Могат ли торите да върнат на релсите своя проблемен партиен влак?

Загубите на Консервативната партия на британските местни избори почти сигурно предвещават по-голямо бедствие за правителството на премиера Риши Сунак на следващите парламентарни избори, които се очакват по-късно тази година. Неговите тори са управлявали Великобритания 105 години от последните 150, макар и понякога в коалиция - рекорд, който никоя друга политическа партия в Европа не може да достигне. Но сега те са изправени пред колапс, който някои експерти предполагат, че ще означава техния край като национална сила, тяхното разпадане в тълпа от скарани фракции, пише в коментар за Bloomberg Макс Хастингс.

В продължение на век и половина единството относно целта е тайното оръжие на британските консерватори - волята да се премахнат вътрешните различия в безмилостното преследване или задържане на властта. През 60-те години опитен депутат от задната скамейка на торите казва: „pro bono publico“, без паника!“ Той има предвид, че за доброто на държавата — или, ако искате, за собственото му племе — дори в моменти на криза всеки трябва да запази спокойствие и да продължи напред.

Това остава в миналото. За разлика от тях консервативният журналист Джефри Уиткрофт наскоро публикува нова книга, озаглавена „Кървава паника!“, хроника на насочването на партията към хаоса, с девет лидери през 33-те години след падането на Маргарет Тачър и петима министър-председатели през последните осем години. Един от тях, Лиз Тръс, чието премиерство продължи 49 дни през 2022 г., действа достатъчно погрешно, за да публикува мемоари за мандата си - резултатът: подигравки.

Какво става? Светът знае и повечето британци разумно признават, че вече не сме много важни. Но е сърцераздирателно да станем свидетели на това как страната ни се превръща в обект на подигравки. През последните години основните постове бяха заети от смешници и шарлатани, от които Борис Джонсън е най-известният. Гротескно, планът за депортиране на нелегални имигранти в Руанда се превърна в центъра на нашия най-очевиден политически дебат.

Преди малко повече от век торите са доведени до лудост от обсебващата си решимост да се придържат към британското господство над Ирландия. Това се промени, но ако искат някога отново да държат властта, след като я изгубят на следващото гласуване, те трябва да се отърсят от омразата си към Европа, въпреки че това се споделя широко сред немислещите избиратели.

Американците могат да кажат: Ах, вижте какво се случва с Републиканската партия от нашата страна на езерото. Наистина има сравнения, но също така е знаково, че самоунищожението на управляващата партия във Великобритания има много по-малко значение за света, отколкото бъдещето на американските републиканци, защото САЩ са единствената надеждна водеща страна, която Западът има, или някога ще има. Освен това е напълно допустимо Доналд Тръмп, като знаменосец на Републиканската партия, да влезе отново в Белия дом през януари 2025 г., докато консерваторите рискуват да загубят властта във Великобритания не само в момента, но вероятно завинаги.

Всеки консерватор, размишлявайки върху днешната железопътна катастрофа, поглежда назад към славните години на управлението на Тачър (1979-90 г.) и се пита: „Къде сгрешихме?“. Най-големият проблем е, че британската икономика е в застой най-малко от 2008 г. и те управляват през последните 14 от тези години. Стагнацията на жизнения стандарт струва на торите репутацията им относно икономическата компетентност.

И тъй като загубиха изборите през 1997 г., те все повече попадат под влиянието на десните фанатици, много от чиито възгледи са неразличими от тези на американските републиканци. Те са скептици по отношение на изменението на климата, не вярват и дори мразят нашите национални институции, като Върховния съд и Английската централна банка (АЦБ), а атаките им са дори по-агресивни срещу международните органи. Те запазват най-бруталния си език за Европейския съюз (ЕС).  

Как торите станаха затворници на такива хора? Уилям Хейг, лидер на консерваторите в началото на предходното десетилетие, беше отговорен за промяната в правилата за избор на ръководство, която оттогава осакати партията му.

В продължение на 40 години лидерите се избираха от депутатите от торите, хората, които познават най-добре кандидатите. Тогава Хейг, в ​​името на демокрацията, въведе система, при която депутатите номинират кратък списък от две имена, които след това се подлагат на гласуване сред редовите членове в страната.

През 1953 г. те наброяват 2,3 млн. дущи; днес системата от Хага определя лидерството на партията, а по този начин и премиерството, награда, присъждана от 200 000 предимно възрастни, ксенофобски реакционери, по-малко от 1% от общия електорат. Това събрание отхвърля поредица от кандидати, популярни сред британския народ, като бившия финансов министър Кен Кларк, в полза на еврофобски екстремисти. Борис Джонсън наистина отказа партийния камшик на Кларк и неговите колеги проевропейци.

Самият Хейг се опитва да осмисли щетите, които е причинил. През април той написа в London Times, че премиерството на Тръс представлява „най-мъчително смущаващия период в съвременната история на нашата партия, период, за който все още се плаща тежка изборна цена“.

Той също така припомни, че Тачър, идолът на британските консерватори, изпитва дълбоко уважение към националните институции - както Роналд Рейгън към тези на САЩ. Той изразява страх, че много тори все още се придържат към неоправдания ентусиазъм на Тръс, въпреки че тя е дискредитирана във Великобритания като цяло.

Основният момент за Тачър е, че тя беше политически предпазлива. Самият Хастингс я познава достатъчно добре и е чул достатъчно от колегите ѝ, за да е почти сигурен, че тя никога, никога — тя обичаше да повтаря такива думи — не би извела Великобритания от ЕС, както направи Джонсън.  

Не е задължително всичко да е свършило завинаги за торите. След като са съкрушени от либералите на изборите през 1906 г., те се възраждат, за да задържат властта, самостоятелно или в коалиция, през всичките с изключение на три години от десетилетията между 1915 и 1945 г. Но ако партията някога иска да се възстанови от надвисналата катастрофа, предсказана от социологическите проучвания, трябва да направи това под ръководството на отявлен центристки лидер, а не на друг десен антиевропеец.   

Тя трябва да възроди традицията си да бъде партия на здравия разум и прагматизма. Това изисква да убедим нацията, че бъдещето ни зависи от създаването на приятели, а не от злоупотребата с тях; като стесним амбициите си на световната сцена, но ги разширим на вътрешната.

Една бъдеща партия на торите трябва да намери начини да насърчи търговията, да изгради умения и да стимулира страната.

За да постигне това, тя трябва да идентифицира и отгледа нови хора както като свои депутати, така и като бъдещи лидери, способни да се държат достойно и отговорно; да казват истината; да избягват налудничавата реторика. За съжаление не е сигурно, че това ще се случи. Влиянието върху дясната партия, предлага отрова, вкоренена във враждебност към имиграцията и всъщност към чужденците като цяло, както се разпространява и в много европейски общества, както и в САЩ, може да стигне твърде надълбоко, за да бъде податлива на какъвто и да е противоотрова.

Ние, милионите хора, които подкрепяме политиките на центъра, ще продължим да търсим партия, достойна за нашата подкрепа. След следващите избори със сигурност ще има все още дясна партия, но тя може да не бъде разпознаваема като тази на старите тори.