Вашингтон може да замлъкне през 2025 г., както стана с Москва през 1989 г.

Когато падна Берлинската стена Владимир Путин беше в Източна Германия, работейки за КГБ, припомня главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

В мемоарите си „От първо лице“, публикувани през 2000 г., Путин си спомня как е поискал от съседна част на Червената армия да защити централата на КГБ в Дрезден. Отговорът, който получава, го шокира: „Не можем да направим нищо без заповед от Москва, а тя мълчи.“ По-късно Путин казва: „Тогава имах чувството, че страната вече не съществува. Че е изчезнала.“

Преживявания като това се вграждат в съзнанието, посочва Ракмън. Урокът, който Путин изглежда е извлякъл от 1989 г., е, че големите империи могат да рухнат поради вътрешнополитически хаос. След като е видял как Москва мълчи, руският президент сега може да би се надява да види как Вашингтон замлъква и „американската империя“ рухва на свой ред.

Гледани от Москва, възможностите за това би трябвало да изглеждат примамливи - избирането на Доналд Тръмп за втори мандат като президент на САЩ би поставило западния алианс под безпрецедентно напрежение, се казва още в анализа на Гидиън Ракман. Според него промените в политиката, които биха могли да бъдат инициирани от Тръмп - като пълно оттегляне на подкрепата за Украйна или изтегляне на САЩ от НАТО - са само един потенциален път към постигането на целите на Русия.

Вторият, по-малко обсъждан, маршрут не зависи от съзнателни промени в политиката от Белия дом, допълва още авторът. При този сценарий последиците от евентуалното избиране на Тръмп биха довели до безпорядък в американското правителство и общество. Зает със собствените си вътрешни конфликти, американският елит ще загуби волята или способността да излъчва сила по целия свят.

Не е нужно този период на хаос да продължава дълго, за да има разтърсващи света последици. Както Путин по-късно си спомня: „Загубихме доверие само за един момент. Но това беше достатъчно, за да наруши баланса на силите в света“.

Период на „загуба на доверие“, причинен от следизборни сътресения в САЩ, изглежда много правдоподобен, смята анализаторът. Ако Тръмп спечели, той ясно даде да се разбере, че възнамерява да отмъсти на политическите си врагове. Той подклажда разговорите за изправяне на видни демократи и дори бивши служители в собствената му администрация на съд за предателство или корупция. Целите включват Джо Байдън, Хилъри Клинтън и Марк Мили, който беше най-висшият военен на САЩ по времето на Тръмп.

В аналитични центрове, п одкрепящи Тръмп, вече се чертаят планове за "прочистване" на горните ешелони на управлението в САЩ. Длъжностни лица в Пентагона се притесняват, че Тръмп смята върхушката в американската армия за нелоялна, защото се противопостави на исканията му да изкара войски по улиците на страната. Те се страхуват, че като президент Тръмп би назначил истински авторитаристи на отговорни постове в разузнавателните служби и армията - и може също така да се опита да настрои подкрепящите го по-ниски чинове срещу висшето военно ръководство.

Дори и Тръмп да загуби от Байдън, пак има голям шанс за политически сътресения в САЩ. Кой може да повярва, че Тръмп или неговите поддръжници биха приели поражение? Повторение на метежа срещу Капитолия от 6 януари 2021 г. – само че този път с добавена подкрепа от политици и съдилища на федерално ниво – изглежда доста вероятно.

Всичко това би било рецепта за смут в САЩ и за това, което Путин нарече в съветския контекст „парализа на властта“. А един парализиран Вашингтон ще създаде възможност за Москва и Пекин.

Каква форма ще приеме тази възможност не може да се знае предварително. Разпадането на съветската империя през 1989 г. се характеризираше до голяма степен с непредвидени събития и импровизация. За Путин перспективата за реванш след унижението от 1989 г. и възстановяване на някакъв вид руска сфера на влияние в Европа сигурно изглежда изкусително близка, отбелязва още Ракмън.

За него обаче гледната точка на Путин за случилото се през 1989 г. – и следователно неговите амбиции за 2025 г. – страдат от голям недостатък. "Причините за разпадането на съветската империя не бяха просто объркване и липса на воля в Москва. По-дълбоката причина беше, че Източна Европа бе настроена срещу съветската власт. СССР изпрати танкове в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г., за да потисне недоволството", припомня авторът.

Решението на Михаил Горбачов да не смаже източноевропейските стремежи за трети път беше морален избор, а не момент на слабост, както Путин го вижда,  категоричен е той.

Именно към стария брутален съветски модел на господство посегна Путин през 2022 г., когато започна пълномащабната си инвазия в Украйна. Но светът се беше променил по начини, които той не можеше да проумее. Украинците отвърнаха на удара и Западът ги снабди с оръжия – за разлика от 1956 и 1968 г., когато САЩ и техните съюзници гледаха отстрани и не се противопоставиха на намесата на Москва.

Системата от съюзници на Америка в Европа - за разлика от съветския блок през 1989 г. - се основава на съгласие. Това е „империя по желание“, по израза на политолога Геир Лундестад. Докато поляците и чехите копнееха съветските войски да се оттеглят през 1989 г., държавите от ЕС сега биха били ужасени, ако американските войски се изтеглят.

Много неща се промениха от 1989 г. в Москва, Вашингтон, Берлин и Варшава. Но едно нещо, което остава постоянно, е решимостта на европейците да се противопоставят на руските аспирации. Държавите от ЕС болезнено осъзнават колко зависими са станали от военната мощ на САЩ. Но те са решени да направят нещо по въпроса.

Възможно е Вашингтон да замлъкне през следващата година, но това не означава, че Москва ще може да върне часовника на Европа назад към 1988 г., завършва Ракмън.