Уроците от съпротивата на Австралия срещу Китай

Малко търговски конфликти могат да бъдат калибрирани толкова прецизно, стока по стока, както спора между Китай и Австралия, чиято развръзка продължи да се разгръща миналата седмица, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Четири години след като Пекин започна да налага търговски забрани като отмъщение за дързостта на Канбера да предложи разследване на произхода на Covid-19, Китай вдигна митата си върху вноса на австралийско вино. Той вече бе облекчил ограниченията върху търговията с въглища и ечемик: сега остават омарите и говеждото месо. От своя страна Австралия оттегли иска си от Световната търговска организация (СТО) срещу Пекин за митата върху виното.

И двете страни описаха резултата като взаимноизгодна деескалация на напрежението. Но обективните наблюдатели биха присъдили победа по точки за страната с население от почти 27 милиона души и с брутен вътрешен продукт от 1,7 трилиона долара срещу тази с 10 пъти по-голяма икономика, която има ядрени оръжия. Австралия се придържаше към геополитическата си позиция на силен съюзник на САЩ, а Китай отстъпи. Тъй като съпротивата срещу икономическата принуда е наболял проблем, ситуацията беше наблюдавана с голямо внимание в Брюксел, Вашингтон и Токио - и също в Бразилия, Джакарта, Ханой, Сеул и Ню Делхи.

Устойчивостта на Австралия се дължи до голяма степен на икономическата ѝ гъвкавост - нейните износители на ечемик и вино понесоха удара на търговските ограничения и намериха нови пазари другаде. Може би по-малко оценена е друга сила на страната - степента на съгласуваност на политиките и консенсус в политиката, които устояха на опитите на Пекин за натиск и всяване на разделение.

В този контекст Австралия на първо място има предимството на парламентарна система със силна изпълнителна власт, което спомага за създаването на фокус и последователност - за разлика например от разделените федерални правомощия на САЩ или многопластовата система на ЕС от еврокомисари, парламент и държави-членки.

Но освен за конституционни дадености става въпрос и за политически избор. От либерализиращите реформи, започнати от лейбъристкото правителство на премиера Боб Хоук през 80-те години, Австралия изкова междупартиен консенсус за отворена търговия. Ефективната връзка между бизнеса и правителството насърчава износа от секторите, където страната има сравнителни предимства - селско стопанство, храни и минерали, а напоследък образование и туризъм.

Австралия приведе търговската си политика в съответствие с интересите на националната си сигурност. През 2022 г. тя подписа преференциално търговско споразумение с Индия, за да сигнализира за диверсификацията си от Китай, и използва правомощията си за контрол над инвестициите, за да блокира китайските придобивания на австралийски компании.

Всъщност решимостта на Канбера да запази политическата си независимост от Китай наскоро достигна и до хвърлянето в затвора на бизнесмен, който наруши строг закон срещу чуждата намеса, като се опита да повлияе на министър от правителството.

През целия период на спора имаше забележително малко партийно разделение относно поддържането на твърда политика спрямо китайската принуда, като се изключат няколко популистки момента по време на общите избори през 2022 г., на които Антъни Албанезе замени либералния премиер Скот Морисън. Албанезе си навлече критики за това, че е първият министър-председател, посетил Китай от 2016 г. насам, но той се погрижи първо да отиде във Вашингтон, за да потвърди съюза със САЩ.

Сравнете това с други развити икономики. Дори преди Доналд Тръмп САЩ не успяваха да съгласуват търговската си политика с геостратегическото си съперничество с Китай. Администрациите на Джордж Буш-младши и Барак Обама създадоха Транстихоокеанското партньорство, насочено към обкръжаване на Китай с пръстен от икономики, съобразени с американския модел на търговия, но Конгресът го блокира в пристъп на тесногръд меркантилизъм относно тютюна и фармацевтичните продукти. След това Тръмп осигури на Си Дзинпин пропагандна победа, като беше подмамен в сделка за закупуване на американски износ, която Китай едностранно наруши.

Сега САЩ изобщо не могат да сключат никакви съществени търговски сделки благодарение на токсичността на въпроса във Вашингтон. Администрацията на Джо Байдън не просто е в противоречие с Конгреса и предишни администрации: тя се бори сама със себе си. Изневиделица офисът на търговския представител на САЩ наскоро промени дългогодишната консенсусна политика на САЩ относно трансграничния поток от данни, като по този начин саботира собствените си (във всеки случаи до голяма степен символични) търговски споразумения с азиатско-тихоокеанските страни. На Пекин сигурно му е било трудно да прикрие задоволството си.

В търговската политика на ЕС има малко повече последователност и по-малко истерия, като ЕК осигурява известна степен на приемственост. Налице е също така нарастващ консенсус относно опасностите от Китай. Каквито и да са личните възгледи на останалите членки на ЕС за разумността на Литва да провокира Китай чрез подобряване на дипломатическите връзки с Тайван през 2021 г., те поне демонстрираха подкрепа за балтийската държава, когато Китай отвърна с търговски ограничения.

Все пак запазването на правомощията на държавите-членки в областта на националната сигурност подкопава обединените фронтове по въпроси като участието на Huawei в 5G системите или контрола над китайските инвестиции. Премиерът на Унгария Виктор Орбан с радост разбива солидарността на ЕС по отношение на Владимир Путин и Си Дзинпин. Орбан убеди китайския производител на електрически превозни средства BYD да създаде първия си европейски завод в Унгария и изгражда железопътна линия от Будапеща до Белград с китайска помощ.

Няма последователна външна политика дори от водещите западноевропейски правителства. Френският президент Еманюел Макрон шокира другите столици в ЕС миналия април, когато едностранно направи забележително прокитайско изявление след пътуване до Пекин.

Напреженията в търговията и сигурността на Австралия с Китай със сигурност не са приключили. Това важи за всеки спор с Китай в региона. Но успехът на Канбера в този конкретен епизод подчертава, че конфликтите се водят най-добре чрез единство на вътрешния фронт. Днес вино, утре, надяваме се, говеждо и омари: редутите на китайската търговска принуда продължават да падат, завършва Бийти.