Световната икономика върви по тънък лед

Решението на Иран да ескалира конфликта си с Израел чрез изстрелване на стотици дронове и ракети още повече засилва рисковете от открита война между двете страни, вероятно с участието на САЩ. В края на краищата не е тайна, че израелският премиер Бенямин Нетаняху, който е критикуван от мнозина у дома, отдавна желае да унищожи ядрената програма на Техеран. Някои в САЩ мислят по подобен начин. Това не е ли шансът на ястребите?

В статия, публикувана през октомври 2023 г., твърдях, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф, че подобна ескалация, породена от терористичната атака на „Хамас“ срещу Израел, е основната опасност за световната икономика. Въпреки че петролната интензивност на световната икономика е спаднала наполовина през последните 50 години, петролът остава основен източник на енергия. Значителни смущения в доставките биха имали големи неблагоприятни икономически ефекти.

Освен това регионът на Персийския залив е безспорно най-важният производител на енергия в света: според „Статистически преглед на световната енергетика 2023 г.“ той съдържа 48 процента от световните доказани запаси и е произвел 33 процента от петрола в света през 2022 г. Още по-лошо, според Администрацията за енергийна информация на САЩ през 2018 г. една пета от световните доставки на петрол е преминала през Ормузкия пролив, в края на Персийския залив. Това е тясната точка на световното енергийно снабдяване. Една война между Иран и Израел, вероятно включваща САЩ, може да бъде катастрофална за него.

Властите, отговорни за световната икономика, които се събират във Вашингтон тази седмица за пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, са просто зрители: те могат само да се надяват, че мъдрите съвети ще вземат връх в Близкия изток. Ако бедствието наистина бъде избегнато, как би изглеждала световната икономика?

По този въпрос, както обикновено, изданието „Световни икономически перспективи“ (WEO) на МВФ предлага осветляване. Не защото неговите прогнози непременно ще се окажат верни. Ако се случи нещо голямо, случаят определено няма да е такъв. Но изданието предоставя систематичен преглед на това къде се намира светът в момента.

Накратко казано, както Пиер-Оливие Гуринша, главният икономист на МВФ, обяснява във въведението си, скорошното представяне на световната икономика е значително по-добро от очакваното въпреки шоковете за брутния вътрешен продукт (БВП) и инфлацията, причинени от пандемията, инвазията на Русия срещу Украйна, скокът на цените на суровините и рязкото затягане на паричната политика. Както отбелязва той, „въпреки многото мрачни прогнози, светът избегна рецесия, банковата система се оказа до голяма степен устойчива, а големите полу-развити пазари и развиващите се икономики не претърпяха внезапни финансови сътресения“. Трябва да се отбележи, че скокът на инфлацията не предизвика неконтролирани спирали заплати-цени. Като цяло световната икономика се оказа по-гъвкава, а инфлационните очаквания по-добре закрепени, отколкото мнозина очакваха. Всичко това са добри новини.

Съществено е, че кумулативният ръст на БВП през 2022 г. и 2023 г. надхвърли прогнозите на МВФ от октомври 2022 г. за световната икономика и всяка значима група в нея, с изключение, на развиващите се страни с ниски доходи (LIDC). Същото важи и за заетостта, освен отново в LIDC и Китай. Икономиката на САЩ бе особено динамична, но тази на еврозоната много по-малко.

Интересен въпрос е защо затягането на монетарната политика имаше толкова малък ефект върху БВП. Едно от обясненията е, че фискалната политика бе подкрепяща, особено в САЩ. Друго обяснение е, че реалните лихвени проценти всъщност спаднаха, вместо да се повишат, защото инфлацията беше толкова висока. Това сега се променя. Трето е, че голяма част от ипотеките са с фиксирани лихви: има особено голямо увеличение на този дял в Обединеното кралство. Освен това нарастването на спестяванията по време на пандемията помогна за финансирането на разходите. Но това вече приключва. Строгите парични политики все пак може да проявят своите ефекти с обичайното закъснение.

Докато краткосрочното представяне на световната икономика е изненадващо добро, дългосрочното - напротив. Забележими спадове в ръста на реалния БВП на глава от населението се наблюдават в целия свят от първите години на този век. Сривът в растежа на „общата факторна производителност“ (TFP) - най-добрата мярка за иновации - беше особено значителен. В LIDC растежът на TFP дори стана отрицателен между 2020 г. и 2023 г.

Забавянето на ръста на TFP представлява повече от половината от общия спад на икономическия растеж. Според WEO увеличението в неправилното разпределение на капитала и труда в рамките на отделните отрасли обяснява голяма част от забавянето. Това може да се промени, но няма да е лесно. Една от причините за това забавяне вероятно е загубата на динамика в световната търговия, която винаги е мощен източник на конкуренция.

Основните уроци от последното издание на WEO е изненадващо динамичното скорошно икономическо представяне, ако изключим (обезпокоително) LIDC, но и подчертаното забавяне на дългосрочния растеж, до голяма степен поради забавянето на ръста на производителността. Но, разбира се, има и големи несигурности.

В положителен план можем да разглеждаме краткосрочния скок във фискалното разхлабване, свързано с политически избори. Позитивните изненади, особено в предлагането на работна ръка, могат допълнително да ускорят спада на инфлацията. Изкуственият интелект може да даде голям тласък като цяло на слабия растеж на производителността. Успешните реформи пък могат да ускорят ръста на потенциалния БВП. Но, от друга страна, растежът на Китай може да спадне рязко. Съществуват и твърде очевидни рискове за глобалната финансова, фискална, политическа и геополитическа стабилност. Световната търговия може да бъде ударена от протекционизъм. Война между Израел, САЩ и Иран може да взриви Близкия изток с огромни последици за цените на енергията и суровините. Най-големите жертви на такъв хаос ще бъдат, както обикновено, най-бедните.

Може би сме се справили с шоковете по-добре от очакваното, но вървим по тънък лед и трябва да стъпваме внимателно, завършва Уулф.