Китай и Турция опипват почвата за мирни преговори между Русия и Украйна

Започна европейската обиколка на китайския специален представител за Евразия Ли Хуей в опит да сондира мненията относно вероятни мерни преговори между Русия и Украйна. Същеврменно и Турция опитва да предложи поле за нови разговори между двето воюващи страни.

В първата точка от пътуването си - Москва, Хуей разговаря с зам.-министъра на външните работи Михаил Галузин.

"Имаше интересен и обстоятелствен обмен на мнения по темата за украинската криза", се казва в съобщение на руското Министерство на външните работи след срещата. От ведомството допълват, че "политико-дипломатичното" регулиране на конфликта е невъзможно без участието на Русия и отчитането на нейните интереси в сферата на безопасността.

Поставените от Украйна и Запада "ултиматуми" само времят и не могат да бъдат основа за слагането на край на конфликта.

Едно от изискванията на Украйна за начало на преговори за мир е пълното изтегляне на руските войски от нейната територия в международно признатите, включително и от Русия тогава, граници от 1991 година. Киев също така настоява за разследване на криминални престъпления, репарации, гаранции за ядрена и екологична сигурност, връщането на депортираните украински граждани, сред които и към 20 хиляди деца.

Русия от своя страна от месеци заявява готовност за преговори, но "отчитайки новите географски реалности", тоест анексирането на четири украински области - Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка, както и Крим, който Русия призна като своя територия през 2014 година. Тъй като Украйна отказва да участва в такива разговори, Москва обвинява Киев и Западът, който поддържа украинските власти, в отказ от мирно решаване на военния конфликт.

Платформа за преговори преди дни предложи и Турция, но руският външен министър Сергей Лавров отказа такъв формат по време на форум в Анталия на 1 март. Турският външен министър Хакан Фидан написа в социалната мрежа Х (Twitter), че вече дошло времето за край на бойните действия, тъй като и двете страни са стигнали "предела" и не могат да решат конфликта по военен път. "Това не означава признаването на окупираните територии", допълни още той.

Много анализатори коментират, че Русия само на думи изглежда готова на мирни преговори, а реално настоява за капитулацията на Украйна. Реално Москва запазва своите първоначални цели и публикувани документи показват, че още преди две години е очаквала Украйна да се превърне във васална държава, разчитаща на милостта на Москва.

The Wall Street Journal публикува още подробности от споразумението, върху което двете воюнащи страни работеха през пролетта на 2022 година в Турция. Освен ясните досега точки, свъразни с ограничения за броя на украинската армия (до 85 хил. души, спрямо днешните около 1 млн.), забраната за участие във военни блокове и в съюзи, както и признаването на руския език за официален, документът съдържа още и изискването Украйна да се откаже да търси отговорност за военни престъпления при нахлуването на нейна територия през февруари 2022 година. Киев трябва да приеме и задължението руският език да бъде официален в правителството и в съда.

Според украински наблюдатели това е ясен сигнал, че Москва е планирала да разчита на свои "представители" във властта. 

Американското издание коментира, че е получило достъп до екземплярите на споразумението и от руска, и от украинска страна. В тях сред най-скандалните точки са вписаните гаранции за сигурността на Киев. Москва предвижда страни гаранти за Украйна да бъдат САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия, а в случай на заплаха за териториалната цялост на страната, тяхната реакция трябва да бъде координирана и одобрена от всички страни.

Реално това са страни - гаранти и в меморандума от Будапеща, когато Украйна предава своя ядрен арсенал от съветско време на Русия. Тогава, през 1994 година, Москва се задължава да спазва териториалната цялост и суверенитета на Украйна, но през 2014 година анексира едностранно Крим, определяйки го като изконна руска територия. През 2022 година се оказа, че споразумението тогава, няма особена стойност за безопасността на Украйна.

В хода на преговорите през април 2022 година Русия е предложила гарант да бъде и Беларус, а Украйна - Турция.

Сега Великобритания, Франция, Германия, Италия, Дания, Канада и Нидерландия станаха гаранти за сигурността на Украйна, с което се ангажират да застанат зад страната при евентуална нова заплаха от страна на Русия, докато Украйна не стане член на НАТО.

В споразумение, което Украйна и Русия са обсъждали през пролетта на 2022 година, е предвидено още Крим да бъде признат за руска територия, а съдбата на Донбас е трябвало да бъде решена на среща между президентите Володимир Зеленски и Владимир Путин, която така и не се състоя, въпреки че Киев многократно настояваше за разговори в такъв формат преди разговорите да се провалят. Украйна не е подписала нито една от спорните точки в споразумението, казва WSJ.

Сега китайският представител ще се отправи към Киев, а след това следват разговори и в други европейски столици  - Варшава, Париж, Брюксел и Берлин, като Китай отбелязва, че конфликтът не отговаря на интересите на международната общност. В Киев се опасяват, че Русия ще опита широкомащабна дезинформационна кампания срещу украинския президент Володимир Зеленски, който е уязвим след вече повече от две години война и със скоро изтичащ мандат. Информационните атаки са насочени както към съюзниците, така и към вътрешната публика и ще бъдат насочени към натиск Украйна да се съгласи да сложи край на конфликта, сочат данни на военното разузнаване на Украйна.