Фондът за възстановяване поднови конвергенцията в ЕС

На фона на стагнацията в еврозоната - икономиката на блока не расте от есента на 2022 г. - има проблясъци на добри новини. Фактът, че Южна Европа поддържа приличен темп на растеж, докато северното ядро буксува, получава заслужено, макар и все още недостатъчно внимание, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

Беше му време - в интегрираната европейска икономика по-бедните страни би трябвало постепенно да догонват по-богатите, пише още анализаторът и припомня, че икономическата конвергенция беше едно от големите обещания както на единния пазар, така и на общата валута. Но след 2009 г. недобре обмислените политически реакции на дългови кризи предизвикаха по-скоро разминаване, отколкото сближаване за Южна Европа, макар и не, за щастие, за източните държави-членки. Общият размер на икономиките на Италия, Испания, Португалия и Гърция днес е абсолютно същият спрямо този на Германия, както при въвеждането на еврото през 1999 г.

Значението на подновената конвергенцията не може да бъде подценявано - то е в основата на чувството на членките на ЕС за обща съдба, без което политическото сближаване е невъзможно, припомня Мартин Сандбу. "Именно през тази призма трябва да разглеждаме извънредното решение от 2020 г. за създаване на фонд за възстановяване от пандемията, чрез който ЕС може да взема заеми, за да подкрепя непропорционално инвестициите в по-бедните си членове", пише авторът.

Според него именно заплахата от фатално разминаване накара Германия да приеме „еврооблигациите“ и „трансферния съюз“, които отдавна бяха анатема за Берлин. Имаше опасения, че по-бедните държави от ЕС няма да могат да отговорят на мащабните пандемични субсидии на Германия за нейните компании. Резултиращото предимство за германските износители би подкопало вярата в самия единен пазар.

По същия начин конвергенцията, която наблюдаваме сега, трябва до голяма степен да се приписва точно на фонда за възстановяване, който облекчи натиска върху публичните финанси на по-бедните страни, обеща подкрепа за продуктивни инвестиции и стимулира отдавна необходимите реформи, категоричен е анализаторът.

Начинът, по който лидерите оценяват опита с фонда за възстановяване, ще засегне много големи политически решения, които ще бъдат взети в ЕС през следващите няколко години. И така, какви са уроците от него?

Първо, смелото решение отпреди четири години се отплати, категоричен е Сандбу. Експертът пояснява, че въпреки предполагаемите прахосничество и измами, фондът за възстановяване след пандемията от коронавируса (тоест средствата по плановете за възстановяване) сработи както се очакваше. По-големите получатели на средствата се радваха на по-високи темпове на растеж, което рестартира - поне засега - обещаното от единния пазар и единната валута икономическо сближаване. Поддържането на това е необходимо условие за Европа като цяло да засили представянето си както като политически, така и като икономически фактор.

Вторият урок е, че макар първоначалната мотивация за фонда за възстановяване вероятно да е изчезнала заедно с коронавируса и неговите схеми за принудителни отпуски и подпомагане на бизнеса, нещо много подобно на оригиналното основание изглежда ще остане. Политическата решимост за декарбонизиране, цифровизиране и защита на европейските икономики ще изисква по-силни обществени стимули за бизнес инвестиции. Въпреки че има много глупави начини за субсидиране, най-глупавият е изобщо да няма такава политика, като съществува реален риск по-богатите и по-големи държави отново да харчат повече, отколкото други могат.

Докато по-бедните страни се чувстват изоставащи в надпреварата за субсидии, политическата устойчивост на единния пазар е изложена на риск. В края на краищата това е причината ЕС да има система за контрол на субсидиите на световно ниво. Но харесва ни или не, ние живеем в свят, в който повечето от нашите политически цели и предизвикателства са такива, които пазарите сами по себе си не са в състояние да посрещнат, независимо колко конкурентни и равни са условията. Нуждата от по-големи публични разходи за инвестиции е все по-ясна - въпросът е дали ще бъдат национални или общоевропейски.

Трето, фондът за възстановяване доказа, че е възможно нещата да се правят по различен и по-добър начин, смята още Мартин Сандбу. Това не беше първият масивен трансфер към по-бедните страни членки, а просто първият, финансиран чрез заеми, припомня той и допълва, че отдавна съществуват „кохезионни фондове“, които насочват средства към най-слабо развитите икономически региони на ЕС и които съставляват около една трета от бюджета на Съюза.

Някои от най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС дискретно сочат, че моделът на фонда за възстановяване чрез стриктни и конкретни етапи, които трябва да бъдат преминати, за да бъдат изплатени обещаните средства, е по-добър начин за управление на трансферите между страните от ЕС. Говори се, че Европейската комисия е изготвила планове кохезионното финансиране да зависи в по-голяма степен от представянето.

Така че не обръщайте внимание на отричанията, че кохезионното финансиране може да се промени или че фондът за възстановяване може да бъде подновен или разширен. Докато ЕС наближава следващия си седемгодишен бюджетен цикъл, за първи път от дълго време насам е заложено толкова много, завършва Сандбу.