Руската опозиция умря със смъртта на Навални

Руският опозиционер Алексей Навални се пожертва. Той се върна в Русия на президента Владимир Путин, като отлично знаеше, че това може да е фатално за него. Така обаче правят истинските лидери. Те дават пример дори ако това означава да са готови да погубят себе си, ако е необходимо, стига да подтикнат хората към действия, пише Джейми Детмър, редактор в Politico.

„Не се страхувам и вие не трябва да се страхувате“, гласеше ръкописна бележка, която Навални притисна към стъклото на подсъдимата скамейка при едно от многото си явявания в съда.

Навални и неговите поддръжници се надяваха, че той в крайна сметка ще се измъкне от лагерите на Путин и ще успее да покаже на Русия как да скъса с мрачното си минало на репресии. Затворът беше просто нещо, което той трябваше да изтърпи като част от дългата си, предизвикателна и безкомпромисна кампания да събуди съвестта на руския народ, да убеди хората да свалят Путин и да разбият системата, създадена от него и приближените му в шпионските служби.

Убийството на Навални обаче оставя два основни въпроса без отговор: Ще отговорят ли руснаците и ще поемат ли ръкавицата, която той хвърли? Дали западните сили ще се вслушат в призива, който дъщеря му Дария отправи в остра реч пред Европейския парламент през 2021 г., да се откажат от своята сдържаност и бездействие?

Когато прие престижната награда „Сахаров“ от името на баща си през 2021 г., 20-годишната тогава студентка в Станфордския университет каза: „Не разбирам защо онези, които се застъпват за прагматични отношения с диктаторите, не могат просто да отворят учебниците по история. Това би било много прагматичен акт и след като го направят, ще им е много по-лесно да разберат неизбежния политически закон: умиротворяването на диктатори и тирани никога не работи“.

Разбира се, времето ще покаже как ще реагира руският народ и дали решимостта на западните сили ще премине. Ако обаче можем да съдим по миналото, знаците не са добри.

През последните няколко дни в цяла Русия имаше разпръснати, спорадични протести. В Москва опечалените полагаха букети пред Стената на скръбта - паметник на жертвите на преследването от ерата на Сталин. В други градове също се появиха импровизирани паметници на Навални. Според правозащитната група OVD-Info над 400 души са били задържани до неделя. В страна с население 143 млн. души обаче това не се равнява на политическо пробуждане.

Без съмнение руските опозиционни лидери ще припишат това на страх - страхът да не си навлекат гнева на Кремъл, който засили мерките срещу инакомислещите и дисидентите. Онези, които критикуват или възразяват на решенията на режима, получават дълги присъди.

Затварянето на независими новинарски издания и цензурирането и блокирането на социални медийни платформи, заедно с тези репресии и сплашване - всички усилия на Кремъл са насочени към критичните гласове и възпрепятстване на организирането на протести.

Около 700 хил. руснаци избягаха в последните две години заради войната в Украйна и мобилизацията и затягането на обръча върху опозицията. Тъжната и обезпокоителна истина обаче е, че дори без сплашването и драматичния скок в броя на политическите затворници, пак липсва каквато и да е сериозна, масова опозиция срещу Путин в Русия – да не говорим за войната му срещу Украйна.

Това говори много. Това е доказателство за продължаващата подкрепа, която Путин получава от повечето руснаци, които изглежда споделят неговото шовинистично отношение към Украйна, Балтика и Централна Азия. Мнозинството руснаци се придържат към неговия исторически наратив, че Украйна е неотменима част от „руския свят“.

Това мислене у руснаците е оформяно в продължение на векове и се подсили по време на режима на Владимир Путин през последните 20 години. Ако системата му се разпадне, мнозина ще започнат да твърдят, че никога не са го подкрепяли и не са сътрудничили или одобрявали руския лидер, както и че са оказвали ежедневна съпротива, където и когато са могли.

Няма обаче доказателства, че те не мислят и действат в синхрон с Владимир Отровителя по долни гащи – както Алексей Навални нарече веднъж Путин.

Според бившия началник на кабинета на Навални шефът му е отхвърлял етикета „дисидент“. „Имаше драматична разлика между дисидентите от 60-те и 70-те години на ХХ век и нашето движение, защото ние не искаме да сме малцинство и не сме“, цитиран е той да казва в биографията на Навални „Дисидентът“ на Дейвид Херценхорн.

Опозицията обаче може и да не иска да е малцинство, но всъщност е точно такава. В проучване от февруари 2021 г. на базирания в Москва независим институт „Левада център“ само 19% от руснаците одобряват това, че Навални разкрива корупцията и моралния упадък на Путин и кохортата му, а 56% не го одобряват.

Анкетата накара Андрей Колесников от Руския център на Карнеги да напише: „Почти смъртоносното отравяне на Алексей Навални, завръщането му в Русия и последвалото му лишаване от свобода само увеличиха недоверието и неодобрението на руската общественост към него“. Неговото обяснение за това е, че Навални „избутва конформистите от зоната им на комфорт“.

По-забележителното е, че изглежда, че епизодите на протест от 2011 г. насам не са успели да стимулират по-широката средна и по-ниска класа в Русия, много от които са зависими от държавните работни места – нещо, което остава проблем за лидерите на руската опозиция. Руснаците може да са убеждавани, заплашвани и придумвани към масов конформизъм, но те всъщност сами позволяват това да се случи. Те искат да вярват на Путин - дали от страх, мързел или убеждения.

А какво да кажем за западните сили? Смъртта на Навални ще разпали ли по-голяма решителност и действие? Има много възмущение, изразено от обявяването на смъртта му насам, като много западни лидери и официални лица твърдят, че Путин е виновен. Министерството на външните работи на Обединеното кралство привика руския пратеник в Лондон и президентът на Европейския съвет Шарл Мишел публикува онлайн, че „ЕС смята руския режим за единствен отговорен за тази трагична смърт“.

През 2021 г. президентът на САЩ Джо Байдън предупреди за „опустошителни“ последици за Русия, ако Навални умре в затвора. Не е ясно обаче с какъв инструментариум разполага Западът и какво би искал да използва срещу Кремъл.

Страхът от предизвикване на руска военна ескалация, включително ядрен удар, възпира западните сили през последните две години. Известна предпазливост е разбираема, но твърде често изглежда сякаш те са действали напълно погрешно в момент, в който е трябвало да бъдат безстрашни. Сега американската помощ за Украйна заседна в Конгреса, а съюзниците от НАТО в Европа си блъскат главите как да запълнят недостига на финансиране – особено след като смъртта на Навални изглежда не успя да подтикне законодателите в САЩ да одобрят окончателно помощта.

Това, от което светът трябва да се опасява, е, че смъртта на Навални няма да е последната такава смърт. Навални се надяваше, че готовността му да умре ще промени нещата - че руснаците ще се вразумят и ще постъпят правилно.

Не само той направи такъв скъп залог. Журналистът, историк и опозиционер Владимир Кара-Мурза също лежи в затвора и е с влошено здраве. И той като Навални се върна в Русия, въпреки че знаеше, че ще бъде хвърлен в наказателна колония.