Какво ни казва историята за финансирането на войни

Как се е появила думата "капитализъм"? Ако зададете този въпрос на повечето инвеститори днес, те може да мънкат нещо за пазари, търговия и Адам Смит - или Карл Маркс. Но според Майкъл Сониншър, британски историк, терминът всъщност се появява за първи път в Европа през 18-ти век във връзка с финансирането на войни, пише колумнистката на Financial Times Джилиън Тет.

„Капитализъм възниква от френската дума capitalisme, но първоначално се използва за обозначаване на няколко предимно британски проблема“, отбелязва Сониншър. „Най-забележимият е системата за военно финансиране през 18-ти век. На френски някой, който дава пари на заем на клон на френското кралско правителство, е бил наричан капиталист (capitaliste).“

На едно ниво това е просто забавна чудатост на историята. Но трябва да предизвиква сериозен размисъл днес. В десетилетията след Студената война „мирният дивидент“ (липсата на разходи за война – бел. прев.) беше такъв, че съвременните финансисти – и избиратели – рядко се замисляха върху въпроса как се плаща за войните. Наскоро обаче Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI) съобщи, че нарастващият геополитически конфликт е предизвикал 7-процентно реално увеличение на разходите за отбрана миналата година до рекордните 2,4 трилиона долара, или 2,3 процента от глобалния БВП.

Това отчасти отразява въздействието на руската инвазия в Украйна. Не само американските, европейските и украинските разходи скочиха, но руските военни разходи надвишиха 6 процента от брутния вътрешен продукт.

Всъщност разходите се повишиха миналата година за първи път във всичките пет геополитически региона, наблюдавани от SIPRI. „Държавите приоритизират военната сила, но рискуват спирала „действие-реакция“ във все по-нестабилния геополитически пейзаж и такъв на сигурността“, казва изследователят на института Нан Тиен.

Министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак сега постави британската отбранителна индустрия във „военен режим“, като разходите се планира да нараснат до 2,5 процента от БВП до 2030 г., а НАТО неотдавна обяви план за разходи от 100 милиарда долара. Току-що САЩ одобриха военна помощ на стойност 95 милиарда долара за Украйна, Тайван и Израел. Спиралата действие-реакция е в ход.

За щастие, този темп на нарастване все още е по-нисък, отколкото в различни моменти през 20-ти век - и идва от ниска база. Преди 60 години, преди мирният дивидент да се появи, САЩ и Обединеното кралство са изразходвали съответно 8 и 6 процента от БВП за отбрана. Но като се има предвид, че повечето съвременни инвеститори са изградили кариерата си, когато капитализмът е бил дефиниран като мирновременен термин, има поне три неща, на които те трябва да обърнат внимание.

Първо, историята показва, че правителствата почти никога не казват на избирателите истинската цена на войната или как възнамеряват да я платят. Съществуват изключения. През 1940 г. например британският икономист Джон Мейнард Кейнс публикува ясен памфлет, озаглавен „Как да платим за войната“. А миналата година Дания отмени национален празник, за да събере допълнителни приходи за отбраната си. В САЩ политическите консултанти би трябвало да преглеждат внимателно законопроектите за разходите на Конгреса. Но прозрачността е рядкост. Както отбелязва Сониншър, основната причина, поради която европейските крале от 18-ти век са емитирали дълг, за да платят за военните си авантюри, е била да заобиколят контрола на законодателните органи.

И докато фурорът около приетия законопроект за Украйна в Конгреса създава привкус на демократичен надзор, „публичният достъп до бюджетна информация за военните разходи на САЩ след 11 септември 2001 г. е несъвършен и непълен“, според критичен доклад от института Уотсън към университета Браун.

Вторият урок е, че дори ако разходите в крайна сметка бъдат покрити чрез увеличаване на данъците или инфлация, обикновено има скок на дълга. Институтът Уотсън изчислява, че в САЩ е имало 8 трилиона долара военни разходи от 2001 г. насам, които са били „платени почти изцяло чрез заеми“. При липса на предсрочно погасяване чрез масивни увеличения на данъците, чудотворен икономически растеж или дефолт (неизпълнение) по дълга, „лихвените плащания могат да достигнат общо над 6,5 трилиона долара до 2050 г.“

Трудно е да се повярва, че нещата в Европа ще бъдат по-различни. Да, Сунак заяви, че неговото спорно увеличение на военните разходи ще бъде „напълно финансирано“ чрез съкращения на разходите в министерствата, но това звучи като магическо мислене.

Трето, шокът от войната не само насърчава тежката държавна икономическа намеса, но и финансови и технологични иновации. През 1694 г., например, британското правителство прегръща идеята за централно банкиране с цел финансиране на войната. През 40-те години на миналия век емитирането на американски „военни облигации“ помага за стартирането на пазар на дребно за държавни ценни книжа. Втората световна война пък доведе до това, че британските и американските правителства разработиха политики за финансова репресия. Днес се обсъждат експерименти за секюритизиране на приходите от конфискувани руски активи в полза на Украйна.

Междувременно САЩ аутсорсват части от военните технологични иновации на рискови капиталисти. Говори се, че мениджърите на активи тестват техники за дигитално персонализиране, които ще им позволят бързо да изключат враждебни нации или региони от портфейлите си, докато правителствата разкриват нови начини за проследяване на потоците и активите, които нарушават санкциите.

Ще продължат ли подобни иновации? Вероятно. Но това, което вече е ясно, е, че без огромни увеличения на данъците издаването на дълг ще продължи да се разширява, ако заплахите от война нарастват. Това може да бъде защитима геополитическа „застраховка“ за онези държави, които се страхуват от нападение. Но почти сигурно ще окаже натиск за повишаване на лихвените проценти. Съвременните капиталисти – известни още като притежатели на облигации – трябва да вземат под внимание това, завършва Тет.