Време е за данък върху милиардерите

Илон Мъск има дарбата да задава въпроси за това как трябва да подредим нашия свят. Последният му принос към този дебат е заплахата да премести седалището на неговата компания за електрически автомобили Tesla от Делауеър в свободолюбивия Тексас, след като съдия от Делауеър отмени възнаграждението му на стойност 55,8 милиарда долара – най-голямото в американската корпоративна история или може би в цялата.

Въпросите този път са: Колко богат е нужно да бъде някой? Трябва ли държавите да увеличат данъците на милиардерите? Аз мисля, че да, пише колумнистът на Financial Times Саймън Кюпър. Това ще подобри нашите общества и ще намали налозите на обикновените хора. Как точно да се направи ще варира според юрисдикцията, но стартовата точка е да се установи принципът на данъчно облагане на милиардерите.

Евентуалната дискусия изисква отхвърляне на глупавите аргументи. Тези, които подкрепят данъците, често твърдят, че милиардерите са лоши хора. Някои от тях вероятно са, докато други - не. Това е без значение. Ние не облагаме характера. По същия начин трябва да игнорираме противниците на тези данъци, които ни обвиняват в „политика на завист“. Психологията зад предложенията е без значение, както твърди Ингрид Робейнс в новата си книга Limitarianism. Наречете ме завистлив спрямо милиардерите - това не променя въпроса дали облагането им с данъци би било от полза за обществото.

Като цяло техният брой расте и те са сравнително слабо обложени. Миналата година списание Forbes отчете 2640 милиардери по света, близо 19 пъти повече от 1987 г. Глобалното богатство расте по-бързо от доходите, а богатството на милиардерите расте най-бързо, съобщава Данъчната обсерватория на ЕС.

Милиардерите, подпомогнати от избягването на данъци, плащат по-ниски ефективни данъчни ставки върху доходите от средните американски и френски работници, твърди обсерваторията. А данъци върху богатството почти не съществуват. Накратко, държавите трябва да облагат милиардерите, защото там са парите. Всеки, който бяга от данъка върху богатството на дадена държава, като например богатите норвежци, които наскоро се преместиха в Швейцария, може да бъде наказан с такса за напускането си.

Много хора с високи доходи - банкери, адвокати, собственици на малък бизнес - се противопоставят на милиардерските данъци, страхувайки се от ефекта на снежната топка: „Първо погнаха Илон…“ Всъщност тези хора биха могли да се възползват от данъците на милиардерите, тъй като поемат голяма част от данъчното бреме. Френският икономист Тома Пикети предлага данъчни ставки от 90 процента върху богатство над 2 милиарда евро. Той отбелязва, че САЩ са облагали по-голямата част от печалбите на много богатите хора с подобни ставки в периода от 1950 до 1980 г., епоха на впечатляващ икономически растеж. Пикети казва, че данъчното облагане на милиардерите би позволило на правителствата да намалят данъците върху имотите, които на практика са данъци върху богатството на обикновените хора. Правителствата биха могли също така да използват постъпленията, за да създадат доверителни фондове за хора от долната половина на обществото по доходи, които обикновено не притежават почти никакво богатство. Вярно е, че правителствата не биха харчили с перфектна ефективност, за да подобрят благосъстоянието на хората, но и Мъск не го прави.

Оставяйки му около 2 милиарда долара едва ли би било наказателно. Това няма да е като болшевишката революция. Състоянието му все още ще бъде достатъчно, за да вдъхнови бъдещи иноватори. Данъчното облагане може дори да направи услуга на потомците на Мъск. Богатите наследници, на които съм се натъквал, споделя авторът, страдат от безцелност, безпомощност, безкрайни часове, прекарани в укриване на данъци, семейни раздори кой какво да получи, безпокойство (често оправдано), че всеки иска да ги ограби и страх от обществени пространства.

Подозирам, че желанието на Мъск за финансов пакет от 55,8 милиарда долара произтича от мания по „неговото състояние“, което в момента е около 200 милиарда долара. Според мой богат европейски приятел тази мания е най-силна сред богатите американци. Тяхното „състояние“ често се превръща в тяхна идентичност, докато богатите европейци вероятно извличат идентичността си повече от старомодните класови маркери като семеен произход, образование или културни вкусове. Много милиардери в САЩ подкрепят завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост, защото неговите данъчни намаления ще запазят състоянието им. Те пропускат най-важното: презрението на Тръмп към изборите и върховенството на закона заплашва обществената стабилност, която е насъщна за запазване на богатството.

Данъчното облагане на милиардерите наскоро стана по-осъществимо. От 2017 г. насам автоматичен, многостранен обмен на банкова информация, който вече се прилага от повече от 100 държави, затруднява укриването на пари. А и облагането на толкова малко хора е административно просто. Данъчната обсерватория на ЕС изчислява, че 2-процентов общ данък на ЕС върху богатството им ще събере 42 милиарда долара годишно от 499-те милиардери в Съюза. По-амбициозен данък ще обхване и другите милиардери.

Данъкът върху богатството в САЩ може да бъде обявен за противоконституционен, но правителството вероятно би могло да коригира данъците върху доходите на хората в зависимост от тяхното богатство. Или пък САЩ биха могли да повишат данъците върху имотите, да обложат огромните нереализирани капиталови печалби и да затворят данъчните вратички за богатите хора. Това е изпълнимо. Държавите не са го направили досега отчасти защото милиардерите са превзели много политически системи. Това е още една причина да ограничим богатството им, завършва Кюпър.