Търговското лицемерие на Китай

Определението за лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново по един и същ начин и да очакваш различни резултати, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар. Това е модел, който изглежда подходящ за заглавията от миналата седмица, включително срещата на китайския лидер Си Дзинпин в Пекин с повече от дузина американски главни изпълнителни директори в опит да потуши притесненията им относно правенето на бизнес в страната.

Тази среща се състоя, след като САЩ и Обединеното кралство току-що бяха наложили санкции на хакери, които те обвиняват в дългосрочни, спонсорирани от Китай усилия за вкарване на зловреден софтуер в електрическата мрежа и отбранителните системи на САЩ. И след като Китай тъкмо бе обявил нови насоки за блокиране на чиповете на AMD и Intel в своите правителствени компютри и сървъри. Срещата се случи и на фона на големите световни тревоги относно дъмпинга от китайски електрически превозни средства. И последва обръщането на Пекин към Световната търговска организация (СТО), за да оспори знаковия за администрацията на Байдън Закон за намаляване на инфлацията (IRA).

По тази последна точка, пише авторката, всичко, което мога да кажа е: сериозно ли? Има ли някой сляп за лицемерието на Китай, обвиняващ данъчните кредити, които подкрепят американските производители на чиста енергия, в нарушаване на правилата на СТО, когато целият му икономически модел се възползва от двоен стандарт, при който изглежда, че всеки приема собствените му агресивни дискриминационни политики? Икономиката на Китай в края на краищата е изградена върху планове, които налагат десетилетни субсидии и протекционистки мерки за най-стратегическите индустрии, включително, но не само, чиста енергия, телекомуникации и изкуствен интелект (AI).

Този огромен проблем не бива разкриван. Думата „протекционизъм“ обикновено се появява само когато САЩ или Европа се опитат да наложат мита или субсидии, за да защитят собствените си индустрии. Това е вярно дори когато има основателни стратегически причини, като необходимостта от справяне с изменението на климата или създаването на справедлив преход към зелена икономика за работниците.

Когато идва от Китай, протекционизмът се разбира като статуквото. Останалият свят изглежда просто приема, че това е стартовата точка на държавния капитализъм на Пекин; всички ние въздишаме и кършим ръце, докато се надяваме, че нещо в тази картина ще се промени.

Е, ето ви една новина - без нов подход нищо няма да стане. Цялата природа на китайската политическа икономия противоречи на принципите за свободна търговия на СТО, да не говорим за Вашингтонския консенсус, според който развиващите се икономики трябваше да се впишат безпроблемно в правилата за свободен пазар, написани от западните сили. Знаем, че това не се случи. Всъщност един от най-добрите примери за напредък напоследък е, че властите (предимно в САЩ, но някои и в Европа) започват да свалят капаците си и да гледат на света такъв, какъвто е в действителност.

Можете да видите това в изявлението на американския търговски представител Катрин Тай миналата седмица, след искането на Пекин за консултации в СТО. Тя изтъкна необходимостта САЩ да адресират изменението на климата, като същевременно укрепват веригите за доставки, проблем, засилен от срутения от контейнеровоз мост в пристанището на Балтимор миналата седмица. Но тя също така отбеляза, че Китайската народна република „продължава да използва нечестни, непазарни политики и практики, за да подкопае честната конкуренция и да преследва доминацията на производителите си както в Китай, така и на световните пазари“.

Европейците, подобно на толкова много американски изпълнителни директори, от доста време си затварят очите за факта, че глобалният търговски модел и институциите, които го поддържат, не са създадени за днешната реалност. Но може би сме в повратна точка.

Както Тай каза миналата седмица, споделя Форухар, „екзистенциалните опасения на Европа относно ефектите от китайския дъмпинг на електромобили достигнаха връхна точка“. Междувременно развиващите се страни, включително много от Африка, „искат повече пространство за политики, защото Китай се радва на такова“. С други думи: ако Китай може да нарушава правилата, защо и ние да не можем?

Това, заедно с новия план за стимулиране на промишлеността в Китай, който е напът да наводни света с още повече евтини неща, само ще продължат да разкриват пукнатините в настоящата търговска система. Истинската картина - че правилата на СТО често са усмирителна риза за всички освен Китай - става все по-ясна.

Как да подобрим нещата? Не и чрез СТО, каквато е в момента; тя се превърна в център на технократски спорове и политическо позиране за местната публика. Лично аз, пише авторката, харесвам идеята да започнем от нулата и да обединим основна група от държави както с голям дефицит, така и с голям излишък – сред които САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия, Китай, Германия, Южна Корея и Тайван - за да признаем, че имаме нужда от нови, специално изградени институции, в които да се решават споровете.

Правилата на новата система трябва да позволяват различни политически икономии. Трябва да има разбиране, че страните имат право – всъщност необходимост – да защитят своята икономическа и политическа стабилност у дома дори когато участват в глобалната търговия. Тези неща не трябва да бъдат само за някои; това е най-големият урок от развитието на Китай в последните десетилетия.

Това няма да е лесен процес. Но всеки ден носи още доказателства, че старата система е счупена. Достигнахме границите на модел, в който евтиният капитал търси евтина работна ръка, независимо от разходите. Това ни доведе до недостиг на фармацевтични продукти и битки в СТО без край, заедно с недоверието на хората към правителствата и бизнес лидерите, които отказват да признаят очевидното – че трябва да направим нещо различно, завършва Форухар.