Оформящата се нова икономическа рамка е риск за инвеститорите

Въпроси като изменението на климата, енергийната независимост и плановете за национална сигурност стоят пред инвеститорите - и никой не е сигурен как ще се развият, пише за Financial Times Анхел Убиде, управляващ директор на Citadel.

Преди световната финансова криза от 2008 г. рамката на икономическата политика беше до голяма степен по-прозрачна и предвидима: тя се състоеше в управляване на търсенето чрез стабилизиране на инфлацията, като същевременно се контролира публичният дълг. Рамката изискваше по-малко политически инструменти и се възползваше от разширяващата се глобализация и нарастващите капиталови потоци. Това беше стратегия, която разцъфтя при системата на Световната търговска организация (СТО), основана на правила.

Но изправена пред множество монетарни, фискални, регулаторни, търговски и индустриални политики, тази рамка сега е под натиск и е напът да се сблъска със силите на нарастващия национализъм и регионалните интереси. Както Марио Драги предупреди по време на реч през февруари, несъгласуваните политики, възникващи в резултат, могат да имат неочаквани и тежки последици.

„Преходите, които нашите общества предприемат, независимо дали са продиктувани от избора ни да защитим климата или заплахите на носталгични автократи, или от безразличието ни към социалните последици от глобализацията, са дълбоки. И разликите между възможните резултати никога не са били толкова големи“, каза бившият премиер на Италия и президент на Европейската централна банка.

В средносрочен план инвеститорите ще трябва да се справят с огромна и продължителна несигурност, водена от три ключови фактора. Първо, произволното групиране на множество цели за политики в една стратегия. Например, Белия дом инвестира сериозно в инициативи като Закона за намаляване на инфлацията (IRA) и Закона за чиповете и науката, за да подкрепи местното производство и да създаде работни места, като пряко насърчава връзката между вътрешната мощ на САЩ и международната им конкурентоспособност.

Тази трансформация към смесено създаване на политики виждаме да се развива в много страни. Но съвкупният резултат за инвеститорите има потенциал за продължителна макроикономическа и финансова нестабилност.

Вземете например неотдавнашното фиаско на Германия с „дълговата ѝ спирачка“. Нейната твърдост в налагането на ограничения върху бюджетните дефицити осуети съществуващите планове за модернизиране на местната икономика, включително справяне с климатичните промени. А в САЩ IRA демонстрира потенциално безграничния обхват на една експанзивна политика. Макар и похвални като концепция, такива тромави и многоаспектни програми често могат да имат непродуктивни резултати.

Вторият голям общ риск е, че безброй подобни мерки за политики - от мита през данъци до покупки на активи - се прилагат заедно без цялостна оценка. Липсата на синергия може да доведе до неочаквани резултати. Например субсидиите и публичните инвестиции, свързани с климатичния преход и енергийната независимост, може да изискват по-голяма толерантност към инфлацията и по-висок публичен дълг.

Въздействието на смесената политика невинаги е отрицателно. През изминалата година субсидиите и таваните на цените бяха използвани за защита на домакинствата и бизнеса от увеличения на цените на енергията, но те също неволно помогнаха на централните банки да закотвят инфлационните очаквания. Обратно, цената на санкциите и търговските ограничения вероятно е подценена и това е проблем, който може да нарасне въпреки стратегията на САЩ „малък двор, висока ограда“, целяща да запази само малък участък от технологичния пейзаж изолиран от конкуренцията, т.е. от Китай.

И накрая, третият общ голям риск е, че посочването на отбраната като фокус и основа за монетарни и фискални стратегии отваря вратата за прекомерен обхват и непредсказуемост. Пренасочването на веригите за доставки към съюзнически държави, например, може да избегне смущения вследствие на политически и икономически шок, но е късогледо в подхода си, ако не и непоследователно и дезориентиращо. Несигурността се вгражда допълнително в глобалните вериги за доставки с нарастващото използване на митата като лост по въпроси, които не са свързани с търговията, като човешките или трудовите права. Като се има предвид това, не е трудно да си представим как компаниите проявяват прекомерна предпазливост, когато вземат инвестиционни решения в такава нестабилна среда.

Независимо от тези трансформации, глобалната икономика показа устойчивост, дори когато беше подложена на допълнителни изпитания от пандемия и рязко нарастване на цените на енергията. Въпреки това, далеч не е ясно колко повече несигурност може да понесе системата.

Ние се изправяме пред тези предизвикателства на фона на все още висока инфлация и рекорден публичен дълг - условия, които намаляват толеранса към грешни стъпки. Сега повече от всякога важността на стабилните рамки за политики и солидните институции не може да се подценява, завършва Убиде.