Приклещен между САЩ и затруднената икономика, Шолц затопля отношенията с Китай

Миналата година Германия започна стратегия за „намаляване на риска“ от Китай, но в събота канцлерът Олаф Шолц започва визита с голям залог в страната с надеждата да заздрави отношенията в деликатен момент, когато САЩ и Европейският съюз (ЕС) заплашват да санкционират китайски стоки в спорове за субсидии, пише Ройтерс.

Тридневното посещение на германския канцлер в Китай ще бъде както най-дългото, така и най-значимото му пътуване в чужбина, откакто пое поста в края на 2021 г., отбелязва Politico. За Шолц, който трябва да се справя с рекордно нисък рейтинг и спорове в коалиционното му правителство, пътуването е възможност не само да докаже глобалната си позиция, а и да покаже на избирателите, че ще направи всичко необходимо, за да защити бизнеса в Германия, допълва изданието.

Германската икономика е в затруднено положение, а компаниите в страната настояват за по-справедлив достъп до китайския пазар, който според тях все още ги дискриминира тежко в полза на местни компании въпреки обещанията за противното.

В същото време Китай вероятно ще притисне Берлин да не подкрепя мерки срещу автомобилите и оборудването му за слънчеви и вятърни паркове, с които ЕС заплашва. Брюксел счита, че тези стоки се продават твърде евтино на европейския пазар.

Икономиката на Китай също изпитва затруднения, като тази седмица още една рейтингова агенция понижи перспективите пред рейтинга му, а заводите му са обвинявани, че произвеждат повече стоки, отколкото могат да продадат на местния пазар.

Визитата ще мине под знака на възможното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом, който заплаши да повиши митата за всички страни, включително Германия.

В момент, когато помощта на САЩ за Киев изглежда по-несигурна, Шолц вероятно ще отправи критики към Китай заради подкрепата му за военновременната икономика на Русия, докато руските сили продължават да бомбардират украински градове две години след началото на нашествието.

При предишно посещение през 2022 г. Шолц се опита да убеди президента Си Дзинпин да предупреди Русия да не използа ядрени оръжия.

„Европейците трябва спешно да изяснят как могат да се позиционират като стълб между САЩ и Китай и да не бъдат смазани между техните конфликти“, казва Максимилиан Бутек, ръководител на Германската търговска камара в Източен Китай, цитиран от Ройтерс. „Все още има решение на въпроса как можете да защитите собствения си пазар, без да рискувате да се откажете едновременно с това от бизнеса си в Китай“, допълва той.

Правителството на Шолц е притеснено от буксуващата Германия и последиците за китайската икономика, след като нашествието на Украйна показа зависимостта на Европа от износа на руски газ и предизвика криза с издръжката за живот.

Три изследвания, публикувани от германски институции тази седмица, сигнализират други притеснения на Германия. Според едно от тях близо две трети от компаниите се чувстват дискриминирани на китайския пазар, а възходът на местни компании изяжда част от печалбите и от пазарния им дял.

Второ изследване на института Kiel установи, че субсидиите на Китай за компаниите му са с между три и девет пъти по-големи от тези на други страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като САЩ и Германия.

Но в същото време усилията на германската икономика за диверсифициране от Китай са непоследователни, показа трето изследване. Германската индустрия не само не е намалила ангажимента си с Китай, а дори го е засилила. Преките инвестиции на Германия в Китай са достигнали рекордните близо 12 млрд. евро през 2023 г. Германците са инвестирали в Китай повече през 2021 и 2022 г., отколкото в петгодишния период между 2015 и 2020 г., сочат данни на водещия икономически институт IW Köln.

Други мерки като ходове на Берлин да ограничи използването на оборудване на Huawei от германските мрежи все още не са се материализирали.

Миналия юли правителството на Шолц публикува стратегически документ от 64 страници, очертаващ нарастващата агресивност на Китай, „нечестни практики“ и рисковете за веригите на доставка от възможен конфликт заради Тайван.

Макар че автомобилната индустрия в Германия също е под натиск от евтиния внос, компании като Mercedes и BMW не са склонни да подкрепят наказване на Китай заради опасения, че това ще навреди на собствените им бизнес интереси там, ако Пекин предприеме ответни мерки, каквато вероятност има, пише Politico.

С други думи, няма връщане назад. Когато германската индустрия навлезе в Китай за първи път през 80-те години на миналия век, политици и бизнес ръководители смятаха, че това са инвестиции в бъдещето. С просперитета Китай ще се либерализира и ще стане по-западен, дори демократичен.

Това беше хубава теория, но както уйгурите могат да потвърдят, не стана точно така. Вместо това десетилетия наред Китай се учеше от Запада и разработи своите технологии до степен вече да не разчита на страни като Германия.

За съжаление, Германия все още се нуждае от Китай. За германски компании като Siemens и Volkswagen, които започнаха да инвестират в Китай преди 40 години, страната все още е стълб на глобалния им бизнес. Китай съставлява около 50% от продажбите на коли в света на VW. Въпреки противоречивата си история – компанията е основана при нацистите и разчиташе на робски труд по време на Втората световна война, тя продължава да управлява завод в Синдзян, където са арестувани уйгурите. Макар че VW беше подложена на критики в Германия заради отказа си да напусне, ако го направи, това може да разгневи ръководството на Китай.

Макар че най-големите компании в Германия – автомобилните и химическите производители като BASF, са с най-голяма експозиция към Китай, много от доставчиците им също залагат силно на страната.

Изграждане на доверие

Шолц ще бъде придружен от главните изпълнителни директори на някои от най-видните германски компании като Siemens и Mercedes, както и трима министри от кабинета си, подчертавайки значението на Пекин, отбелязва Ройтерс.

Канцлерът ще пътува до Шанхай и Чунцин и до китайската столица, за да се срещне с президента Си и с премиера Ли Цян.

Мико Хутари, ръководител на института Merics в Берлин, нарича това „възобновяване на ангажимента“ и стабилизиране на отношенията. Той призовава Шолц да изтъкне, че Германия има специална роля в ЕС и не иска Брюксел да предприема твърди действия в търговските спорове.

Извън видимото на повърхността съществуват по-сложни сметки. Дори сегашните икономически проблеми на Китай да се окажат временни, напрежението между Вашингтон и Пекин заради Тайван и глобалната сигурност поставят Германия в затруднено положение. Взети заедно, САЩ и Китай съставляват близо 20% от търговията на Германия, а това означава, че страната не може да си позволи да загуби нито една от двете. Това обяснява баланса, който Шолц се опитва да поддържа между двете страни.

Зависимостта на Германия от САЩ в областта на сигурността може да я остави без възможност да не се съобрази с американския натиск за скъсване с Китай. Но до момента Шолц, подобно на Ангела Меркел преди него, успява да балансира отношенията с двете страни.

Пътуването на Шолц вероятно ще бъде последвано от визити в Китай на икономическия министър Роберт Хабек и на външния министър Аналена Бербок, която миналата година разгневи Пекин, като нарече президента Си „диктатор“.

През март Китай обеща да третира чуждестранни и местни компании еднакво, но германските компании реагираха скептично и поискаха конкретни стъпки.

Те обаче са притеснени и от ескалиращата търговска война между Китай и Запада, която може да се отрази на собствените ѝ инвестиции във втората по големина икономика в света.

ЕС също е изправен пред дилема – той може да се възползва от евтини слънчеви и вятърни продукти например, за да постигне климатичните си цели, но рискува да навреди на собствените си индустрии в резултат на това.

„Мисля, че и в двете страни има липса на доверие, затова визитата е смятана за добър знак от китайците“, казва Бутек. „Настояваме за отворени пазари, тъй като това е от съществено значение за оцеляването ни. Цената на загубата на пазара тук е много по-висока от това, което ще спечелим от вносните мита върху китайски стоки“, допълва той, цитиран от Ройтерс.

Въпреки остлабващата си икономика Германия остава ключова награда за Китай – както заради тежестта ѝ в ЕС, така и поради близките ѝ връзки със САЩ. Завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом догодина ще даде на Си златна възможност да омае Берлин с обещанието за по-близки икономически отношения.

Най-важното е, че Шолц може най-сетне да се откаже от деликатния танц на Германия, отбелязва Politico.