Консерваторът Александър Стуб печели президентските избори във Финландия, след като съперникът му Пека Хависто призна поражението си при преброени над 90% от гласовете на вота, белязан от напрежението с Русия около влизането на Хелзинки в НАТО, съобщи БТА.
"Александър, поздравления за 13-ия президент на Финландия", обърна се в пряк ефир към своя съперник Хависто, който е бивш външен министър от Зелените, но се явява като независим кандидат. Същевременно финландската телевизия съобщи, че при преброени 98% от бюлетините Стуб събира 51,7% от гласовете.
На балотажа пред урните се явиха 70,7% от 4,3 милиона избиратели във Финландия.
"Единственото нещо, за което мога да мисля сега, е признанието, което получавам, това е най-голямата чест в живота ми. Това е голяма победа за демокрацията във Финландия и аз съм изключително горд с всички финландци, които гласуваха", реагира Стуб на публикуването на резултатите.
"Искам да видя Финландия в ядрото на НАТО", заяви Стуб пред репортери след победата си, цитиран от Bloomberg. "Ние сме доставчик на сигурност, а не потребител на сигурност. Нямаме ограничения за членството си в НАТО. Имаме една от най-силните отбранителни способности в Европа и сме актив в областта на сигурността в НАТО".
"Основната задача на президента е да поддържа мира във Финландия и да следи никога да не се стига до война", каза още той.
Финландия стана 31-вият член на военния алианс през миналата година, след като подаде молба за присъединяване само няколко месеца след инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Съседна Швеция, с която кандидатстваха за членство заедно, все още чака да бъде приета. Финландия увеличи разходите за отбрана и надхвърля целевото равнище на НАТО от 2% от брутния вътрешен продукт - праг, който другите северни членове на алианса все още не са достигнали.
С присъединяването на Швеция НАТО ще контролира голяма част от Балтийско море. Графика: Bloomberg
55-годишният Стуб, който е бивш премиер на Финландия, ще встъпи в длъжност в началото на следващия месец и ще наследи президента Саули Нинистьо, който изкара два шестгодишни мандата на поста и по конституция няма право повече да се кандидатира.
Финландският държавен глава се избира пряко и наред с церемониалната си роля разполага със значителни правомощия във външната политика и политиката в областта на сигурността.