Русия запълва вакуума, оставен от Запада в Сахел

Страната му може да е сред най-бедните в света, но генерал Салифу Моди, министърa на отбраната на Нигер, е много ухажван човек. Няма значение, че неговото правителство, родено от военен преврат през юли 2023 г., все още държи под стража сваления демократично избран президент Мохамед Базум и съпругата му. На 4 декември миналата година генерал Моди посрещна в столицата Ниамей заместник-министъра на отбраната на Русия генерал Юнус-Бек Йевкуров. Две седмици по-късно германският военен министър Борис Писториус дойде на посещение.

Този парадоксален списък от посетители олицетворява нарастващото предизвикателство за сигурността, пред което са изправени западните страни в тази част на Африка. На бойното поле за влиянието на великите сили, в което се превърнаха Нигер и неговите съседи от региона Сахел (поясът южно от Сахара – бел. прев.), Русия печели впечатляващи точки, пише за Financial Times Силви Кауфман, колумнистка и редакционна директорка на Le Monde.

Управляващите в Нигер станаха придирчиви, когато става дума за чуждестранни гости. През март високопоставена американска делегация, водена от помощник-държавния секретар Моли Фий, нейната колежка от Пентагона Селест Уолъндър и генерал Майкъл Ленгли от командването на САЩ в Африка, беше пренебрегната от ръководителя на военната хунта. Американските представители, желаещи да говорят за бъдещето на двете военни бази, които държат в Нигер, дори удължиха престоя си в Ниамей, за да си дадат още един шанс, но без резултат. Два дни след като отпътуваха, срещайки се с други официални лица, Вашингтон научи от публикация във Facebook, че Нигер е прекратил двустранното споразумение, подписано през 2012 г., което позволяваше на около 1000 американски военни да оперират в страната.

Говорител на хунтата направи уточнение в телевизионно изявление. Делегацията на САЩ, каза той, е показала „снизходително отношение“ и е искала „да откаже на суверенния народ на Нигер правото да избира своите партньори и видовете партньорства, които биха му помогнали да се бори истински с тероризма“. Американски служители потвърдиха, че делегацията е изразила загриженост относно отношенията на Нигер с Русия и Иран. Малко повече от седмица по-късно Москва обяви, че същият ръководител на нигерската хунта, който отказа да се срещне с американците, генерал Абдурахаман Тиани, е разговарял по телефона с президента Владимир Путин за „засилване на сътрудничеството в областта на сигурността“.

Европейски дипломати в Москва свидетелстват за върволица от посещения на лидери от Африка в Кремъл. Едно от тях, по-специално, не остана незабелязано в Париж: срещайки се с Путин в края на януари, президентът на Чад Махамат Идрис Деби се представи като глава на „братска страна“. Деби се смяташе, че е последният съюзник на Франция в Сахел, а Чад - стълбът на борбата срещу тероризма в региона.

За Франция, бивша колониална сила, това беше смиряващо преживяване. Изгонени от Мали от друга хунта, след като бяха призовани да попречат на джихадистките групи да превземат столицата Бамако през 2013 г., а след това изгонени и от Буркина Фасо, френските сили трябваше да осъществят сложно отстъпление от Нигер. Изтеглянето на 1500 войници и тяхното оборудване на повече от 1000 мили, за да достигнат Нджамена, през някои райони, контролирани от джихадистки групи, беше логистично предизвикателство, което те завършиха в края на декември без много фанфари.

След като научиха по трудния начин, че безкомпромисната им позиция спрямо хунтата в Нигер не се отплаща, французите не можаха да прикрият известно злорадство, когато научиха за американските проблеми в Ниамей. Вашингтон беше опитал различна тактика, изчаквайки два месеца, преди да признае, че превратът в Ниамей наистина е преврат. Но какъвто и да е подходът, залозите са ясни за всички: всеки вакуум, оставен от западните сили в Сахел, се запълва от Русия, която има някои краткосрочни успехи в борбата с тероризма, но също и свои собствени методи - и дневен ред.

Шокирани от мощните антизападни дезинформационни кампании на Москва, наблюдатели отбелязват как присъствието на Русия в Африка се разширява и реорганизира в „епохата след Пригожин“, след като наемниците на Вагнер, които някогашният съюзник на Путин, превърнал се в бунтовник, водеше, са интегрирани от руското министерството на отбраната. Африка е ресорът на генерал Йевгуров: заместник-министърът на отбраната прави чести пътувания до континента, често придружаван от генерал Андрей Аверянов от военното разузнаване ГРУ, ветеран от Афганистан, Чечня и Крим.

Да останат или да си тръгнат? Това е дилемата, пред която са изправени неочаквано около 120 германски войници, все още в Нигер, където отидоха, за да се обединят с французите и американците. Сега французите ги няма, американците са в безизходица, руснаците показват мускули, а германците са оставени да се чудят дали могат сами да защитят южния фланг на Европа от заплахата от хаос в Сахел. Труден нов свят, завършва Кауфман.