Пътят на Марк Рюте към върха на НАТО става все по-сигурен

Американският президент Джо Байдън подкрепя нидерландския премиер Марк Рюте да стане следващият генерален секретар на НАТО, заяви представител на САЩ в сряда под условие на анонимност и цитиран от Politico.

Подкрепата на Байдън вероятно ще привлече още съюзници в подкрепа на Рюте след месеци борба между него и няколко други европейски лидери за поста.

По-рано в сряда Politico съобщи, че две трети от страните в НАТО подкрепят номинацията на Рюте, който да поеме ролята на ръководител на военния алианс по-късно тази година.

Мандатът на сегашния шеф на НАТО Йенс Столтенберг, който навигира стабилно политическо-военния блок през бурни времена от 2014 г. насам, приключва през октомври.

Расте натискът кандидатурата на Рюте да бъде одобрена преди срещата на високо равнище на НАТО през юли, която ще бъде проведена във Вашингтон, за да се отбележи 75-ата годишнина от създаването на алианса.

Пътят на Рюте към поста генерален секретар го насочва към сблъсък с Русия, докато самият алианс се противопоставя на агресията на руския президент Владимир Путин от началото на инвазията му в Украйна преди две години. А ако бившият президент Доналд Тръмп се завърне в Белия дом, нидерландският лидер ще трябва да навигира и през скептицизма на републиканците към НАТО и колективната отбрана.

Рюте не пожела да обсъжда кандидатурата си на конференцията по сигурността в Мюнхен изминалия уикенд, казвайки, че си е научил урока през октомври, когато допусна, че се интересува от поста.

Пътят пред Рюте е дълъг, преди да бъде взето каквото и да е решение. Съгласно правилата на НАТО генералният секретар трябва да бъде избран единодушно, което означава, че Рюте трябва да спечели подкрепата на всички 31 страни членки. Всеки кандидат трябва да се пребори и с Турция и Унгария, които се доказаха като най-големите препятствия при приемането на нови членове. Твърди се, че Турция е поискала уверения, преди да подкрепи Рюте, а Унгария има дългогодишни разногласия с нидерландския премиер.

Разходите за отбрана остават основна грижа за алианса, като страните изпитват трудности да ударят десетилетната цел за разходи за отбрана от 2% от БВП, която алиансът установи след анексирането на Крим от Русия през 2014 г.

Тази година 18 от 31-те страни в НАТО са напът да изпълнят стандарта за 2% спрямо 7 миналата година. Нидерландия трябва тепърва да изпълни тази цел, но все пак е напът да похарчи 2% тази година.

Колкото и да избягваше въпросите за потенциално лидерство на трансатлантическия алианс в Мюнхен, Рюте все пак звучеше като предполагаем лидер на НАТО. Той каза пред репортери, че заплахата Русия да атакува страна от НАТО е реална, но „най-добрият начин да го предотвратим е да се уверим, че сме направили всичко, за да инвестираме в нашата отбрана, като сме сигурни, че алиансът ще остане силен“.

Отчасти това означава Вашингтон да бъде запазен част от групата – нещо, в което Столтенберг инвестира много време и енергия през годините управление на Тръмп.

Тъй като Столтенберг, чийто мандат вече беше удължаван два пъти, напуска през октомври само седмици преди следващите избори за президент в САЩ, неговият наследник може да се изправи пред подобна задача.

Който и да стъпи в Белия дом, НАТО ще трябва да се бори с това, което мнозина очакват да продължи като ожесточена война в Украйна, и с настояването на много републиканци във Вашингтон да оставят войната на Киев на Европа, пренасочвайки вниманието на Вашингтон към Китай в Индо-Тихоокеанския регион.

Едно от големите притеснения на алианса през 2024 г. и след това е как да работи с отделни страни, които презареждат складовете си след две години насочване на оръжия и оборудване към Украйна, а преди това са харчили относително малко за отбрана след разпадането на Съветския съюз.

Алиансът трябва да вземе големи решения за дългосрочни инвестиции в нови, често скъпи, прецизни боеприпаси. Той също така трябва да намери баланс между призивите във Вашингтон да се купуват американски такива и собствените амбиции на Европа за изграждане на отбранителни производствени способности на континента.

Под управлението на Рюте – най-дълго служилият нидерландски премиер и един от най-дълго управлявалите лидери в Европа, Нидерландия вече се ангажира да изпрати на Украйна 24 от своите изтребители F-16 – най-много от всяка страна – и помага в обучението на украински пилоти. Нидерландската армия изпрати и танкове, артилерийски системи, боеприпаси и системи за противовъздушна отбрана Patriot в Киев през последните две години. Правителството обеща още 2,1 млрд. долара за военна и хуманитарна помощ за Украйна през следващата година.

Рюте каза в Мюнхен, че необходимостта Европа да инвестира повече в собствената си отбрана е свързано повече с Русия, отколкото с това кой е в Белия дом.

„Нека спрем да се оплакваме, стенем и хленчим за Тръмп“, каза той. „Трябва да инвестираме в нашите разходи за отбрана. Трябва масово да увеличим производството на оръжие и след това трябва масово да направим повече в подкрепа на Украйна“.