Европа трябва да се надява на мир, но да се готви за война

Все по-голям брой високопоставени служители на НАТО предупреждават за пряка военна конфронтация между Европа и Русия в не толкова далечното бъдеще. Кремъл отрича каквото и да е намерение да атакува НАТО и отхвърля идеята като насаждане на страх в полза на западните военни и производителите на отбранителна техника.

Със сигурност нападението срещу най-мощния военен съюз в историята би имало катастрофални последици за Русия. Проблемът е, че преди две години нахлуването в Украйна също беше контрапродуктивно за интересите на Москва в областта на сигурността и въпреки това Владимир Путин избра този курс. Все по-тунелният поглед на президента към войната сега е най-сериозният риск за европейската и руската сигурност, пише за Financial Times Александър Габуев, директор на берлинския Карнеги център за Русия и Евразия.

Погрешната прогноза на Путин за шансовете за подчиняване на Украйна чрез бърза „специална военна операция“ доведе до катастрофални действия. И все пак, след болезнени поражения и скъпи корекции Русия изглежда има предимство в задаващата се война на изтощение. Руският президент, който толкова обича паралелите с Втората световна война, вярва, че сега е в същата позиция като Йосиф Сталин в края на 1942 г.: най-трудните битки може би тепърва предстоят, но траекторията сочи към победа.

През първата година на войната срещу Украйна някои от руския елит оспорваха насаме разумността на Путин. Сега тези, които шепнеха съмнения бяха напълно заглушени, подпомогнати от трагичния край на превърналия се в бунтовник Евгений Пригожин и смъртта на опозиционния лидер Алексей Навални в затвора. Тъй като Путин е напът да удължи президентския си мандат с още шест години през март, е трудно да се види някаква пречка по пътя на застаряващия лидер, ако той реши да повиши залозите в това, което смята за екзистенциална конфронтация между Русия и Запада.

Путин описва войната не като срещу Украйна, а като срещу НАТО и американската глобална хегемония. Подбрани цитати от западни официални лица за необходимостта от унищожаване на режима на Путин и унижаване на Москва, както и доставката на оръжия от Запада на Украйна и споделянето на разузнавателна информация, включително данни за насочване на атаки, подкрепиха наратива на Путин, че това е екзистенциална война. Руският президент отчаяно иска да си осигури мястото в историята като човек, отмъстил за унижението от разпадането на Съветския съюз.

Без контрол върху способността му да прави фатални грешки, един застаряващ руски владетел, заобиколен от слагачи, може да предприеме по-безразсъдни ходове през следващите години от всичко, което сме виждали досега. Ако Кремъл вярва, че никоя голяма западна сила няма ресурсите и волята да се бори за второстепенни съюзници като балтийските държави, той може да се изкуши да тества ангажимента на НАТО към член 5 от договора за колективна отбрана (че нападението срещу един член на алианса е атака срещу всички – бел. прев.) Реториката на бившия президент на САЩ и фаворит за номинацията на Републиканската партия Доналд Тръмп също създава опасна илюзия, че Америка няма да се намеси, ако Путин използва военна сила, за да раздели НАТО.

Въпреки че шансовете за тези сценарии са все още ниски, ако не ги вземем на сериозно, това ще бъде покана за бъдещи проблеми. Няма бързи решения, освен инвестицията на Европа в нейните военни способности за възпиране, които ще послужат като скъпа, но наложителна застраховка срещу злонамерения авантюризъм на Путин. Украинска победа според дефиницията на президента Володимир Зеленски – включително връщане към границите на Украйна от 1991 г. – изглежда нереалистична засега и във всеки случай няма да разреши проблема на Европа с Путин. Увеличената западна военна подкрепа за Украйна остава от насъщно значение както за Киев, така и като стратегия за ограничаване на руските ресурси, но не е достатъчна, за да защити Европа.

Тази „крепостна стена“ срещу Путин не само ще струва скъпо, но и ще има политически последици за европейските лидери. Военните разходи ще създадат работни места и ръст на брутния вътрешен продукт, но като се има предвид борбата на континента да издаде устойчив нов дълг след няколко кръга на количествени облекчения, нарастващите бюджети за отбрана ще отнемат ресурси от здравеопазването, образованието и социалните услуги. Краят на мирния дивидент (намалението на военните разходи след Студената война – бел. прев.), съчетан с нарастваща инфлация, е един от многото вторични ефекти от войната на Путин. Постигането на правилния баланс между сигурност и социални разходи ще включва трудни избори.

Това затруднение няма да продължи вечно. Няма гаранция, че следващият руски лидер ще има по-кооперативна външна политика, но поне може да не споделя всички мрачни обсесии на Путин. Някои контролни механизми може да се завърнат при вземането на решения в Кремъл. Но тъй като Путин вероятно ще остане на поста си още доста години, принципът „надявайте се на мир, гответе се за война“ е скъпа, но необходима застраховка за крехката сигурност на Европа, завършва Габуев.