Защо политическите лидери са толкова непопулярни в момента?

Рекордно ниският рейтинг на Джо Байдън получава много внимание, но лидерите в развития свят са в подобно затруднение като американския президент – рядко са били толкова непопулярни, пише външнополитическият редактор на Financial Times Ручир Шарма.

Проследявайки рейтингите на одобрение в 20 големи демокрации чрез социологически проучвания на Morning Consult, Gallup и Compolitica, се вижда, че в развития свят няма лидер с рейтинг от над 50%. Само още една страна – Италия, отчита увеличение на рейтинга на лидера си през текущото десетилетие. С 37% одобрение рейтингът на Байдън е на рекордно ниско ниво за американски президент по това време на мандата – но над средното за колегите му по света.

Признаците на старостта може да вредят на рейтинга на 81-годишния Байдън, но не обяснява особено по-широката тенденция. Между 1950 г. и 2020 г. средната възраст на президентите и премиерите в развитите страни е намаляла от над 60 до около 54 години. Лидерите на Великобритания, Германия, Франция и Япония са много по-млади от Байдън – но и дори по-малко популярни. И четиримата имат рейтинги под 30%.

Дебатът около Байдън се фокусира върху това защо получава толкова ниска оценка въпреки сравнително силните икономически данни напоследък, включително по-ниската инфлация. Въпреки това рейтингите на одобрение спадат през първия мандат на американските президенти от времето на Роналд Рейгън през 80-те години. Поддръжниците на Байдън се надяват подобряващата се икономика евентуално в крайна сметка да тласне нагоре и рейтинга му, но той се изправя срещу дълбоко вкоренени тенденции.

Лидерите в развития свят са, поне отчасти, жертви на дългогодишен упадък на националния морал. По-бавният икономически растеж, нарастващото неравенство и засилващото се усещане, че системата е нагласена срещу средностатистическия човек – всички тези фактори се засилват от поляризиращото влияние на социалните медии.

В САЩ демократите са по-малко склонни да гласуват за републиканец, още по-малко да се оженят за такъв, и обратното. Поляризацията е лична, горчива. Подобни разделения се разширяват в Европа, където гласоподавателите могат да избират сред повече партии и се обръщат срещу утвърдените. Между началото на 90-те години и 2020 г. делът на гласовете за крайните партии в Европа е нараснал от почти нула до 25%. Това беше поведено от печалби на крайната десница, която се представя като защитник на обикновените хора срещу външни лица и разглезения, глобален елит.

Социалните медии явно засилват злобата на партийните привърженици. Стабилно мнозинство в най-развитите икономики – и почти 80% в САЩ, вярват, че тези платформи разширяват политическите разделения. Възможно е също така обществото все повече да се отчуждава от демократичните лидери, тъй като по-малък брой талантливи хора влизат в политиката, отблъснати от трикове, нужни, за да се оцелее на цифровизираната арена.

В развиващия се свят обаче, макар че социалните медии могат да са също толкова широкоразпространени и враждебни откъм съдържание, те явно нанасят по-малко вреди на политиците. Проследявайки 10 от най-големите развиващи се държави, се вижда, че повечето лидери все още имат рейтинги от над 50%. Усещането за разочарование, което засенчва лидерите на развитите страни, все още не е завладявало колегите им от развиващия се свят.

Една възможна причина за това е, че макар че глобализацията и цифровизацията помогнаха да се подобри благосъстоянието на мнозина в развиващия се свят, развитите страни бележат по-бавен растеж през последните десетилетия. Това важи особено силно за средните класи. От върховете от поне 3% през 60-те и 70-те години, ръстът на средния доход на глава от населението в САЩ се е забавил до 1,5%, а в големите европейски икономики и Япония – до около 1% или по-малко. Може би не е случайно, че Япония претърпя най-острия си дългосрочен спад в доходите на глава от населението и днес има най-малко популярния премиер – Фумио Кишида, с рейтинг от 21%.

Социологическите проучвания показват, че избирателите в развитите икономики губят вяра, че съвременната капиталистическа система може да генерира възможности за всички и са все по-склонни да вярват, че „хората могат да забогатеят само за сметка на останалите“. Повечето виждат себе си като „останалите“. През 2023 г. броят на хората, които очакват да бъдат „по-добре след пет години“, удари рекордни ниски нива от под 50% във всички 14 развити държави в проучване на Edelman Trust Barometer. Оптимистите са малцинство навсякъде. Дори положителните вибрации, излъчвани от нарастващия фондов пазар, не радват хората извън финансовия свят.

Това вещае лошо за действащите президенти предвид националните избори в много водещи демокрации тази година. В началото на века действащите президенти печелеха 70% от гласовете при преизбирането си, напоследък те печелят по само 30%. За да възстановят традиционното си предимство, действащите президенти трябва да признаят, че връзката между водещите икономически данни и политическата подкрепа се е счупила. Избирателите реагират на дългосрочния упадък и търсят нови решения.