Победа на Байдън над Тръмп няма да е чудодейният лек за американската демокрация

Разликата между победа на Доналд Тръмп и такава на Джо Байдън през ноември може да е бъдещето на американската република. Но от това не следва, че втори мандат на Байдън ще сложи край на политическото боледуване на Америка, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

Победата му вероятно ще бъде скромна, обявена за открадната от Тръмп и ще включва загуба за демократите на контрола над Сената на САЩ. Би било много смело да се мисли, че един сенилен Байдън, борещ се с още повече блокирания в Конгреса, ще охлади републиканската възбуда. Разумно е да се очаква, че в навечерието на изборите през 2028 г. Америка ще изпита отново днешното чувство на тревожност.

Това е изборът, пред който са изправени избирателите на САЩ след десет месеца, и той е ясен. Тръмп не оставя никакво съмнение, че би използвал пълната гама от президентски правомощия и би намерил нови, за да накаже враговете си и да награди приятелите си. Би било глупаво да мислим, че той се шегува, когато обещава да бъде диктатор за един ден и да изкара американски войски по улиците.

Урокът от първия мандат на Тръмп е, че той трябва да бъде вземан на сериозно. Много се изговори какво ще направи той законово във втория си. Следователно би било несериозно да се приеме, че конституционният ред в САЩ ще оцелее при един ревизионистки Тръмп.

Това е проблемът. Победа на Байдън би означавала, че Америка ще отложи битката с 4 години, като няма гаранция, че ще я спечели тогава. Като се има предвид чернобялата природа на избора в Америка, разбираемо е, че на хората им е трудно да видят отвъд ослепителния катарзис на едно поражение за Тръмп.

Струва ми се, че шансовете за това са по-големи от това, което котират букмейкърите, посочва авторът. Тръмп навлиза в съдебен ад. Наскоро той беше глобен с над 83 милиона долара обезщетение за клевета срещу жертва на сексуално насилие от негова страна. Грози го забрана да прави бизнес в Ню Йорк и да му бъде наложена глоба от поне още 350 милиона долара за подправяне на финансовото му състояние. След това идват криминалните процеси срещу него. Вероятно ще има присъди.

Политическото въздействие на съдебните драми на Тръмп има две страни. Всяка присъда срещу него от „предубедената“ съдебна система консолидира електоралната му база, т. нар. МAGA движение (по името на слогана му „Да направим Америка отново велика“ – бел. прев.) Но съдебните драми внушават допълнително съмнение относно него в съзнанието на независимите избиратели.

Това е добра новина за Байдън в краткосрочен план, защото подобрява шансовете му за победа през ноември. От друга страна обаче това може да направи управлението още по-трудно, тъй като Републиканската партия вече е твърде дълбоко обвързана с тръмпизма, за да отстъпи.

Природата на култовете е, че всеки неуспех задълбочава чувството за предателство, което ги подхранва. Тръмпизмът не е програма за управление. Това е гняв срещу света. Евентуалното поражение само ще потвърди в очите на привържениците му, че „тъмните сили“ диктуват правилата.

Очевидният въпрос е какво би било необходимо, за да се победи тръмпизмът завинаги. Най-простият начин би бил съкрушително поражение от мащаба на загубата на Бари Голдуотър на изборите през 1964 г. или на Джордж Макгавърн през 1972 г. Това обаче е и най-малко правдоподобният. Проучванията може би подценяват шансовете на Байдън през ноември, особено след като икономиката на САЩ изглежда се насочва към меко кацане. Но острата поляризация в Америка е забележително стабилна от много години. Потенциалната победа на Байдън вероятно ще бъде минимална и оспорвана.

Втора въпрос би било лишаването от свобода на Тръмп заради опита му да подмени изборите през 2020 г. Трудно е да се каже дали негово вкарване в затвора ще задълбочи култа или ще го разбие. Рискът е, че това може да засили претенциите му да бъде преследваният символ на забравения американец. Неговите последователи редовно изобразяват Исус, седнал до него в съдебната зала.

Трета въпросителна е дали Байдън ще управлява с реформаторски плам през втория си мандат и ще възстанови вярата в американските институции. Не е неуважение към законодателните победи на Байдън през първия му мандат (които бяха значителни) да се каже, че ще бъде по-трудно да ги постигне във втория.

По-вероятно е Сенатът да мине в ръцете на републиканците през ноември. Дори демократите да получат мнозинство в Камарата на представителите, Конгресът ще остане пречка за Байдън. На всяка възраст това би било предизвикателство, камо ли след осемдесетте му години.

А дали не тълкуваме Тръмп погрешно. Втори мандат може да бъде по-малка заплаха, отколкото се предполага. След като Тръмп се помилва сам за предполагаемите си престъпления (нещо, което американската конституция позволява – бел. прев.), той ще влезе в руслото на обичайна си некомпетентност. Все по-често се чуват бизнес лидери да казват, че Тръмп не е толкова лош, колкото звучи. Те дълбоко грешат. Противниците му обаче Тръмп неправилно смятат, че неговото поражение би било необходимо и достатъчно условие за възстановяване на американската стабилност. За това вероятно ще е необходимо нещо много повече, завършва Люс.