Politico: България няма как да се присъедини към еврозоната от януари 2025 г.

Месец преди управляващата коалиция в България да се разпадне, на посещение в София председателят на еврогрупата Паскал Донахю подбира думите си внимателно: „Силно убеден съм, че България ще се присъедини към еврозоната през 2025 г.“, казва той. „Въпросът е кога страната ви ще въведе еврото като собствена валута. А не дали“, посочва още.

Посещението, хвалено като заявяване на подкрепа за колебливата кандидатура на България да стане 21-вата страна, използваща еврото, се оказа в не толкова идеалния момент предвид разпада на коалицията и предстоящите шести поредни предсрочни избори през юни.

Експерти и политици, с които разговаря изданието Politico, са убедени, че целевата дата 1 януари 2025 г. няма да бъде изпълнена – не само заради политическите сътресения в страната, но и заради упоритата инфлация и липсата на обществена подкрепа.

„В средата на политическа криза сме“, коментира българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Петър Витанов. „Не знаем какво ще бъде следващото правителство и дали това ще бъде от приоритетите му“, казва той.

Дори преди правителството да падне, страната сигнализираше, че може да изпусне датата за влизане, пише изданието. Тогавашният премиер Николай Денков заяви, че целта „не е свещена“. България първоначално смяташе да се присъедини към зоната с единна валута в началото на 2024 г., но трябваше да отложи с година, тъй като не изпълни критериите за прием.

Януари 2026 г. „най-рано“ би било по-реалистична дата предвид техническите предизвикателства, свързани с превключването от национална валута, коментира Синция Алчиди, старши научен сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст CEPS.

Няколко политически лидери, включително управителят на централната банка на страната, заявиха перспективата за влизане в средата на 2025 г., ако България не се справи за януари – оттук и внимателната формулировка на Донахю, че очаква членство „през 2025 г.“.

Официални лица и експерти, ангажирани с техническите аспекти на присъединяването, казват обаче пред Politico, че присъединяване в средата на годината би било нетипично. Държавите обикновено се присъединяват в началото на годината по административни причини.

Евродепутатът Ева Майдел от дясноцентристката ЕНП казва, че е „оптимист за дата на присъединяване през 2025 г.“, добавяйки, че „може да е 1 януари, може и по-късно“.

Високи цени

Изданието припомня, че страната трябва да изпълни критериите за конвергенция, за да може да се присъедини към еврозоната, което означава да има стабилен валутен курс, да постигне определени цели за държавния дефицит и дълг и да приведе в съответствие законодателството с европейското.

Следващият доклад на ЕЦБ, който ще определи дали страната е готова да се присъедини, се очаква преди лятото.

Инфлацията остава проблем. За да стане членка, инфлацията в България трябва да е средно не повече от 1,5 процентни пункта над нивото на трите „най-добре представящи се“ страни от еврозоната – неясна категория, която създава сива зона за точната необходима цифра на инфлацията.

„Единственото препятствие за България е инфлационният критерий“, казва Жолт Дарвас, старши сътрудник в базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel. „Тя е в добра бюджетна позиция – ниски държавни дългове, бюджетни дефицити под контрол“, посочва още.

Текущата прогноза на страната за инфлация от 2,9% през 2025 г. би „предполагала, че България може да се присъедини през 2026 г.“, казва Дарвас. Той добавя, че има "известно пространство за маневриране" за това дали същата сива зона, която позволи на Хърватия да се присъедини през 2023 г., може да се използва за съкращаване на графика за присъединяване на България, но добавя, че "трябва да бъде оправдано".

На теория София ще поиска нов доклад за конвергенцията от ЕЦБ към края на тази година, който ще съдържа достатъчно ниска инфлация, за да позволи присъединяване към средата на 2025 г. Но на практика представителите на ЕС, които ще бъде включени в техническия процес, поставят под въпрос дали това би било осъществимо.

Дезинформация от Русия

Сред политическата класа на България членството в еврозоната среща широка подкрепа. Но обществеността се оказва по-трудна за убеждаване, коментира Politico.

В проучване на Евробарометър от миналата година българите заявяват по-ниска от средната подкрепа за присъединяване и по-висока от средната загриженост относно проблеми като неправомерно ценообразуване по време на прехода.

Високопоставени служители на ЕС казват пред Politico, че спонсорирана от Русия дезинформация играе роля за тази непопулярност.

Все още вярвам, че повечето българи биха предпочели да бъдат част от еврозоната, казва евродепутатът Витанов. „Тук не обвинявам само руската пропаганда. Да, съществува. Но като цяло тези, които изостават, са българските политици”.

Притесненията относно графика за присъединяване на България не спряха висши представители на ЕС като Донахю да продължават да изразяват подкрепа.

Страната получи подкрепа и от страните от еврозоната миналия месец, когато техните правителствени ръководители похвалиха напредъка на България.

Но въпреки продължителната обществена подкрепа на ЕС за целта от януари 2025 г., високопоставени служители признават в частни разговори, че това почти сигурно няма да се случи.

Както казва един от тях: „Изключено е“.