В очакване на Тръмп 2.0 повечето страни от НАТО ще постигнат целта за разходите

НАТО се готви да обяви, че повечето страни членки са напът да постигнат целта на алианса за разходи за отбрана, докато той се подготвя за още руска агресия и за възможно преизбиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ, пише Financial Times.

Според трима официални представители НАТО ще съобщи в сряда, че 18 от 31 страни членки ще отговорят на целта за разходи в размер на 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана тази година, като броят им вероятно ще нарасне с коригирането на бюджети.

„НАТО очаква около две трети от съюзниците да постигнат целта от 2% през 2024 г.“, съобщи представител на алианса пред FT.

Разходите на НАТО нараснаха значително след началото на пълномащабното нашествие на Русия в Украйна, но мандатът на Тръмп от 2017 до 2021 г. също донесе значителен ръст на разходите за отбрана, след като американският президент критикува европейските си съюзници, че не харчат достатъчно.

През 2016 г. само пет страни изпълниха целта. Днес Полша заделя 3,9% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, като изпреварва дори САЩ, които отделят 3,5 на сто. Други страни като Испания изостават, като предвиждат малко над 1% за отбрана.

Тръмп, който е най-вероятната номинация на републиканците за президентските избори в САЩ през ноември, е скептик по отношение на НАТО и изолационист. Преди време той заплаши да изтегли страната си от военния алианс, който гарантира отбраната и сигурността на Европа.

Реториката му продължава в сегашната надпревара за Белия дом. Европейските ръководители бяха шокирани миналата седмица, когато Тръмп заяви на предизборно събитие, че би насърчил Русия да „прави, каквото си иска“ със страни членки на НАТО, които не изпълняват целта.

Тръмп води убедително в обществени допитвания срещу сегашния президент Джо Байдън, затова думите му отново предизвикаха безпокойство в централата на НАТО в Брюксел. Европейски дипломати и официални представители казват, че запазването на възходящата траектория на разходите е първият от трите стълба в стратегията за сдържане на Тръмп.

На второ място, НАТО трябва да пренасочи вниманието си върху проблемите, които са най-важни за Тръмп, като сдържане на Китай или справяне с тероризма. На последно място, съюзниците разбират, че трябва да се впуснат в ласкателства и омайване, за да спечелят възхищението му.

„Много се говори [за Тръмп]“, казва високопоставен дипломат от НАТО. „Кой е най-добрият начин за справяне с бъдещ президент Тръмп?... Общо взето комбинация от ласкателства и твърда ръка“, допълва той.

Въпреки нарасналите разходи за отбрана след нашествието на Русия в Украйна единственият гарант за сигурността на Европа остава ангажиментът на САЩ към НАТО, без заместител на техните близо 80 хил. войници на Стария континент, мащаба и скоростта, с която  могат да разполагат военна техника, и ядрения им капацитет.

„Не можем да се тревожим твърде много за реториката, вместо това трябва да се съсредоточим върху отбелязаните точки и да се уверим, че отдаваме заслуженото на Тръм, ако и когато е прав“, коментира Оана Лунгеску, главен говорител на НАТО от 2010 до 2023 г.

„Неговите приоритети бяха много ясни от самото начало. Трябва да установим тези приоритети, да ги поставим в контекста на алианса и да се уверим, че след като им отговорим, това ще засили алианса“, допълни тя.

Изказванията на Тръмп за Русия „подчертаха съществуващото безпокойство от последиците при нов негов мандат“, коментира Иън Лесър, вицепрезидент на „Германски фонд Маршал“. „Може да е по-трудно на много нива. От една страна, сега Европа е във война. А от друга, администрацията на Тръмп вероятно ще бъде по-рязка в много политически области и по-способна да изпълнява заявленията си“, допълва той.

Първата среща на върха на НАТО с участието на Тръмп през 2017 г. в Брюксел се помни с критиките на новия американски президент към съюзниците му, че „дължат“ пари на САЩ, пропускането на клаузата за взаимна отбрана в член пет и несвързани твърдения за цената на новата централа на алианса.

На срещата следващата година ръководителите заявиха на Тръмп, че той е причината да увеличат разходите си за отбрана. Залозите бяха високи – срещата се проведе малко преди Тръмп да излети за Хелзинки, за да се срещне с руския президент Владимир Путин.

„Хората са положили усилия днес, както никога преди това..., те плащат 33 млрд. долара повече“, каза Тръмп пред репортери след срещата през 2018 г. „Всички в залата ми благодариха. Имаше прекрасен колегиален дух в залата, който не смятам, че е имало от много години“, допълни той.

Една година по-късно реториката на Тръмп за НАТО беше смекчена. Той дори защити алианса през 2019 г., като заяви, че той „служи на голяма цел“, след като френският президент Еманюел Макрон обяви, че НАТО е в „мозъчна смърт“.

Трудните на моменти отношения на Тръмп с Макрон и отрицателното му отношение към Германия бяха характеристиките на първия му мандат, които според дипломати може да се повторят. Но други ръководители на НАТО може да създадат по-близки отношения с негова възможна администрация.

В отговор на въпрос за изявленията на Тръмп миналия уикенд унгарският премиер Виктор Орбан, който е почитател на бившия американски президент и поддържа близки отношения с Путин, заяви, че не е притеснен. „Разбираме какво каза господин президентът и плащаме задълженията си“, заяви говорител на Орбан пред FT. Унгария е сред страните от НАТО, които заделят над 2% за отбрана.

Стефано Стефанини, бивш посланик на Италия в НАТО, заяви, че преизбиране на Тръмп ще бъде решителен момент за следвоенния ред в областта на сигурността за Европа.

„Проблемът, който Тръмп поставя..., е отказът на Америка, на Америка на Тръмп, да се ангажира с отбраната на Европа в случай на агресия“, отбелязва той. Рискът е НАТО да се раздроби, ако столиците трябва да търсят отделно благоволението на Тръмп, допълва Стефанини.

Възможната необходимост от размекване на Тръмп е част от разговорите за наследника на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, когато той се оттегли по-късно тази година. Нидерландският премиер Марк Рюте, който имаше продуктивни отношения с Тръмп по време на мандата му и неотдавна подкрепи позицията му за целите за разходи на НАТО, е смятан за най-вероятния следващ ръководител на алианса.

Столтенберг, който беше наричан „доносник на Тръмп“ заради това, че запази алианса единен по време на президентския му мандат, възприе стратегия на целенасочени послания в медиите, изтъкващи значението на НАТО. Той вмъкваше при появите си по американски телевизионни канали, предпочитани от Тръмп, думи като „силен“, „справедлив“, „победа“ и „лидерство“.

Освен това екипът му поръча колонна диаграма, показваща разходите за отбрана в зелено и бюджетните съкращения в червено. Всички години от мандата на Тръмп бяха в зелено, той редовно го изтъкваше в речите си и на медийни събития.

„По същество целта беше да покажем защо той има интерес да направи нещо, което ние също искаме. За почти всичко той има по-скоро бизнес, отколкото идеологически подход“, коментира високопоставен европейски представител, който участвал в преговори с Тръмп по време на първия му мандат.