Младите британци изоставят консервативната партия

Степента, до която младите хора са по-склонни да гласуват за левите партии, а по-възрастните хора - за консерваторите, често се надценява, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок.

Въпреки всички приказки за токсичността на Доналд Тръмп в очите на разнообразната младеж на Америка почти 40 процента от 20-29-годишните избиратели в САЩ го подкрепиха през 2020 г. и същият дял планира да направи това отново през ноември. Повече от една трета от младите хора гласуваха за десните на последните избори във Франция, Германия и Испания. Разбира се, обикновено има възрастов градиент, но неговият наклон често е преувеличен.

Това обаче не важи за Великобритания. Макар че торите се сринаха сред почти всички демографски групи, почти пълното изоставяне на партията на Риши Сунак от младите британци е удивително. Според последното проучване само 10% от хората на възраст под 40 години ще гласуват за консерваторите на следващите избори.

Числа като тези са почти безпрецедентни. Как една от най-успешните политически партии в света стигна до ръба на изчезването от радара на цяло поколение?

Най-важният фактор е драматичният срив на възходящата социална мобилност в Обединеното кралство, който засегна младите британци много по-тежко, отколкото техните връстници другаде в развития свят.

Склонни сме да говорим за спада в притежаването на жилища от младите хора, сякаш това е универсален феномен. Но не е така. Делът на хората на възраст между 25 и 34 години, които притежават собствен дом в САЩ, днес е с шест процентни пункта по-нисък, отколкото през 1990 г. В Германия спадът е с осем пункта, а във Франция само с три. Във Великобритания обаче има срив от 22 пункта за периода. Подобна е ситуацията и при доходите, където британците на 30-39 години не са по-богати от бащите и дядовците си, докато американците на тази възраст са далеч напред в поколенческото сравнение.

Конвейерът на социално-икономическия напредък може да се е забавил и другаде на запад, но във Великобритания той остави цяло едно поколение в стагнация.

Както Роб Форд, професор по политология от Манчестърския университета, ми каза, споделя авторът, това напълно промени политическата ориентация на младите хора. В стария тачъристки свят младите британци имаха реалистични очаквания за възходяща социална мобилност и притежание на жилище, като политическите им интереси естествено бяха свързани с партията на собствениците и ниските данъци. Днес нито едно от тези неща не е вярно.

Усещането за предателство е осезаемо. Бен Ансел, професор по сравнителни демократични институции от Оксфорд, показа, че младите британци са загубили вярата в социалната мобилност, която е била даденост за поколението на техните родители. Прилагайки методологията му в международен план, установявам, че само 39 процента от британците под 30 години вярват, че упоритата работа ще бъде възнаградена, далеч под дела в САЩ (60 процента) и Германия (49), а също и много далеч от 60-те процента при 70-годишните британци, които вярват в това, тъй като е било валидно за тях в миналото.

И това икономическо отделяне от консерватизма е съчетано с нарастващо разминаване в ценностите, изострено от Brexit. Проучване, проведено от Focaldata за Financial Times, показва, че културните и икономически убеждения на младите британци и на избирателите консерватори са почти диаметрално противоположни. Делът на 18-34-годишните британци, които казват, че „силно не одобряват“ партията на торите, беше стабилен на около 20 процента преди референдума за напускане на ЕС, но се удвои през годините след това.

Тази дълбочина на увреждане на бранда означава, че дори сред младите хора, чиито ценности и икономически обстоятелства ги правят типични консерватори, подкрепата за партията е под очакваната.

Джеймс Канагасуриам от Focaldata казва, че торите са изправени пред силен насрещен вятър. „Всички ветропоказатели за младите хора сочат в една посока – социални и икономически убеждения, икономическа позиция, Brexit и география – но международните сравнения показват, че това не е непременно стабилно състояние на нещата“.

При несъответствието по множество оси не е изненада, че оскъдното предлагане от торите на политики за младите не хваща дикиш. Накъде ще поеме партията от тук нататък?

Краткосрочната надежда на консерваторите е, че за едно лейбъристко правителство няма да е по-лесно да рестартира конвейера и то ще се превърне в новата мишена за гнева на изоставеното поколение. Но в дългосрочен план единствената им надежда за успех трябва да бъде пълно преобръщане на последните приоритети с цел съсредоточаване върху създаването на нова кохорта от социално мобилни британци, дори с цената на брожения сред по-възрастната им електорална база. Консервативните партии в чужбина показват, че обновлението е възможно, ако се вземат трудни решения, завършва Бърн-Мърдок.