Мистериозният характер на световната съвест

В началото на конфликта в Газа видео на Джон Кърби в TikTok стана много популярно. В първите му кадри говорителят на Белия дом е спокоен, докато описва цивилните жертви в ивицата като част от „бруталната, отвратителна“ реалност на войната. Във втората част той едва преглъща, докато описва ужаса си от смъртта на цивилни в Украйна.

За критиците на администрацията на Байдън това видео обобщава двойния стандарт на Америка. Но целият дебат за различното третиране на Украйна и Газа пропуска по-широк момент в избирателното състрадание. Трагедиите на Украйна, Газа и Израел получават много повече внимание, отколкото войните и хуманитарните бедствия другаде по света, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Опасността от глад в Газа в момента диктува глобалните заглавия всеки ден. Но наскоро ООН предупреди, че „Судан скоро ще се превърне в най-голямата криза с гладуване в света“ с 18 млн. души, изправени пред остра продоволствена несигурност. Организацията подчертава продължаващия конфликт там, който включва „масови гробове, групови изнасилвания, шокиращо безразборни атаки в гъсто населени райони“ и повече от 6,5 млн. разселени хора. Доклади от бежански лагери в региона Дарфур описват деца, умиращи от недохранване на всеки два часа.

Подобно на Газа, Судан граничи с Египет. Но суданският конфликт - и предупреждението на ООН - бяха до голяма степен игнорирани от света. Призивът на организацията за хуманитарна помощ на стойност 2,7 млрд. долара за Судан, който беше отправен през февруари, досега е събрал едва 131 млн. долара.

Усилията за освобождаване на израелските заложници, задържани в Газа, се превърнаха в централни за международната дипломация. Наскоро се включи и ръководителят на ЦРУ Бил Бърнс. В същото време отвличането на 287 деца в Нигерия - много от тях впоследствие освободени - получи много малко международно внимание.

Ако се върнем малко назад, ще видим, че способността на света да игнорира масовите убийства и страданието - особено в Африка - е шокираща. Войната между Етиопия и Фронта за освобождение на тиграите, която започна през ноември 2020 г., костваше около 600 хил. живота, според Олусегун Обасанджо, бившия нигерийски президент, който помогна за договарянето на мир. Повече от половината жертви бяха цивилни, много от които умряха от глад.

Движението „Животът на чернокожите е важен“, което тръгна от САЩ, отекна в световен мащаб през 2020 г. Но по-широкият свят – включително Африканският съюз – изглежда не регистрира загубата на стотици хиляди животи на чернокожи във войната в Етиопия.

Какво е това, което кара някои трагедии и конфликти да привличат вниманието на света, а други да остават почти незабелязани?

Отговорът изглежда е нещо, което може да се нарече геополитика на идентичността. Един конфликт е много по-вероятно да предизвика международно безпокойство и възмущение, ако голям брой хора се идентифицират с тези, които се бият или страдат. Европейците гледат бягащите украинци и си представят собствените си градове под бомбардировка. Много мюсюлмани и евреи се идентифицират с воюващите страни в Газа.

Моето предположение, пише авторът, е, че ако войната в Етиопия включваше бели хора, избиващи чернокожи - или обратното - това щеше да предизвика шум на световно ниво. Без този елемент на расов или групов антагонизъм обаче външните наблюдатели са много по-малко склонни да се идентифицират с едната или другата страна.

Когато масовите зверства се раздробят на лични истории, емоционалното и политическото въздействие е много по-силно. Световната публика знае лицата и имената на израелските дечица, които бяха отвлечени на 7 октомври и чиято съдба е неизвестна, както и на палестинските деца и семейства, които бяха убити при израелската офанзива в Газа. Милиони ще гледат спечелилия Оскар филм „20 дни в Мариупол“ относно бруталното руско нападение над украинския град.

Филмите и журналистиката, които разказват истории за лично страдание, могат да се окажат твърде болезнени за гледане. Но имената и съдбите на тиграйските или суданските деца, които бяха убити или умряха от глад, никога няма да получат същото внимание, така че никога няма да предизвикат същия вид глобален отклик.

Има порочен кръг относно липсата на внимание към трагедиите на места като Тиграй или Судан. Международните новинарски организации забелязват, че публиката им не изглежда ангажирана с тези истории - които също така са скъпи и опасни за отразяване. Така че те не документират събитията в детайли, които всъщност биха могли да предизвикат международна тревога.

Поддръжниците на палестинската кауза понякога казват, че причината да се чувстват толкова близки до Газа, но не се ангажират със Судан или Хаити (страната е раздирана от хаос, причинен от въоръжени банди – бел. прев.), е, че западната политика е пряко замесена в събитията там. САЩ доставят оръжия на Израел, но не и на страните в суданския конфликт.

Този аргумент е мощен, но не и убедителен. Най-големият купувач на американско и британско оръжие традиционно е Саудитска Арабия. Саудитците използваха тези оръжия в конфликт в Йемен, който според ООН е отнел живота на 377 хил. души до края на 2021 г. Подобно на израелците, саудитците бяха обвинени в безразборни бомбардировки и провокиране на глад, но имаше малко обществено недоволство по този въпрос на запад.

Въпросът, който предизвика истинска криза в отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, беше убийството на един човек - видният журналист Джамал Хашоги. Неговата ужасяваща история имаше силата да предизвика емоциите и да промени международната политика - за разлика от смъртта на хиляди други жертви, които бяха обречени да останат анонимни.

Световната политика изглежда все още живее според закона, често приписван на Сталин: „Една смърт е трагедия, милион смъртни случаи са статистика“, завършва Ракмън.