Плахата западна реакция подпомогна инвазията на Путин в Украйна

Не можем да знаем дали Владимир Путин е нагласил смъртта на Алексей Навални, за да отбележи 10 години (плюс или минус няколко дни) от отстраняването на Виктор Янукович от поста украински президент след протести на Площада на независимостта в Киев – или пък двете години от началото на войната срещу Украйан. Но такава мрачна календарна символика би била в съответствие с неговия характер, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

Това, в което можем да бъдем сигурни, е, че убийството на Навални и нападението срещу Украйна са свързани. Те са проява на една и съща жестокост. За онези, които Путин смята, че му принадлежат – категория, която обединява руски критици, бивши сътрудници, обърнали се срещу него, и цялата украинска нация, за която той твърди, че не съществува – всяко желание да избягат от властта му се третира в мафиотски стил като предателство, за което нито едно наказание не е твърде сурово.

Ето защо писах преди година, припомня авторът, че войната на Русия срещу Украйна не е на първо място конфликт за територия или дори за бъдещото членство на Украйна в НАТО. Тя е битка за начин на живот, където Москва предлага само неосъветска реставрация и вид изкореняваща обществото окупация, каквато бе наложена на Източна Европа в края на 40-те години на миналия век. Зверствата в Донбас, да не говорим за Буча, свидетелстват за това.

Украинците са напълно наясно с това. Тяхната битка да надвият руската машина за убиване от 2014 г. насам е съчетана с вътрешна борба да се освободят от собственото си наследство от съветския начин на живот - корупцията, монолитното управление, неравенството в полза на тези, които са завладели държавата, задушаването на мисълта.

И външната, и вътрешната битка все още не са спечелени - но е изключително важно да осъзнаем, че те са едно и също. Ако западните приятели на Украйна можеха напълно да осъзнаят това, щеше да им бъде по-трудно да поддържат плахостта, която дори цялата им подкрепа за Киев не може да скрие.

Тази плахост е най-видима по въпроса с оръжията. Украйна се бори да удържи фронта поради недостиг на боеприпаси. Нейната контраофанзива беше неуспешна отчасти защото не можеше да отвоюва небето. Тези конкретни недостатъци са резултат от ранното отхвърляне от западните лидери на призива на Киев за изтребители или неуспеха им да подплатят обещанието за муниции със спешните действия, необходими за производството им.

Западът все още не е склонен да предоставя оръжия, които достигат до самата Русия. И все пак, както генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг най-накрая изрично заяви неотдавна, международното право позволява на Украйна да се защитава срещу агресивна война чрез удари по легитимни военни цели в страната агресор. Международното право не се е променило изведнъж. Ако сега то допуска такава защита, значи го е правило и преди две години.

Така че във всички тези аспекти по-решителните действия преди две години биха поставили Украйна и Запада в много по-добра позиция днес.

Същото важи и за икономическите мерки. Санкциите на Запада имат твърде много недостатъци, вратички и липса на правоприлагане, за да бъдат те изброени. В резултат на това ЕС плати много повече пари на Русия за петрол и газ през първата година на пълномащабната ѝ война, отколкото е дала на Украйна за две, а и беше позволено изгодният бизнес със заобикаляне на санкциите да процъфти. През изминалата година санкциите станаха по-ефективни, но по-ранното им прилагане щеше да е по-добрият вариант.

Преди две години западните страни блокираха достъпа на Москва до повече от 300 милиарда долара от нейните валутни резерви. Те се заклеха да не ги деблокират, докато Москва не компенсира Украйна за унищожената инфраструктура. Но те все още не са се осмелили да наложат тази компенсация чрез прехвърляне на активите към фонд за възстановяване на Украйна.

Ако преди две години лидерите, които решиха да блокират руските резерви, бяха отишли по-далеч и ги бяха секвестирали, сега те щяха да бъдат заделени за бъдещите нужди на Украйна или вече можеха да финансират реконструкция, допълнително укрепвайки способността на Украйна да се съпротивлява.

Урокът както от военна, така и от икономическа гледна е, че е опасно да се вярва в добродетелта на предпазливостта, когато тя на практика означава забавяне. Ранната „предпазливост“ удължи страданието в Украйна, насърчи Путин (който смята, че може да издържи на войната повече от западните поддръжници на Киев) и увеличи цената на отблъскването му. Всичко, което можеше да бъде постигнато рано, сега може да бъде осигурено само чрез повече време и на по-висока цена.

Посланието на Навални преди последното му завръщане в Русия беше, че „единственото нещо, което е необходимо за триумфа на злото, е добрите хора да не правят нищо“. Злото печели и когато добрите хора са твърде предпазливи, завършва Сандбу.