Мъск се сближава с крайната десница в Европа, но избирателите се разколебават

Милиардерът Илон Мъск не крие интереса си към крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD). След поредица от неуспехи, причинени от самото партийно ръководство, не е толкова сигурно обаче дали тази формация ще може да запази ентусиазма на своите избиратели, пише Bloomberg.

Съпредседателят на AfD Алис Вайдел покани Мъск в офиса си, след като главният изпълнителен директор на Tesla разкритикува екстремистка мюсюлманска група, която проведе демонстрация в Хамбург. „Със сигурност искането за сваляне на правителството в Германия е незаконно“, беше написал Мъск в социалната платформа X, която притежава.

„Скъпи Илон Мъск, това събитие е само едно от многото смущаващи събития в Германия“, написа Вайдел в отговор. „Моля, чувствайте се поканен в офиса ми в германския Бундестаг при първа възможност, за да обсъдим по-подробно темата“.

Моментът на размяната на коментари е неудобен, като се има предвид, че миналата седмица бивш депутат от AfD се оказа сред замесените в процеса срещу дясна екстремистка група, която беше обвинена в заговор за сваляне на правителството със сила.

Това следва няколко противоречиви събития, които напоследък навредиха на популярността на AfD.

Крайнодесните групи се надяват да успеят да сформират блокиращо малцинство след европейските избори следващия месец, за да смекчат амбициозните климатични разпоредби и да предложат по-строги мерки за имиграцията. Но проучванията показват, че някои от тях се затрудняват да запазят инерцията през последните седмици преди изборите.

Общоевропейският алианс "Идентичност и демокрация", който включва AfD, както и партиите на Марин льо Пен от Франция и Герт Вилдерс от Нидерландия, се очаква да спечели 11,2% от гласовете, става ясно от проучване на Europe Elects. Това би дало на евроскептичния блок 84 места, което е по-малко от резултата от декемврийска анкета. Все пак това е повече от 59-те места, които групата спечели на последното гласуване в ЕС през 2019 г.

Най-голямата политическа група в Европейския парламент - дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) - получава 23%, дял, който би ѝ осигурил 183 места. Предвижда се лявоцентристката група на Социалисти и демократи (S&D) да спечели 140 места, докато центристко-либералната група Renew се очаква да получи 86 места. Това спокойно би осигурило на трите партии абсолютно мнозинство, позволявайки им да блокират предложения от крайната десница.

Все пак друга крайнодясна групировка, Европейските консерватори и реформисти (ECR), се бори с либералите за формиране на третата по големина група и също се очаква да спечели 86 места. ECR, която включва италианския премиер Джорджа Мелони като водеща фигура, има по-добри отношения с дясноцентристите и потенциално може да накара мнозинството да приеме по-строги мерки за имиграцията или да забави усилията за борба с изменението на климата.

Исторически погледнато, центристките партии са отказвали да работят с тези националистически партии, като на практика са ги принуждавали да бъдат в опозиция. Но възходът на дясното крило промени това.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, член на ЕНП, сигнализира, че може да е готова да работи с някои от ECR след изборите. „Зависи много от състава на парламента и кой в ​​каква група е“, изтъква тя.

В сравнение с предходния месец Партията на свободата на Вилдерс също претърпя лек спад в социологическите проучвания на Ipsos I&O през април – понижение до 22% от 25%. В страна, в която преобладаващото мнозинство от гражданите подкрепят членството в ЕС, Вилдерс се бори да превърне победата си на парламентарните избори през ноември в управляваща коалиция. И все пак, като се ориентира към центъра, смекчавайки опозицията си срещу ЕС, холандският депутат може да е отблъснал част от електората.

Борбите на AfD са по-ясно изразени. Партията беше принудена да започне кампанията си за изборите през юни без своя водещ кандидат Максимилиан Крах, който е изправен пред обвинения във връзки с китайското разузнаване и проруска медийна организация.

Кандидат номер две на партията, депутатът Петер Бистрон, не може да помогне: той е обвинен, че е взел пари от проруска медия. „Ще се концентрираме върху политическите теми, а не върху хората“, изтъква говорителят на партията Даниел Трап.

След като подхранваше недоволството си от ръководената от социалдемократите управляваща коалиция, AfD прекара 2023 г. в стабилен възход в социологическите проучвания. Спадът в подкрепата започна скоро след като медиен репортаж разкри, че членове на партията - сред които един от асистентите на Вайдел - са присъствали на среща, на която са били обсъдени планове за масово депортиране на търсещи убежище чужденци с право на пребиваване в Германия и германски граждани, които не са „асимилирани“.

На много германци им беше припомнено нацисткото минало на страната и те излязоха по улиците, за да протестират.

Освен със скандалите, десницата се бори и с факта, че отделните партии не винаги са единодушни – особено когато става въпрос за Русия и Украйна.

Крайнодесните партии, включително AfD, Националният съюз на Льо Пен и Партията на свободата на Вилдерс, традиционно са приятелски настроени към Русия и сега търсят начин как да наложат своите възгледи за войната сред избирателите. Финансовите връзки на Националния съюз с Русия бяха подложени на проверка, след като представителите на партията взеха заем от руска банка, който според тях вече са изплатили.

„Братя италианци“ на Мелони, напротив, се придържа към основната линия на ЕС за подкрепа на Украйна и осъждане на руската агресия, като същевременно се фокусираха върху миграцията и социалните въпроси, за да откликне на своите избиратели.