България се изкачва в класация за медийна свобода, но независимите медии остават под натиск

България се изкачва в класацията на организацията „Репортери без граници“ по свобода на словото до 59-то място от 180 държави. Организацията обаче подчертава, че свободата на пресата в страната е крехка и нестабилна, а малкото независими медии са под силен натиск.

Телевизията и онлайн медиите са двата основни източника на новини в страна, в която печатните медии постепенно губят влияние. Политическата принадлежност на членовете на медийния регулатор - Съвета за електронни медии, се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, а независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в други регулирани сектори, посочва се в доклада.

Сплашването на журналисти от политици и манипулирането на определени медии за политически цели са честа практика в България, констатира се още в доклада.

Финансова и политическа зависимост на медиите и сплашване на журналисти

Цялостната законодателна рамка на страната предоставя минимални стандарти за защита на журналистите, в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата безсилна пред нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти често са подложени на SLAPP процедури, допълва се в доклада.

Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, която до голяма степен се контролира от държавата. При разпределянето на национални и европейски средства за медиите от правителството липсва прозрачност, което улеснява партийното разпределение, пише още в доклада.

Постоянните заплахи и физически нападения срещу журналисти в България са основен проблем. Разследващи репортери, отразяващи организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани.

Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се утежнява от нивото на безнаказаност за подобни актове на насилие. Използването на сила срещу журналисти от полицията е системен проблем, както беше подчертано от безпрецедентното полицейско насилие в края на 2023 г.

Правителствата по света не успяват да защитят журналистиката

Според доклада като цяло по света все по-голям брой правителства и политически власти не изпълняват ролята си на гаранти за възможно най-добрата среда за журналистика и за правото на обществото на надеждни, независими и разнообразни новини и информация. Наблюдава се тревожен спад в подкрепата и уважението към автономията на медиите и увеличаване на натиска от страна на държавата или други политически актьори, посочват от „Репортери без граници“.

На места се отчитат още по-враждебни действия, които подкопават ролята на журналистите или дори инструментализират медиите чрез кампании за тормоз или дезинформация.

На международно ниво тази година се отличава с явната липса на политическа воля от страна на международната общност за прилагане на принципите за защита на журналистите, особено на Резолюция 2222 на Съвета за сигурност на ООН, допълва се в доклада.

Избори и дезинформация

През тази година се провеждат решаващи избори в много страни по света. Както показа 2023 г., изборите често водят до насилие срещу журналисти и застрашаване на медийната свобода. Примери от 2023 г. са Нигерия например, която е на 112-то място в класацията, както и Турция, където преизбирането на Реджеп Тайип Ердоган на президентския пост е източник на известно безпокойство.

При липса на регулации използването на генеративен изкуствен интелект в арсенала за дезинформация за политически цели заема водеща роля във влиянието върху хода на изборите. Такъв пример е аудио дийпфейка на журналистката Моника Тодова по време на парламентарните избори в Словакия - един от първите документирани случаи на подобен тип атака срещу журналист с цел да се повлияе на резултата от демократични избори.

Контрол върху социалните медии и интернет и превземане на медии

Много правителства засилиха контрола си върху социалните медии и интернет, като ограничават достъп, блокират акаунти и потискат съобщения за новини и информация. Виетнам и Китай са примери за такива действия на властите. Някои политически групи подхранват омразата и недоверието към журналистите, като ги обиждат, дискредитират и заплашват.

Други организират превземането на медийната екосистема, независимо дали чрез държавни медии под техен контрол, или чрез частни медии и придобивания. Италия е такъв пример – член на управляващата парламентарна коалиция на Джорджа Мелони се опитва да придобие втората по големина информационна агенция в страната, която пада с пет места в класацията тази година.

Дългата ръка на Кремъл

В Източна Европа и Централна Азия медийната цензура се засили в грандиозна мимикрия на руските репресивни методи, особено в Беларус, Грузия, Киргизстан, Азербайджан, констатира не в доклада.

Влиянието на Кремъл достига до Сърбия, където проправителствените медии разпространяват руска пропаганда, а властите заплашват руски журналисти в изгнание.

Русия – на 162-ро място в класацията, където Владимир Путин бе очаквано преизбран като президент, продължава да води война в Украйна, а това оказва голямо въздействие върху медийната екосистема и безопасността на журналистите в страната.

Страните с най-свободни и най-несвободни медии

Норвегия остава лидер в класацията по свобода на словото, следвана от Дания и Швеция. Въпреки водещата ѝ позиция обаче, страната влошава политическия фактор за влияние върху медиите. Трите държави с най-лош резултат в класацията са Афганистан, Сирия и Еритрея. Последните две държави са зони на беззаконие за медиите с рекорден брой задържани, изчезнали или държани като заложници журналисти.

Графика: Репортери без граници

Регионът на Магреб и Близкия изток е с най-лош резултат в Световния индекс за свобода на печата за 2024 г. Следва го Азиатско-тихоокеанският регион, където журналистиката се задъхва под тежестта на авторитарните правителства.

Страните, в които свободата на печата е „добра“, са всички в Европа и по-конкретно в Европейския съюз, който прие първия си закон за свободата на медиите. Унгария, Малта и Гърция са трите най-ниско класирани страни от ЕС в индекса.

В Северна и Южна Америка неспособността на журналистите да отразяват теми, свързани с организираната престъпност, корупцията или околната среда поради страх от репресии представлява голям проблем. Делът на страните, чието положение е класифицирано като „задоволително“ (жълто), драстично е спаднал от 36% през 2023 г. на 21% през 2024 г. САщ например влошават класирането си с 10 места.

В почти всички страни в Южна Америка ситуацията със свободата на пресата сега е „проблематична“. Влошаването се дължи отчасти на резултатите от изборите, проведени в страните през 2023 г., и неспособността на правителствата да намалят насилието като цяло, вкл. срещу журналисти. Мексико продължава да е най-опасната страна за журналисти с 37 убити от 2019 г.

Африка на юг от Сахара е силно засегната от политическо насилие по време изборите и превратите през 2023 г. В Азиатско-Тихоокеанския регион – вторият най-труден регион в света за практикуване на журналистика, пет държави са сред десетте най-опасни държави в света за медийния персонал: Мианмар, Китай, Северна Корея, Виетнам и Афганистан.