Швеция преодоля последното си останало препятствие към членството си в НАТО, докато инвазията на Русия в Украйна преначертава геополитическата карта, съобщава Financial Times.
Унгарският парламент гласува в понеделник в подкрепа на кандидатурата на Стокхолм да стане 32-ата страна членка на военния алианс, което може да бъде официализирано още в петък.
„Днес е исторически ден“, каза шведският министър-председател Улф Кристерсон, отбелязвайки, че всички парламенти на НАТО вече са гласували в подкрепа на присъединяването на страната му. „Швеция е готова да поеме своята отговорност за евроатлантическата сигурност“, посочи той.
Присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО през изминалата година е една от най-големите геополитически последици от войната на руския президент Владимир Путин в Украйна.
Швеция слага край на два века неутралитет и военно необвързаност, търсейки сигурността на ангажимента за колективна отбрана на НАТО.
Присъединяването на двете скандинавски страни дава на НАТО контрол над почти цялото Балтийско море с изключение на руския ексклав Калининград. Шведският остров Готланд е едно от най-важните места в региона и централно за всяка защита на трите Прибалтийски държави от всяка потенциална руска атака.
Тяхното присъединяване трансформира и източния фланг на НАТО, удвоявайки границата на алианса с Русия благодарение на източната граница на Финландия с дължина 1340 км.
Стокхолм и други европейски столици засилват предупрежденията за възможността Русия да извърши атаки срещу други страни извън Украйна и да тества клаузата за взаимна отбрана на НАТО.
„В Швеция може да има война“, каза миналия месец министърът на гражданската защита Карл-Оскар Болин.
Унгария беше последното препятствие пред кандидатурата на Швеция за НАТО, след като Стокхолм преодоля дългогодишните възражения на Турция. Шведските представители все повече се разочароваха от двете страни, че блокират това, което можеше да бъде най-бързият процес на присъединяване в историята на НАТО.
Възраженията на Турция бяха фокусирани върху подкрепата на Швеция за етническите кюрди, като Анкара настояваше тя да предприеме по-строги действия срещу сепаратистките групи. Турця най-накрая одобри кандидатурата на Швеция за НАТО миналия месец, а дни по-късно САЩ се съгласиха да продадат на Турция изтребители F-16 на стойност 23 млрд. долара.
Блокадата на Унгария беше по-голяма изненада за Швеция, тъй като министрите в Будапеща многократно бяха уверявали своите колеги в Стокхолм, че няма да са последните, които ще ратифицират членството. Унгарското правителство твърди, че Швеция е опорочила демократичните му стандарти.
„Ние подкрепяме присъединяването“, каза унгарският премиер Виктор Орбан пред парламента в Будапеща преди гласуването. „[Членовете на НАТО] се защитават взаимно в случай на външна атака. Няма по-голям ангажимент, така че е важно... първо да решаваме нашите спорове“, посочи той.
Макар да призна, че различията остават, Унгария отстъпи под тежкия натиск от САЩ, НАТО и други съюзници, точно когато Орбан беше изправен пред скандал за сексуално насилие, който принуди президента на страната да подаде оставка.
Унгарският лидер отвърна на натиска, като каза на депутатите, че е имало „външна намеса в споразумението... това попречи на взимането на решение”.
Орбан проведе среща в Будапеща с Улф Кристерсон, своя шведски колега, в петък като част от процеса около приемането на кандидатурата за НАТО.
Будапеща се съгласи да купи четири нови изтребителя Saab Gripen от Швеция, с което флотилията ѝ достигна 18.
„Шведско-унгарското военно сътрудничество и присъединяването на Швеция към НАТО укрепват сигурността на Унгария“, каза Орбан. „Така че моля моите колеги депутати да [одобрят] присъединяването на Швеция към НАТО“, допълни още.