Ще се справи ли Украйна и без военната помощ от САЩ?

Европейските партньори на Украйна засилват усилията си за предоставяне на въоръжение и муниции за Украйна и изглежда, че в някои области Киев може да успее да се справи и без подкрепата на САЩ, ако тези заявки и обещания бъдат спазени. Съветът по външни въпроси на ЕС одобри създаването на нов фонд за военна помощ за Украйна на стойност 5 млрд. евро в рамките на Европейския фонд за мир (EPF).

Но освен това европейските държави започнаха да осигуряват оръжия и критично нужната артилерия - в края на февруари чешкият президент Петр Павел съобщи, че страната му може да осигури 800 хил. снаряда от различен калибър и поиска финансиране, за да могат да бъдат закупени и бързо предоставени на Украйна.

Но Чехия не приключи с тези усилия и е посредник за покупката на още 700 хил. снаряда. В инициативата на Прага участват повече от 15 държави - някои от тях не желаят да бъдат публични. Според изявленията на чешките власти вече са събрани средствата за първата партида от 300 хил. снаряда.

В последните дни Португалия заяви, че се присъединява към чешката инициатива със 100 млн. евро. Най-големият известен донор досега е Германия с 500 млн. евро. Сред първите бяха Нидерландия (250 млн. евро) и Белгия (200 млн. евро). Гърцкият вестник "Катимерини" съобщи за водени разговори между Прага и Атина за доставката на ракети, снаряди и седемдесет 155-мм гаубици, а в Берлин след срещата на т.нар. Ваймарски триъгълник германският канцлер Олаф Шолц анонсира коалиция за "далекобойна артилерия".

Според украинските военни анализатори, дори и в най-успешните за Украйна дни на фронта, артилеристите са използвали по не повече от 5000 артилерийски снаряда на ден. Ако бойните действия се запазят с тази интензивност и снарядите бъдат предоставени, както е обещано - те би трябвало да стигнат до края на тази година. Нещо повече  - украинското правителство отдели голяма сума за укрепване на отбранителни позиции, за развитие на местното военно производство и за дронове.

В своето вечерно обръщение по повод 754-я ден от началото на пълномащабната война украинският държавен глава Володимир Зеленски коментира, че украинската военна индустрия ще достигне максимално ниво на производство през тази година. Киев разработва и множество далекобойни дронове, с които компенсира недостига на оръжия.

Украйна има възможност да изстрелва до 60 далекобойни дрона на ден

Украйна има възможност да изстрелва между 30 и 60 далекобойни дрона на ден по територията на Русия, пише военният анализатор на Bild Юлиан Рьопке. В последните 10 дни дронове атакуваха обекти на петролната индустрия на Русия и ефективно намалиха капацитета за преработка на петрол.

Според изчисленията на Рьопке от началото на годината дронове са спрели или ограничили работата на 12 рафинерии, като най-отдалечената от тях е на 900 км от украинската граница. Засегната беше и една от най-големите рафинерия в Русия - в Рязан, където се преработват по 17,1 млн. тона петрол годишно. Съоръжението е най-големият доставчик за столицата Москва и околностите. Недостигът на горива ще бъде усетен от руснаците, не толкова от военните, и това може да предизвика гневни реакции, смята анализаторът.

В Камарата на представителите още обмислят как да помогнат на Украйна

Володимир Зеленски се срещна и с делегация на републиканците, водена от сенатора Линдзи Греъм, който първоначално беше твърд  в подкрепа си за Киев, но гласува с "против" при одобрението на пакета с помощ за Украйна в Сената (горната камара на американския Конгрес). Инициативата все пак получи нужната подкрепа и сега е в Камарата на представителите. Председателят на институцията Майк Джонсън коментира , че работи за свое предложение, включително и предоставяне на безлихвени заеми или предоставяне на въоръжения "под наем" (т.нар lend leasе, разработено от САЩ през Втората световна война, когато Вашингтон предоставя оръжия, муниции и друга помощ за СССР в битката му с Германия).

С Греъм обсъдихме нуждите на Украйна, допълни още Зеленски след срещата и посочи, че това са системи за противовъздушна отбрана Patriot, далекобойни ракети ATACMS и самолетите F-16, както и артилерийски снаряди. "Блгодарен съм на всеки в САЩ, който също като нас разбира, че свободата винаги трябва да печели", каза още Зеленски.

Крим - непотопяемият самолетоносач на Владимир Путин

Крим - това е непотопяем самолетоносач и преди 10 години се върна в родното пристанище, каза в кратко обръщение по време на митинг в център а на Москва новоизбраният руски президент Владимир Путин. Тържествата за анексирането съвпаднаха с избора му за нов шестгодишен мандат начело на Русия.

От Министерството на вътрешните работи на Русия съобщиха, че на митинг-концерта на Червения площад са участвали 80 хил. души. В него с видеовръзка се вклюичха назначените от Кремъл администратори - губернаторът на Севастопол Михаил Развожаев и президентът на Крим Сергей Аксьонов. Путин обаче  доведе със себе си на живо останалите трима кандидати за президент, които също отправиха приветствия, отбелязвайки отличната работа и гордостта, която са изпитали от действията на президента при окупирането на полуострова през 2014 година.

По време на своето изявление смятаният за най-опозиционно настроения кандидат за президент - Владислав Даванков, обяви, че "само президентът Путин може да победи в специалната военна операция и да постигне устойчив мир".  Новоизбраният президент допълни от своя страна, че пътят на Донбас към Русия е по-тежък и трагичен от този на Крим, но въпреки това "ние го направихме и сега сме заедно".

Крим беше превзет от военни без опознавателни знаци (наричани иронично в Украйна "малки зелени човечета") през февруари 2014 година. Първоначално Русия отрече това да са нейни военни части, но по-късно призна участието си. След проведен непризнат от международната общност референдум за присъединяване към Руската федерация Путин подписа договор за това на 18 март 2014 година. През следващите години Кремъл насърчи заселването на хиляди руснаци на полуострова.

В свой доклад Amnesty International посочва, че за тези години руските власти систематично са се опитвали да изкоренят украинската и кримскотатарската идентичност на полуострова, като са например са ограничавали и забранявали използването на техните езици и ограничавали религиозните и културните права и свободи. Подобен е контролът, който се установява и в четирите окупирани през 2022 година украински области - Запорожка, Донецка, Луганска и Херсонска, посочват военните анализатори от Института за изучаване на войната (ISW).

Според Кремъл Русия защитава и развива Крим, но украинският президент Володимир Зеленски нееднократно отчита, че полуостровът е излишно милитаризиран и е просто голяма военна база, без акцент на сектора, който има най-голям потенциал - туризма.

Бойните действия

В 754-я ден от пълномащабната война сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна показва известно забавяне на интензивността на бойните действия. Регистрирани са 61 директни бойни сблъсъка, а под артилерийски обстрел са към 120 населени места около фронтовата линия.

Най-интензивни са боевете в направлението Новопавливка - край Краснохоривка, Хеорхиевка, Новомихайливка и Водяне са отблъснати 25 руски атаки. Руски военни кореспонденти съобщават за тежки боеве около Краснохоривка, като след първоначален успех от юг, щурмът на руснаците е забавен. Благодарение на непрекъснатия обстрел с авиобомби на основните защитни линии на украинците руснаците успяват да се задържат в града.

Девет опита за пробив край Бердичи, Орливка,Тоненке и Невелске са били отблъснати от ВСУ. В направлението към Бахмут се водят боеве около Иванивске, Клищиевка и Андриевка. Иванивске е важен пункт в защитата на Часов Яр.