Приветствия и критики за плана на Италия за възпиране на миграцията към Европа

През 1936 г. се жени и се записва да учи счетоводство в Католическия университет на Светото сърце в Милано.

През май 1943 г. Матеи се запознава с Джузепе Спатаро, представител на християндемократите. Благодарение на контактите с него той се присъединява към миланските антифашистки кръгове и участва в Съпротивата. На 25 юли 1943 г. заедно с Марчело Болдрини, икономист от миланския Католически университет, Матеи се присъединява за известно време към партизаните. След като се връща от тази мисия Матеи подновява контактите си с „Християндемокрация“. Партията го назначава за командир на „Доброволците за свобода“ - първата координационна структура на партизанските сили по време на Втората световна война, призната както от италианското правителство, така и от съюзниците.

Малко след края на войната Матеи е натоварен от новите италиански власти с мисията да ликвидира и приватизира в значителна степен енергийните активи на компанията Генерална италианска петролна компания (АДЖИП), създадена през 1926 г. от италианската държава, за да развива собствен петролен бизнес. Матеи обаче има друга идея и след години на преговори, започнали през 1947 г., основава през 1953 г. Eni - Националната компания за въглеводороди. Начело на тази компания той започва да създава мрежа от активни сътрудничества на международната сцена и въвежда модел на равнопоставени партньорства, от който сега се вдъхновява Мелони.

Матеи не ръководи обаче дейността на Eni за дълго. Той загива на 27 октомври 1962 г., едва на 56-годишна възраст, в самолетна катастрофа на път от Катания за Милано. Мишината се разбива в провинция Павия. Причината за инцидента остава неизвестна в продължение на години. Разследването, извършено от прокуратурата в Павия и приключило през 2003 г. установява наличието на взривно устройство в самолета. Подбудителите  на атентата обаче така и не са идентифицирани. Има няколко хипотези. Едната е за евентуална роля на италианската мафия, която е действала от името на италианско-американската мафия поради сблъсъците на Енрико Матеи с картел от водещи американо-британски компании, действащи в бизнеса с въглеводородите и известни като „Седемте сестри“. Eni под ръководството на Матеи е представлявала конкуренция за тези компании. Според друга хипотеза Матеи е получавал заплахи и от „Организацията на тайната армия“ -  френска крайнодясна структура, която с нападения и убийства се противопоставя на независимостта на Алжир през 1962 г., същата година, в която загива Матеи. Основателят на Eni никога не е криел подкрепата си за освободителните движения в северноафриканската страна.

В момент, в който Италия се ангажира с плана на името на Енрико Матеи, който предвижда да се използват въглеводородните ресурси на Африка за нуждите на Европа, в частност на Италия, критици напомниха за колониалното минало на тази страна, отбелязва Франс прес. Същевременно представители на италианското правителство изтъкват тезата за „добрия колонизатор Италия в Африка“, отбелязва Франс прес.

„Било то преди или по време на фашизма, правителството изгради и построи една цивилизационна култура в колониите си“, казва Едмондо Чириели, заместник-министър на външните работи и на международното сътрудничество в правителството на Мелони. „Нашата антична култура ни прави различни от пиратските народи, плячкосали света", допълни той.

Тази теза се поддържа и от самата Мелони, допълва Франс прес. Но историци и лявата опозиция са на обратното мнение. Те критикуват десните издания и правителството за това, че не взимат на сериозно престъпленията на Италия по време на колониализма.

Италианският колониализъм се корени в обединението на Италия, през 1861 година. Тогава тази нова обединена Италия се опитва да разреши големите си проблеми с безработицата, като изнася работна ръка към окупирани територии, казва професорът по история на Африка и на африканските институции Уолделул Челати Дирар от университета в Мачерата, цитиран от Франс прес.

В Италия десницата казва, че италианците са инвестирали повече, отколкото която и да е друга колониална сила в инфраструктурното развитие на окупираните територии. Това означава, че Италия се съпротивлява силно да приеме очевидното, че историята й е била една история на насилие, расизъм и експлоатация, казва професорът по история Алесандро Пес от университета в Каляри, цитиран от френската агенция.

Британският историк Иън Кембъл пък казва, че окупацията на четири африкански страни от Италия - Либия, Етиопия, Еритрея и региона, превърнал се след това в Сомалия - е причинила смъртта на 700 000 души сред местното население. Само в Либия геноцидните политики на фашисткия режим на Бенито Мусолини са причинили смъртта на 150 000 цивилни, припомня  от своя страна професор Челати Дирар.

През 2008 г. тогавашният премиер на Италия Силвио Берлускони подписа с правителството на Либия, ръководено от Муамар Кадафи „Договора от Бенгази“, като тогава поднесе извиненията на Италия на Либия за над 30-те години на окупация и се ангажира да изплати на Либия 5 милиарда долара за 25 години под формата на инвестиции. След това Кадафи беше свален от народно въстание и убит, а Либия изпадна в хаос, но си остават факт извиненията на Берлускони, който почина миналата година. Ако Италия беше добрият колонизатор, както десницата я представя, защо тогава дойдоха тези извинения, посочва Франс прес.

По стечение на обстоятелствата в последните месеци Италия отново беше набедена в колониално мислене, този път заради споразумението за миграцията, което сключи с Албания. Една страна от „първия свят“, каквато е Италия, която е силна заради  политическите и икономическите ресурси, с които разполага, отклонява към една не толкова облагодетелствана и по-нуждаеща се страна, каквато е Албания, честта по приемане на злощастни мигранти, коментира изданието „Пополи е мисионе“. Това навява на колониално мислене, според изданието.

Споразумението, сключено в началото на ноември между Рим и Тирана, породи възражения от страна на неправителствени организации и на опозицията в Италия и в Албания. В Албания дори беше сезиран Конституционния съд, който в крайна сметка се произнесе в полза на договора. Парламентите на двете страни също одобриха сделката.

На 30 март започнаха работите по създаването на двата центъра в Албания за прием на мигранти, спасени от италианските власти в Средиземно море. Бившата военна база в Джадър, в Северна Албания ще бъде трансформирана в един от тези два центъра. Там ще бъдат настанявани мигранти в очакване на изхода от разглеждането на молбите им за убежище. Онези мигранти, на които Италия откаже убежище, ще бъдат връщани в страните им на произход, ако това са така наречени сигурни страни, припомня Франс прес. Преди да се озоват в този център, мигрантите ще бъдат докарвани в център за регистрация в Шенджин. После в центъра в Джадър те ще бъдат разделени в две зони. В едната ще са мигрантите, за които се предполага, че могат да получат международна защита, а в другата зона ще са мигрантите, за които се предполага, че ще им бъде отказан бежански статут. В центровете мигрантите ще се ползват от юридическа помощ от страна на представители на международни организации, сред които и ЕС.

В двата центъра за мигранти в Албания ще могат да бъдат настанявани до 3000 души едновременно на месец. Италианските власти ще се грижат за реда вътре в центровете, а албанската полиция ще отговаря за околностите и ще съдейства по време на транспортирането на мигрантите от единия център в другия.

Договорът между Италия и Албания е за срок от пет години. Центровете ще струват на Италия между 650 милиона и 750 милиона евро.

/БТА/