Политиците не могат да разчитат на икономиката за успех на изборите за Европарламент

Държавните лидери на страните от еврозоната, които искат да задържат популистките партии на разстояние, едва ли ще получат голяма помощ от икономиката тази година - дори ако Европейската централна банка (ЕЦБ) намали лихвените проценти, пише Bloomberg.

С изборите за Европейски парламент (ЕП), които трябва да се проведат през юни, 2024-та се откроява за голяма част от установената политическа класа на континента като изпълнена с опасност година, в която допълнителна популярност могат да привлекат крайнодесни движения като „Алтернатива за Германия“ и „Национален сбор“ във Франция. Германските провинциални избори са друга причина за безпокойство сред политическата класа.

Този график съвпада с прогнозираното ускоряване на растежа в световен мащаб и в еврозоната, със затихваща инфлация и забавянето на ограниченията с перспективата за намаляване на високите разходи по заемите. Но всички подобни потенциални съставки за оптимизъм засега едва ли ще имат някакъв ефект.

„В по-дългосрочен план ще имаме пълна заетост, по-силен ръст на заплатите – вероятно по-ниско ниво на неравенство“, коментира Холгер Шмидинг, икономист в Berenberg. „Но мисля, че този ефект няма да се появи за европейския вот или за германските провинциални избори през есента. Това е твърде краткосрочно”, добавя той.

Германия е пример за правителствени неволи, като коалицията на канцлера Олаф Шолц се сблъсква с бюджетни спорове и трябва да се справи с нарастващата популярност на „Алтернатива за Германия“, особено в източната част на страната. Избори ще се проведат есента в три източни провинции, където крайнодясната партия се радва на силна подкрепа в социологическите проучвания и където правителството предоставя щедри средства под формата на субсидии, за да стимулира създаването на работни места.

Повечето хора в Европа споделят, че начинът им на живот е подложен на риск. Графика: Bloomberg

Освен това Германия беше скована от серия от работнически стачки – първо на машинистите, а след това на летищния персонал и на служителите в транспортния сектор.

Вълната от фермерски протести не подмина Германия, след като заля първоначално Франция, където партията на президента Еманюел Макрон изостава в проучванията от „Национален сбор“ на Марин льо Пен.

Добрата новина е, че няма признаци на отслабване на пазара на труда и икономиките в региона се очаква да се подобрят спрямо миналата година. Въпреки това перспективите са ограничени - както гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард призна миналия месец.

„Входящите данни продължават да сигнализират за слабост в близко бъдеще“, дори ако проучванията „показват ускоряване на растежа в бъдеще“, заяви тя на 25 януари.

Това е в съответствие с прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) от миналата седмица, която показва, че разширяването на еврозоната се ускорява умерено до 0,9% тази година, спрямо 0,5% през 2023 г.

От четирите най-големи икономики МВФ вижда подобрено представяне само във Франция и Германия, въпреки че безизходицата в бюджета при последната страна продължава да хвърля сянка върху нейните перспективи.

И ако ЕЦБ намали лихвените проценти, това също може да не окаже съществено значение за растежа.

Използвайки модела SHOK, създаден от Bloomberg Economics, се оформят два сценария: един, при който централните банкери започват да намаляват разходите по заемите с четвърт процентен пункт през март и при всяко решение след това; втори, при който първото намаление ще е през юни.

Първият сценарий ще повиши брутния вътрешен продукт (БВП) с около 0,22% до края на годината, докато при втория ще се добави към растежа на икономиката на еврозоната малко над 0,1 процентни пункта през 2024 г. Това предполага само незначително въздействие, когато избирателите отидат до урните. Освен това централните банкери имат причина да бъдат предпазливи, тъй като се фокусират върху поддържането на цените под контрол.

„Ако ЕЦБ искаше да даде тласък на икономиката навреме за изборите в ЕС, трябваше вече да намали лихвите“, изтъква Гунтрам Волф, ръководител на Германския съвет за външни отношения. „ЕЦБ с право е по-загрижена за репутационния риск, тъй като инфлацията беше над целта от 2% дълго време и това е, което хората помнят“, добавя Волф.

Едно нещо, което може да подкрепи настроенията сред избирателите, е облекчаването на кризата с разходите за живот. Въпреки че растежът на реалните доходи – заплащане, коригирано спрямо инфлацията – остава отрицателен от години, сега има шанс да се подобри.

Подобряването на жизнения стандарт чрез повишаване на заплатите и по-стабилни цени може да промени възприятията, смята Шмидинг от Berenberg. Но той предупреждава, че потребителите вероятно ще бъдат по-фокусирани върху скорошния опит.

„Хората все още са ядосани от високите цени“, изтъква той, добавяйки: „Очаквам политическият климат да се успокои в дългосрочен план, тъй като икономическото положение на домакинствата с по-ниски доходи, които пострадаха силно от по-високите цени на енергията, ще се подобри“.

Междувременно Германия е изправена пред продължаващото предизвикателство, че растежът на потребителските цени там ще се задържи за по-дълго време, преди да достигне целта на ЕЦБ от 2%, отколкото в други големи икономики от еврозоната, прогнозира Бундесбанк.

Разходите за живот вече не са основна грижа за европейските граждани. Графика: Bloomberg

Освен това, не само инфлацията и цената на живота тласкат избирателите към крайности. Въпреки че тези проблеми са най-големите им национални притеснения според Евробарометър, имиграцията и войната в Украйна са най-големите притеснения за региона като цяло.

Това говори за по-дълбоките настроения, които подхранват преминаването към популистки партии.

„Това, което има значение, е икономическото безпокойство: страхът да не загубиш работа, да не бъдеш в добре признат сектор или професия и да живееш по-неблагоприятно в сравнение с другите“, коментира Корнелия Вол, президент на базираният в Берлин Hertie School и професор по международна политическа икономия. „Крайната десница използва икономическата тревога и подклажда притеснения относно бъдещето“.

Скептичните към ЕС партии може да претендират за над 25% от гласовете на изборите през юни и в социологическите проучвания в девет от 27-те държави членки на ЕС, посочва групата Eurasia.

Какъвто и да е резултатът, правителствата нямат много възможности да привлекат гласоподавателите финансово, тъй като се фокусират върху консолидацията на дълга, за да намалят заемите в еврозоната, възлизащи на около 90% от икономическата ѝ продукция.

„Правителствата трябва да намалят разходите, въпреки че потребителите все още се борят с по-високите разходи по ипотеки и цените в магазините“, изтъква Лена Комилева, главен икономист на G Plus Economics. „Кумулативното увеличение на заплатите ще бъде по-малко от увеличението на разходите, пред които са изправени потребителите“, добавя тя.