Как 500 млрд. евро от ЕС правят по-богати, но и разделят бившите комунистически страни

Жаковце в източна Словакия е затънтено място. Тъй като е част от Европейския съюз (ЕС), тротоарите са нови, канализационната система работи, а заводите наблизо, произвеждащи авточасти и уреди, са помогнали за намаляване на безработицата в региона наполовина, разказва Bloomberg.

Селото обаче също така показва как 20 години членство в ЕС трансформира Източна Европа от икономически успех в политическо предизвикателство за блока, докато националистическите партии се възползват от продължаващите различия в доходите.

Жаковце е дом на Мариан Куфа – римокатолически свещеник, чиито консервативни позиции по абортите, еднополовите двойки и половете му спечелиха популярност в цялата страна и 1 млн. гледания на церемониите му в социалните мрежи. Той се хвали, че може да спечели от 100 хил. до 200 хил. гласа за всеки политик, който има нужда от тях, стига този лидер да защитава християнските ценности.

„Комунизмът падна, защото забраняваше всичко, а либерализмът ще падне, защото разрешава всичко“, казва Куфа в интервю този месец в малка библиотека в комплекс за бивши затворници, бездомни и алкохолици, който той управлява.

Би било лесно Куфа да бъде отхвърлен като маргинална фигура, но влиянието му в политиката на Словакия разкрива крехкостта на брака между ЕС и бившия Източен блок. Макар че повечето граждани все още подкрепят ЕС, популистки гласове сеят недоволство, което сега се утвърждава, след като бе подсилено от бежанската криза през 2015 г., пандемията от коронавирус и руската инвазия в Украйна.

ЕС е излял около 515 млрд. евро в бившите осем комунистически страни, както и Малта и Кипър, откакто те станаха членки на блока на 1 май 2004 г., показват изчисления на Bloomberg на база данни на Европейската комисия (ЕК) към края на 2022 г.

Въпреки това, общо, повече хора подкрепят политически групи, противопоставящи се на позицията на ЕС към всичко - от миграция и правата на LGBTQ+ и половете, до зелените политики, насочени към справяне с климатичните промени, отколкото когато и да е било.

„Очаквах източните страни да имат по-значителна роля в ЕС след 20 години, да могат да влияят и оформят решенията на европейско ниво повече, политическите елити в тези страни да имат по-голямо чувство за съвместна ангажираност в ЕС“, казва Милан Нич, старши сътрудник в German Council on Foreign Relations в Берлин. „Това не се случи“, допълва той.

По отношение на Унгария ЕС все още задържа финансиране за 20 млрд. евро заради опасения за корупция и ерозията на демокрацията заради премиера Виктор Орбан.

Билбордове в Будапеща преди изборите за Европейски парламент през юни показват лица от опозицията като марионетки на Брюксел, а проевропейски групи призовават хората да изберат Европа. Наскоро Орбан описа планираното законодателство по миграцията като „поредния пирон в ковчега“ на ЕС.

В Полша, която е усвоила повече европейски средства на глава от населението на нетна база от където и да е другаде, новото правителство на Доналд Туск се опитва да изтрие осемгодишното управление на националистическата Партия на правото и справедливостта. Това управление, подобно на унгарското, демонизира ЕС за натрапването на неговите „либерални“ ценности върху държави, които не ги искат, макар че европейските пари са помогнали БВП да се увеличи с над 50% през времето, в което партията беше на власт.

Притисната между двете страни, Словакия изпъква, тъй като преодоля най-големите препятствия по онова време, за да влезе в ЕС и побърза да се присъедини към еврозоната. От края на 90-те години страната с население от 5,4 млн. души осъществи болезнени икономически и политически реформи, за да настигне съседите си.

Оттогава насам чуждестранни производители на автомобили като Volkswagen и Kia помагат да се подхрани растежа и обединението с демократична Европа. Икономическият растеж на Словакия е стигнал средно 3,3% през последните две десетилетия. Въпреки това и тук преобладаващият вятър е срещу европейския мейнстрийм благодарение на влиятелни личности като Куфа.

Миналата година бившият премиер Роберт Фицо се завърна на власт като глас на опозицията на Брюксел. Приятелската му спрямо Русия позиция поставя страната в конфликт с партньорите и заплашва да разбие единството на Европа в помощта за Украйна. Той също така открито се подиграва на въпроси, свързани с половете.

Фицо успя да сформира мажоритарна коалиция благодарение на Словашката национална партия, която беше подкрепена от Куфа. Свещеникът също така твърди, че подкрепата му е помогнала на съюзника на Фицо Петер Пелегрини да спечели президентските избори този месец.

Както винаги, политиката отразява икономиката. Макар че средствата от ЕС повишиха жизнения стандарт, разделението между богатите, по-либерални градове и консервативната провинция се разширява. БВП на глава от населението в столицата Братислава през 2022 г. е 146% от средното за ЕС, показват данни на Евростат. В източна Словакия в региона, в който е Жаковце, той е 52% от средния.

Това поражда негодувание въпреки подобренията в стандарта на живот. Един пенсионер обвинява Западна Европа за лошото качество на картофите и че не е осигурила достатъчно достъпни жилища или работни места за по-младите поколения. „Нищо не сработва“, казва 81-годишната Хелена, отказвайки да бъде идентифицирана с пълното си име. „Всичко беше по-добре при комунизма“, допълва тя.

Проблемът е, че огромни части от региона се борят с това, което ЕС е постигнал политически, макар и не икономически, казва 29-годишният Растислав Пастиерик в село Хънчовце, съседно на Жаковце. За Пастиерик членството в ЕС означава пет години работа в чужбина и след това намиране на добра работа в международна корпорация.

„Все още не сме адаптирани за либерално-демократичния влак, в който се качихме“, казва той. „Дебатът за предимствата на нашето членство изчезна“, смята той.

Всъщност списъкът с тези предимства е дълъг. Средно доходите на повече от 70 млн. източноевропейци са нараснали поне двойно, те живеят поне три години по-дълго и всяко домакинство от Вилнюс до Прага притежава поне една кола.

Границите, които някога са ги разделяли, липсват. Пет от осем държави са се отказали от валутите си за сметка на еврото и много от тях имат поне един милиардер в долари, като Чехия е начело в класацията. Купуването на стоки вече е на един клик разстояние, а портокалите и бананите се превърнаха от луксозни храни в основни продукти. Прага, Будапеща, Варшава и Вилнюс имат по-висок доход на глава от населението от средния за ЕС, заедно с Братислава.

Управителят на централната банка на Литва Гедиминас Симкус описва членството в ЕС като по-важно от Плана „Маршал“, който помогна за възстановяването на Европа след Втората световна война.

Голяма част от средствата отидоха в Полша, където помогнаха за трансформирането на инфраструктурата на страната. Сега Полша изнася храни на стойност 30 млрд. евро годишно в сравнение с 4 млрд. евро по време на влизането си в ЕС.

„Присъединяването към ЕС даде сериозен тласък в нашето развитие“, казва Вислав Грин, фермер от източна Полша. „С приятелите ми винаги се смеехме, че изстисках всичко възможно, за да модернизирам и разширя фермата. Беше като надпревара във въоръжаването“, добавя той.

Възможността му да има достъп до парите на ЕС са му помогнали да превърне земята, обработвана някога от коне, в модерна ферма, където управлявана от GPS технология и сателитни изображения му помагат да реши кои полета се нуждаят от повече торове.

И все пак фермерите сега са сред най-гласните критици на ЕС, особено полските, които се противопоставят на вноса на зърно от Украйна. Те излязоха по улиците тази година и блокираха граничните пунктове с Украйна и други съседи.

Гневът не е само към това, което според тях е неконтролиран приток на украинска продукция, но и срещу Зелената сделка на ЕС, която има за цел да намали емисиите от парникови газове до средата на века.

Обратно в Източна Словакия, Пастиерик все още вярва, че предимствата на членството в ЕС ще надделеят. Опасността е, че гласове като този на Куфа могат лесно да повлияят на общественото мнение, казва той. „Проблемът е, че хората го слушат“, казва Пастиерик, докато се разхожда из града с бебето си в количка в неделя следобед, „и сляпо вярват на това, което казва“.