Какъв е залогът за климатичните цели на ЕС за 2040 г.?

На фона на фермерските протести срещу зелените реформи и четири месеца преди европейските избори, Европейският парламент (ЕП) представи тази седмица целите си за 2040 г. и пътна карта за идния етап от енергийния преход, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции.

27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) се ангажираха да станат въглеродно неутрални до 2050 г. и си поставиха като междинна цел до 2030 г. да съкратят емисиите на парникови газове с 55 на сто спрямо равнищата от 1990 г.

За следващия етап - 2040 г. - Европейската комисия (ЕК) си е поставила за цел нетен спад на емисиите от 90 на сто. Това съобщение идва на фона мащабните фермерски протести, които помрачиха прехода на блока към по-зелено бъдеще. Фермерите протестираха пред сградата на ЕП, гневни заради намаляващите доходи, покачващите се разходи и все по-тежките според тях законови разпоредби.

Еврокомисарят за климата Вопке Хьокстра заяви, че блокът ще се стреми към "справедлив преход", който ще позволи на бизнеса да просперира и да гарантира, че "никой не е изоставен".

В знак на това колко плашещ от политическа гледна точка е станал екологичният въпрос, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен даде заден ход във вторник, като "изгори" плана за намаляване наполовина на употребата на химични пестициди до края на десетилетието. Тя призна, че предложението се е "превърнало в символ на поляризацията", като законопроектът е в застой заради разногласията между законотворците в ЕС и страните членки. Нарастващото недоволство може да попречи на опитите за приемане на целта за съкращаване с 90% на емисиите до 2040 г.

ЕК заяви, че новата цел ще намали случаите на  преждевременна смърт, които са все по-чести поради лошото качество на въздуха - от 466 000 през 2015 г. до 196 000 през 2040 г. Тя  счита също, че предложението изпраща "ясни сигнали" и че пазарът на чисти технологии ще нарасне до приблизително 600 млрд. евро през 2030 г.

Брюксел казва, че в момента ЕС отделя 4% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за внос на въглеводороди и отбелязва, че между 2030 г. и 2050 г. ЕС ще трябва да инвестира допълнителните 1,5 на сто от БВП годишно в енергийния преход. Поради това се предлага освобождаване на ресурси чрез преместването им "от по-малко устойчиви употреби, като например субсидии за изкопаеми горива".

Предложението, което ще разгорещи предизборните дебати, трябва да бъде одобрено от страните членки и ЕП. То понижава незначително равнището на амбициите спрямо предходни законопроекти и премахва преките препратки за усилията, които трябва да положи селскостопанският сектор.

Крайнодесни и антисистемни партии се вкопчиха във фермерския протест и според прогнозите ще спечелят много гласове на изборите през юни. Матео Салвини, лидерът на крайнодясната и антиевропейска партия "Лигата", използва фермерските протести в цяла Европа, за да нападне ЕС. "Да живеят фермерите, чиито трактори накараха Европа да направи крачка назад от безумството, наложено от мултинационалните компании и левицата", каза той.

Отпор

Има все по-шумен отпор от някои сектори към политиката на ЕС в областта на климата, а лидерите на някои страни призовават за "пауза" в екологичните правила на ЕС.

Единадесет страни членки на ЕС, по инициатива на Дания, включително Франция, Германия, Испания и Словения, изпратиха съвместно писмо до Брюксел, в което заявяват, че преходът към "амбициозната" цел за 2040 г. трябва да е "честен и справедлива" и да не "изоставя никого", най-вече най-уязвимите граждани.

Екологичните организации смятат, че е налице липса на амбиция

Според екологичните организации амбицията на ЕК не отговаря на необходимото и за момента липсата на целева дата за постепенното премахване на изкопаемите горива и свързаните с тях субсидии. "Това е почти толкова значима цел, колкото и превенцията на рака на белите дробове без план за спиране на тютюнопушенето", каза екоактивистката от "Грийнпийс" Силвия Пасторели.

С оглед на това, че органът на ООН за изменението на климата се бори да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над доиндустриалните равнища и "имайки предвид отговорността на ЕС за емисиите от миналото, то би било по-справедливо да се стремим към нулеви нетни емисии до 2040 г.", обяви Световният фонд за дивата природа (WWF).

Той се оплака, че ЕК е изоставила целта си за съкращаване на селскостопанските емисии, които са около 11 на сто от общите емисии в ЕС - с 30 на сто, както бе споменато в предишен работен документ.

Европейската организация за защита на потребителите (BEUC) обяви, че "макар и ЕК да се опитва да се справи с фермерите, "пипайки с ръкавици", фактите са очевидни: храната ни и селскостопанските системи имат голям дял във влиянието върху климата на ЕС.

Българските фермери

Българското правителство преговаря с Националната асоциация на зърнопроизводителите и според премиера Николай Денков вече има консенсус със земеделците по основните точки. След срещата на 4 февруари обаче фермерите започнаха да протестират във вторник и блокираха пътища в страната, тъй като твърдят, че не са съгласни с някои от точките.

Основните искания на зърнопроизводителите са законодателни промени, които да гарантират икономическа сигурност в сектора, опит за промяна на условията на Европейската зелена сделка и надбавка от 200 лв. на декар (около 100 евро) за смекчаване на последиците от войната в Украйна. Според фермерите българското правителство трябва да настоява за изравняване на размера на субсидиите и подпомагането на зърнопроизводителите в ЕС. Освен това те искат промени и облекчаване на правилата в Зелената сделка на ЕС, които изискват сеитбооборот и диверсификация, както и минимизиране на дела на обработваемата земя, предназначена за непроизводствени цели.

Денков каза, че се е договорил да преговаря с ЕК за облекчаване на новите екологични изисквания.

Междувременно датският министър за климата Ларс Огорд приветства новата цел на ЕС за 2040 г. Той заяви, че съобщението на ЕК идва в момент, в който е налице битка за климата в ЕС.

"Виждаме демонстрации в европейски столици и правителства, които намаляват амбициите им", каза той. Огорд добави, че "това се случва в страни, които традиционно са били амбициозни по отношение на климата. Ние обаче не трябва да губим битката и затова съм доволен, че ЕК следва препоръката на Дания да постави амбициозна цел".

Той отхвърли идеята, че съобщението може да подкопае доверието в новата климатична цел, тъй като първата климатична цел все още не е финализирана. Изграждането на увереност, че политиката в областта на климата ще продължи и след 2030 г. "създава доверие в целта за 2030 г.", каза той. Новата висока цел идва в момент, когато няколко страни вече срещат затруднения да постигнат целта за намаление на емисиите с 55 на сто 2030 г. Дания също все още не е решила как точно да намали значително въглеродните си емисии.

Словения и Италия приветстваха изтеглянето на регламента за пестицидите.

Италианският министър на селското стопанство Франческо Лолобриджида също приветства съобщението за изтегляне на предложението за регулацията на пестицидите във вторник. "Ние трябва да ограничим агрохимикалите, когато сме в състояние защитим производството с алтернативни методи",  каза той. "От ден първи се противопоставяме на идеологически подход по темата (за екологичния преход), който би имал унищожителен ефект върху производството и много ограничено влияние върху околната среда". Италианската премиерка Джорджа Мелони нарече изтеглянето на проектозакона "също и италианска победа".

След изявлението на председателката н ЕК Словения също ще се застъпи за индивидуалното третиране на употребата на пестициди, каза новоназначеният министър на земеделието Матея Чалушич. Министърът също така подчерта, че земеделските площи в Словения са разпокъсани и преди да се приеме регламент, трябва да се знае какви са алтернативите за защита на културите.

Словения ще трябва да увеличи усилията си, за да изпълни препоръката на ЕК, каза днес държавният секретар на министерството на околната среда Урош Вайгл във вторник. Той вярва, че новата цел за 2040 г. е постижима, но трябва да има дискусия как да бъде постигната.

Представители на словенските фермери се срещнаха с министър Чалушич във вторник, който им предложи някои решения относно директните плащания. Той каза, че ще подкрепи предложението на Комисията, според което на фермерите ще бъдат освободени от задължението да оставят част от земята си необработена през 2024 г., докато все още ще получават финансова подкрепа, като ще продължат да получават финансова подкрепа.

Какво следва?

ЕК подчерта, че макар и целта да е емисиите парникови газове да бъдат намалени с поне 90 на сто до 2040 година спрямо равнищата от 1990 година, то конкурентоспособността на европейската промишленост също трябва да бъде гарантирана, както и да има стратегически диалог между отрасъла и фермерите. Целта за 2040 година не е законодателно предложение, а първоначална препоръка.

В крайна сметка новата цел ще функционира като пътна карта за следващата комисия и ще служи като ориентир за дългосрочни инвестиции в надпреварата за зелена технология, в която САЩ, Китай, ЕС и други развити икономики са се потопили.

Междувременно фермерите в ЕС продължават да протестират.

/БТА/