Време е да зарежем базирания на правила международен ред и лицемерието на САЩ

Хората са давали живота си за любов, свобода, справедливост, родината и какво ли още не. Но никой не е умирал в името на базирания на правила международен ред. И е време да зарежем това клише и да го сменим с нещо по-подходящо, пише колумнистът Андреас Клут в материал за Bloomberg.

И това е така не само защото изразът е оруелско лингвистично престъпление с емоционалния сексапил на Powerpoint презентация. Това също така е и лозунг, особено използван от американски дипломати, който кара външната политика на САЩ – от Близкия изток до Африка през Азия и отвъд, да изглежда лицемерна.

Изразът „базиран на правила международен ред“ като фраза през последните години се наложи като заместител на по-стария и малко по-различен (но също объркващ) „либерален международен ред“. Популярността му се увеличи, след като администрацията на президента Джо Байдън дойде на власт, имайки намерението да сигнализира завръщане към по-принципно ориентирания международен ред, отколкото бе тази на Доналд Тръмп.

Байдън и неговите дипломати толкова много използват израза, че Стивън Уолт от Harvard Kennedy School се пошегува, че той се превръща в „изискване за получаване на работа“.

Светът обаче е скептичен по отношение на тази американска особеност, най-вече в Африка, Азия и Южна Америка, където държавите чувстват – и често се съпротивляват на – натиска от Вашингтон за присъединяване към Запада срещу Русия и Китай. На Пекин и Москва междувременно не им е особено трудно да разобличат американските двойни стандарти. Руският президент Владимир Путин вече заяви пред слушатели от т. нар. глобален Юг, че фразата е просто лъскавата опаковка на схващането за американската изключителност, така че Вашингтон да може сам да съставя произволно „правилата“, които иска, и да налага „реда“, който да спазват всички.

Това е доста, като се има предвид, че идва от устата на човек, нападнал суверенната държава Украйна и наредил убийствата на цивилни и отвличането на хиляди деца, принуждавайки Международния наказателен съд в Хага да издаде заповед за ареста му. И все пак – обвиненията за американското лицемерие са намирани за резонни в много столици по света.

Вашингтон твърде често прилага базирания на правила международен ред срещу свои противници като Русия, изключвайки себе си и приятелите си от него, особено Израел. В Международния съд на ООН в Хага (който не е свързан с Международния наказателен съд) Южна Африка заведе дело срещу Израел по обвинения в геноцид във войната срещу „Хамас“ в Ивицата Газа. Съдиите определиха обвиненията като достатъчно допустими, за да издадат временни разпоредби спрямо Израел, докато бъде достигнато крайно решение.

В същото време Белият дом на Байдън изглежда няма нуждата да чака решение на трибунал, който се предполага, че олицетворява базирания на правила ред толкова, колкото всяка една друга международна институция по света. Делото на Южна Африка е „без стойност, непродуктивно и напълно лишено от каквото и да било фактическо основание“, заяви говорител на Националния съвет по сигурност към президента.

Това показва основния проблем. Според Джон Дюгард, южноафрикански професор към Университета в Лайден, Нидерландия, и бивш съдия в Международния съд на ООН, САЩ прокарват своя базиран на правила международен ред така упорито именно защото искат да избегнат безрезервната подкрепа и подчинение на една по-стара, по-проста и по-ясна идея: тази на международното право.

Този стандарт, който е универсален, а не субективен като базирания на правила международен ред, ще е доста конфузен за Вашингтон. Международното право е базирано отчасти на многостранни споразумения, голяма част от които САЩ са помогнали да бъдат изготвени. И въпреки това САЩ са отказали да сложат подпис под не едно от тях, включително Конвенцията за клъстерните муниции, Конвенцията за правата на детето и тази за правата на хората с увреждания, както и протоколите от 1977 г. към Женевската конвенция, Римския статут, с който се създава Международният наказателен съд, и други.

Така че Вашингтон няма много правно основание, когато порицава Китай, да кажем за това, че тормози Филипините в Южнокитайско море, тъй като самите САЩ не са подписали конвенцията на ООН за морското право. Също така не могат пълноправно да се присъединят към Международния наказателен съд в обвиненията срещу Путин във военни престъпления, тъй като по същество страната не признава този съд – и всъщност санкционира прокурорите на институцията, когато те започнаха да разследват обвинения за престъпления на американски войници в Афганистан.

По тази причина администрацията на Байдън предпочита базирания на правила международен ред, посочва Дюгард. Концепцията всъщност не определя правилата така, както биха го направили юристите. Няма трибунали или прокурори за уреждане на спорове. Нито пък се интересува дали страните са „за“, или „против“. Вместо това базираният на правила международен ред е достатъчно плаваща концепция, за да намеква за съществуването на стандарти, докато в същото време позволява на САЩ да налагат своите международни интереси.

Определянето на националните интереси е легитимна цел за външната политика на дадена страна и САЩ не трябва да се срамуват от това, че използват своята огромна (макар и намаляваща) мощ, за да я преследват. Това се нарича реализъм в международните отношения. Но както ни показаха трагедиите на световните войни и Холокоста от предишния век, също така подобава на държавите да озаптяват властта – своята и на другите – чрез норми и закони. Това се нарича идеализъм. През последните осем десетилетия САЩ бяха най-добре, когато съчетаваха тези две линии във външната си политика, за свое добро и за това на останалия свят.

Съвет към Байдън и другите западни лидери – да изпратят бележки до служителите си: зарежете базирания на правила международен ред във всички изказвания и вместо това дайте обет за вярност на международното право. След това нека бъдат поставени под отговорност Русия, Китай и Иран спрямо този стандарт – но също така и Израел и, да, ако е необходимо и САЩ.

Тази промяна няма винаги да е удобна за Вашингтон, но ще подобри отношенията на страната със света, който в резултат ще е в по-добро състояние – по-проспериращ, свободен и мирен, завършва Андреас Клут. В сравнение с този ужасно звучащ базиран на правила световен ред новото поле за изява може да има и по-привлекателна и по-автентична форма. Все пак, какво може да е по-американско от закона и реда?