Бремето на държавния дълг, или колко трудни за приемане са някои уроци

Въпросът как да свием държавния дълг е на дневен ред, пише икономическата колумнистка на Financial Times Сумая Кейнс. И като се имат предвид нарастващите лихвени проценти и слабият растеж, отговорите никак не са леки за приемане. Но нов анализ изследва изключителния случай на Ямайка, която намали наполовина съотношението на държавния си дълг към брутния вътрешен продукт от 144 процента само за около десет години между 2012 г. и 2023 г. Какво могат да научат другите от нея?

Очевидният отговор е: не много. Тъй като американските власти отказват да се борят с фискалната си ситуация, те нямат намерение да приемат съвети от връхлитана от урагани страна с БВП на глава от населението от около 6000 долара - с население, по-малко от това на Уелс, и износ, доминиран от туризъм и алуминиев оксид. Дори други по-малки държави с голямо дългово бреме ще се сблъскат със собствените си специални обстоятелства.

Но по-внимателният поглед разкрива важни уроци. Единият е, че старомодното затягане на коланите работи. По-бедните страни са склонни да разчитат на смесица от растеж и инфлация, за да намалят държавния дълг спрямо БВП. Но Ямайка го направи чрез устойчиви първични излишъци (превишение на приходите над разходите в бюджета преди лихвените плащания по дълга).

Струва си да се подчертае колко изключително беше това. През 2010 г. гърците ревяха от смазващите условия, наложени от Тройката - МВФ, Европейската централна банка и Европейската комисия - но в крайна сметка успяха да постигнат първичен излишък от около 4 процента от БВП. След програма на МВФ, договорена през 2013 г., Ямайка надхвърли 7-те процента в седем поредни години.

Как са го направили? Може би обстоятелствата го наложиха. В началото посоката на Ямайка изглеждаше много малко вероятна. Лошата ѝ фискална репутация означаваше, че през 2012 г. правителството беше отчаяно, откъснато от международните пазари и изправено пред хладно отношение от страна на МВФ. Питър Блеър Хенри от Станфордския университет, който е и един от авторите на изследването, приписва известна заслуга на силното лидерство.

В по-ранно проучване съавторите на Хенри, Серкан Арсланалп от МВФ и Бари Айхенгрийн от Калифорнийския университет в Бъркли, откриват признаци на по-всеобщ урок. Разделеното правителство изглежда прави първичните излишъци по-малко вероятни, вероятно защото прави политиците по-склонни да се карат кой да поеме тежестта на съкращенията на разходите или повишаването на данъците.

В случая с Ямайка икономистите твърдят, че „трудно изкованата традиция за постигане на консенсус“ е била ключова за „чувството за справедливо споделяне на тежестта“. Правителствените кредитори се съгласиха да понесат удар, докато работниците в публичния сектор приеха продължително ограничаване на заплатите. Група, включваща представители на финансовия сектор и профсъюзите, надзираваше усилията за реформи, борейки се с представата, че МВФ контролира строгите реформи от разстояние. Дори смяната на правителството обаче не промени курса.

Другата вероятна тайна за способността на Ямайка да свие дълга си са нейните фискални правила. Те бяха достатъчно прозрачни, за да държат отговорни политиците, но включването на освобождаваща клауза в случай на бедствие бе това, което направи правилата надеждни. Всъщност придържането към тях изискваше консенсус. Авторите на изследването сочат, че едното не би проработило без другото.

Британските политици трябва да се поучат: в Ямайка властите не можаха да минат с обещаване на неуточнени икономии далеч в бъдещето. И често си мечтая, споделя авторката, колко различна можеше да бъде фискалната политика на Обединеното кралство в началото на 2010-те години, ако нейните архитекти не бяха толкова решени да я използват като инструмент за прецакване на опозицията.

Но тук, в реалния свят, пренасянето на тези уроци другаде е предизвикателство. МВФ настоява други да последват примера на Ямайка, но открива, че това може да бъде трудно за изпълнение. Може би Ямайка е едно от малкото изключения, които доказват правилото, а именно, че този тип намаляване на дълга е дяволски трудно.

Последният урок изглежда малко по-ясен. Пътят на Ямайка може да е бил възможен, но бил ли е желателен? Разбира се, страната нямаше лесни опции. Но наскоро се появиха знаци, че усилията ѝ са били възнаградени. Джойдийп Мукерджи от агенцията за кредитен рейтинг S&P посочва, че правителството си е възвърнало достъпа до капиталовите пазари, който използва, за да преструктурира дълга си. Миналия октомври Ямайка дори издаде международни облигации в собствената си валута.

През 2010-те безработицата намаля. Но въпреки че растежът на Ямайка стана по-малко волатилен, той си беше вял. Строгите фискални ограничения потиснаха разходите за инфраструктура. „Нямаме ясна представа дали малко по-малко фискална консолидация – ако допълнителните фондове се бяха насочили към разходи за образование или здравеопазване – можеше да бъде еднакво добра или дори по-добра“, казва Айхенгрийн. Може би още един урок, завършва Кейнс.