реакция е надеждата, че Тръмп ще загуби през ноември. Това би бил прибързан залог. През 2020 г. Байдън го победи с повече от 4 процентни пункта в националния вот. Социологически проучвания през последните три месеца показват, че Тръмп води средно с 1,5 пункта. По-плашещо е, че той води, макар и незначително, във всеки от седемте колебаещи се щата. Твърде рано е да се вземат подобни проучвания насериозно. Но ако изборите в САЩ бяха днес, Тръмп щеше да спечели.

Друг вид реакция, която възприемат много американски бизнес лидери, е да кажат, че Тръмп не е бил толкова лош първия път. Ще има победители и губещи, но животът ще продължи. По-рано тази година Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на JPMorgan, каза, че Тръмп и Байдън си имат своите силни страни. „Моята компания ще оцелее и ще процъфтява и при двамата.” Мнозина в Европа биха били склонни да споделят самоувереността на Даймън. Но това би било твърде смело.

Разликата между 2024 г. и 2016 г., когато Тръмп за последно спечели президентството, е, че този път той има план. От гледна точка на Европа вторият му мандат би изглеждал като „крепостта Америка“. Нещо повече, той вече може да използва списък от съмишленици, за да го изпълни. През първия си престой в Белия дом той назначи фигури от управленската върхушка, като Рекс Тилърсън за държавен секретар и Джим Матис за министър на отбраната.

Този път той би избрал доказани евроскептици като Елбридж Колби, който ръководи мозъчния тръст Marathon Initiative, и открити еврофоби като Ричард Гренел, бившия посланик на Тръмп в Германия. „Предимството, което имам сега, е, че познавам всички“, каза бившият президент. „Познавам добрите, лошите, глупавите и умните… Първия път във Вашингтон познавах много малко хора.“

Не е ясно какво може да направи Европа, за да се хеджира срещу Тръмп 2.0. Малцина от европейските лидери, преди всичко унгарският премиер Виктор Орбан, биха приветствали завръщането му. Както и руският президент Владимир Путин, разбира се. Ако, както се очаква, крайната десница в Европа се представи добре на изборите за Европейски парламент през юни, Тръмп ще има по-голяма група от симпатизанти в Брюксел, отколкото преди. Той също може да разчита на подкрепата на Джорджа Мелони, крайнодясната министър-председателка на Италия, която, за изненада на някои, сътрудничи на Байдън за Украйна.

Друга стратегия сред традиционните партии в Европа е „опитомяването на тигъра“. Лейбъристка партия в Обединеното кралство, която почти сигурно ще спечели следващите избори на Острова, прави опити за сближаване с ключови фигури от обкръжението на Тръмп. Британският външен министър в сянка Дейвид Лами ще посети за шести път Вашингтон, откакто е на този пост. Той е изградил отношения с Колби, Джей Ди Венс (републиканския сенатор и украински скептик), Робърт О’Брайън (последния съветник по националната сигурност на Тръмп) и Майк Помпео (последния му държавен секретар).

Тъй като Тръмп изпитва особена враждебност към ЕС, Великобритания, независимо от кого е управлявана, може да бъде облагодетелствана. В документ от 887 страници, наречен „Проект 2025“, на подкрепящата Тръмп Heritage Foundation, де факто планът за президентството на Тръмп, Великобритания е посочена като единствената страна, с която САЩ на Тръмп биха искали да правят повече търговия.

Нито една от тези тактики – заравянето на главата в пясъка, сприятеляването с Тръмп или дори приветстването му – не е перфектна. Реалността е, че втори мандат на Тръмп вероятно ще означава края на Запада като организираща идея на световната сцена.

Това би била страхотна новина за Путин и ужасна за Украйна. Тя може също така да отвори ядрената кутия на Пандора. Ако НАТО вече не може да разчита на американския чадър, страни като Германия и дори Полша биха могли да обмислят да станат ядрени. Голямата ирония е, че Тръмп вероятно няма да има проблем с това, завършва Лус.