Украйна се нуждае от смяна на тактиката, притисната от недостиг на снаряди

Украйна се нуждае от смяна на тактиката заради недостиг на снаряди, пишат анализатори за Business Insider. Още от ноември липсата на достатъчно артилерийски снаряди е започнала да се чувства, а сега ситуацията само се влошава, изтъква изданието.

В последните дни Украйна изстрелва по 2000 артилерийски снаряда на ден, а руските военни - по 10 000. Страните от Европейския съюз (ЕС) обещаха 1 млн. снаряда в рамките на година, но месец преди крайния срок става ясно, че ще доставят не повече от 600 хиляди. В същото време Русия си осигури към 1 млн. снаряда и балистични ракети от Северна Корея, както и хиляди дронове от Иран.

На фона на липсващите муниции Украйна и западните ѝ партньори трябва да помислят за алтернативи - дронове и далекобойни ракети, още повече, че HIMARS вече изчерпа своя потенциал.

Украинските военни с мъка удържат руската офанзива, потвърждава и Bloomberg. Агенцията се позовава на писмо на украинския министър на отбраната Рустем Умеров до западните партньори, в което той призовава ЕС да изпълни своя ангажимент. Украйна се нуждае от 200 хил. 155 мм снаряда месечно, за да отговори на огневата мощ на врага.

Освен снаряди са нужни и още артилерийски системи, защото интензивната работа вече почти две години ги амортизира, коментира в интервю за CNN и ръководителят на военното разузнаване ген. Кирило Буданов. Благодарение на дроновете Украйна и Русия имат изравнени способности във въздуха, смята той, но и допълни, че руските военни непрекъснато се учат от опита на украинците и използват все повече дронове на фронтовата линия.

Крим под масиран ракетен обстрел

За масиран ракетен обстрел над Крим съобщи Министерството на отбраната на Русия. Унищожени са 20 ракети - 17 над Черно море и още 3 над полуострова, отломки от които са паднали на територията на военен обект на северозапад от Севастопол, в Любимивка. Поражения по авиационна техника няма, уточнява ведомството. Назначеният от Кремъл губернатор на Севастопол Михаил Развожаев съобщава за поне 6 унищожени ракети над града, като отломки са причинили "незначителни щети" на летището Белбек.

Публикации и видеа в социалните мрежи обаче показват попадение в района на летището, като информацията беше потвърдена и от ръководителя на ВВС на Украйна ген. Микола Олещуч.

Руските власти не съобщават вида на ракетите, доскоро ударите бяха основно с дронове.

Дронове атакуваха обекти на руска територия през последното денонощие. По съобщенията на руските власти един от тях, макар и поразен от С-400, е успял да достигне до целта си в Санкт Петербург - петролния склад "Невски мазут".

Руски военни кореспонденти съобщават и че два дрона за първи път са стигнали до Нижегородска област, но са били унищожени със средства за радиоелектронна борба. В близост до мястото на падането им се намират няколко големи предприятия, включително и нефтопреработвателния завод на "Лукойл" - "Нижегороднефтеоргсинтез", както и нефтохимическите заводи "РусВинил" и "Сибур-Кстово". В Нижгородска област е и базата "Савалейска", от която летят МиГ-31, изпълняващи бойни задачи в Украйна.

Тези удари могат да имат непредсказуеми реакции, предупреждават анализатори.

Путин поставя нови цели за "специалната военна операция"

Руският президент Владимир Путин постави нови цели за своята т.нар. "специална военна операция", анализират от Института за изучаване на войната (ISW), позовавайки се на разговор на държавния глава с приближени в предизборния му щаб. В него той описва създаването на "демилитаризирана зона", която да гарантира сигурността на руските граници и новите територии. В нея той включи Харков, който нарече "руски град". От началото на годината градът е под непрекъснат обстрел, включително и тази нощ (срещу 1 февруари) с дронове.

Руски ултранационалисти също настояват за подобна зона, която да изтласка украинците далеч от Белгородска област. Отделно има и призиви за превземането на Одеса и Миколаев, за да бъде ограничен достъпът до Крим, както и линията Словянск-Краматорск в Донецка област.

Путин отчете, че Авдиевка е важна цел за руските части. По данни на Генералния щаб на ВСУ в 707-я ден от началото на пълномащабната война боевете край града са най-интензивни, като има отразени почти 20 атаки в района на града, Первомайско и Невелско. Засега на руските части не се отдава да обкръжи града, макар че има данни за влизане на руски части през канализацията в няколко къщи в южните части на Авдиевка. На север продължават позиционни битки около Степове и коксовия завод.

Украинските части успяват да удържат и щурма на руснаците около Маринка - превзета от Русия преди няколко седмици. Отблъснати са 10 атаки в този регион. По повечето конфликтни точки на 1500-километровата фронтова линия се водят позиционни битки. Украинците се задържат и на левия бряг на Днепър въпреки трудностите при логистиката и увеличените атаки с дронове от руска страна.

Като цяло в 707-я ден от началото на войната е имало 66 директни бойни сблъсъка, а под артилерийски и минометен обстрел са повече от 140 населени места в близост до фронтовата линия.

Лидерите на ЕС ще дискутират помощта за Украйна

Лидерите на ЕС се събират на първото за годината заседание, на което да обсъдят актуализация на Многогодишната финансова рамка на общността. В нея е включена помощ от 50 млрд. евро до 2027 година за Украйна. На последния Европейски съвет лидерите не ЕС не можаха да постигнат съгласие заради ветото на унгарския премиер Виктор Орбан.

Според публикации в медиите сега лидерите са напът да се съгласят с ултиматума на Унгария и помощта да бъде одобрявана на части отново всяка година. Това обаче противоречи на практиката при актуализация на финансовата рамка, а и ще даде възможност на Будапеща да "извива" ръцете на своите колеги всяка година, за да бъде допусната подкрепата за Киев.

Резултатът от срещата е в критичен момент, след като и подкрепата от САЩ е блокирана от противоречия в Конгреса по вътрешния въпрос за миграцията. Председателят на Камарата на представителите републиканецът Марк Джонсън коментира, че е възможно средствата за Украйна да бъдат разделени от тези за границите, но по-късно неговият говорител отбеляза, че това е само хипотеза.

Скандалът с освобождаването на Залужний получи широк отзвук в западни медии

Авторитетни западни издания като Financial Times, The Time, The Economist, New York Times и The Washington Post отразяват в подробности, позовавайки се на свои източници, за скандала между украинския президент Володимир Зеленски и главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна ген. Валерий Залужний. Според тях Зеленски е предложил нов пост на своя главнокомандващ - секретар на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), който той е отказал. В отговор президентът е посочил, че ще подпише указ за уволнението на Залужний.

Малко след това заседание информацията за освобождаването на Залужний беше разпространена в украински медии, което предизвика и бурна реакция в обществото. Според западните издания именно негативните настроения у военните, обществото, а и от страна на западните партньори са накарали Зеленски да се откаже от намеренията си и Залужний да остане.

Някои от западните медии отчитат, че и двамата потенциални заместници на генерала - ръководителят на сухопътните сили на Украйна ген. Олександър Сирский и на военното разузнаване ген. Кирило Буданов, са отказали поста.

В Министерството на отбраната на Украйна и от Офиса на президента отрекоха информацията, а президентът и главнокомандващият не са я кометирали до този момент. За скандали и несъгласия между двамата се говори от месеци, като коментарите затихнаха за кратко, когато президентът категорично отрече за проблеми между двамата в своята годишна пресконфренция. Проучвания на общественото мнение в Украйна сочат, че Залужний запазва своя висок авторитет сред украинците с одобрение от 88%.

Русия и Украйна извършиха 50-я обмен на военнопленници

Русия и Украйна извършиха 50-я обмен на военнопленници, съобщи украинският президент със специално изявление във Facebook. От плен се завръщат 207 души, голяма част от които са защитници на Мариупол, както и на Змийския остров, които са в плен още от първите месеци на войната. Киев си върна общо 3035 задържани от различни военни части и граждани от началото на войната, отбеляза още Зеленски.

Реализацията на този обмен беше под въпрос след авиокатастрофата на Ил-76 край Белгород преди дни. Русия заяви, че той е превозвал 65 украински военнопленници и обвини Украйна, че е свалила самолета. Владимир Путин заяви по време на разговора със своите приближени, че самолетът е свален със система Patriot от територията на Украйна. Той също посочи, че Москва иска международно разследване на инцидента, но няма нито една международна институция, която да иска да участва в него.

Още в първите часове след катастрофата Володимир Зеленски съобщи, че Украйна иска разследване, а тогава говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не отговори директно на въпроса, казвайки, че е нужно международно разследване на действията на Киев в последните две години.