Черна гора се стреми към членство в ЕС до 2028 г.

Черна гора се стреми да се присъедини към ЕС още през 2028 г. в момент, когато войната в Украйна създава в Брюксел усещане за неотложност да приеме нови страни членки в блока, съобщи премиерът на балканската страна в интервю за Financial Times.

Милойко Спаич смята, че страната му е по-добре подготвена от останалите балкански страни, които са на различни етапи от процеса по разширяване. „Стратегията ни е 28 до 2028 г.“, каза 36-годишният бивш инвестиционен банкер.

Десет страни са на опашката да се присъединят към ЕС, някои от които чакат десет години или повече, откакто са започнали процеса по присъединяване. Черна гора започна преговорите за членство през 2012 г., след като се отдели мирно от Сърбия шест години по-рано.

Спаич заяви, че блокът вече включвал 28 страни членки до излизането на Великобритания и че следователно малката балканска страна с население от 626 хил. души няма да бъде бреме, тъй като Подгорица е наваксала икономическото си изоставане и е хармонизирала законите си.

„Нашите приятели от Великобритания напуснаха ЕС, има празен стол“, отбеляза Спаич.

Последната страна, която ЕС прие за свой член, беше Хърватия, която се присъедини през 2013 г. Оттогава процесът се забави, тъй като страните членки са притеснени от престъпността и корупцията в кандидатстващите за членство държави. Но плановете за разширяване на блока набраха нова инерция след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна преди две години.

Брюксел започна преговори за членство с Украйна и Молдова миналата година и призна Грузия за страна-кандидат. Кандидатите от Западните Балкани – Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия и потенциалният кандидат Косово, бяха уведомени, че трябва да се подготвят за присъединяване до края на десетилетието. 10-годишните проговори с Турция обаче остават блокирани.

Черна гора подкрепя съседите си, но няма да ги чака, тъй като за разрешаването на предизвикателствата пред някои от тях може да са нужни години, каза Спаич.

Пет страни членки от ЕС не признават суверенитета на Косово, а сплотеността на Босна и Херцеговина е застрашена от отцепническата реторика на сръбските ѝ политици. Сърбия не успява да се освободи от орбитата на съюзника си Русия, като отказа да се присъедини към западните санкции срещу Москва.

Но Черна гора може да се придвижи по-бързо, заяви Спаич. Страната му задейства съдебни реформи, повиши средната заплата, ограничи използването на пари в брой в големи сделки като недвижими имоти, за да се справи с прането на пари, и работи за противодействие на организираната престъпност.

Реформите трябва да бъдат възнаградени скоро, „[в противен случай] какъв е смисълът на подхода според заслугите?“, каза Спаич.

Еврокомисарят по добросъседството и разширяването Оливер Верхай заяви пред FT този месец, че кандидатурите за присъединяване на страните от Балканите ще бъдат „ускорени“, но те трябва „да покажат, че заслужават да бъдат приети бързо“.

Черна гора се присъедини към НАТО през 2017 г. Същата година при снимки в централата на отбранителния алианс тогавашният американски президент Доналд Тръмп избута настрани тогавашния премиер на Черна гора Душко Маркович. Някои граждани и инвеститори се притесняват от възможно връщане на Тръмп в Белия дом на президентските избори тази година, но Спаич заяви, че не е притеснен.

Според него неотдавнашните думи на Тръмп, че Русия може да „прави каквото си поиска“ със съюзниците от НАТО, които не заделят достатъчно пари за отбрана, са разумни.

„Посланието, което виждам от САЩ, е, че те искат да видят повече и активно участие в НАТО от всички нас в рамките на алианса. Ние сме съгласни..., всички трябва да бъдат конструктивни и надеждни партньори“, каза Спаич.

Възможностите за инвеститорите включват големи инфраструктурни проекти като магистрали по адриатическото крайбрежие и към Сърбия и модернизиране на летища, морски пристанища и железопътни линии. По думите на Спаич те трябва да бъдат завършени до края на десетилетието.

Черна гора не управляваше добре големи строителни проекти в миналото като договор от 2014 г. за кратка отсечка от магистрала, който обвърза икономиката със заем за 1 млрд. долара от Китай, една четвърт от брутния вътрешен продукт на страната по онова време. Той използва ключова инфраструктура, включително важни морски пристанища, като допълнителна гаранция.

Подгорица е извадила поука и е намалила експозицията си до под 10% от БВП, заяви Спаич.

Той се разграничи от южнокорейския предприемач До Куон, който стоеше зад рухналата криптомонета TerraUSD през 2022 г. Той беше арестуван в Черна гора миналата година и очаква екстрадиция в САЩ.

Куон, който се срещна със Спаич през 2018 г., по-късно го обвини, че му е поискал финансова подкрепа за изборите миналата година. Спаич отрече тези твърдения и настоя, че страната му ще изкорени незаконните практики за финансиране.

„Мисля, че (случаят с До Куон) работи в наша полза. Показваме, че няма да толерираме неуместно поведение“, заяви Спаич.