Армения - „стратегически съюзник“ или „още една Украйна“

Неотдавнашните опити на Армения да диверсифицира своите партньорства в областта на сигурността засилиха наративите за „украинизацията“ на страната.

През последните месеци нестабилната ситуация в международен план за Армения я мотивира да преразгледа своите традиционно зависими от Русия връзки в областта на сигурността и да търси ново сътрудничество с Индия и държавите членки на Европейския съюз (ЕС) Франция, Гърция и Кипър, пише Euractiv.

Този нов завой във външната политика превърна страната в мишена на руската пропаганда, а Кремъл на няколко пъти обвини Армения, че се е превърнала в поредния „недружелюбен режим“.

Западна подкрепа над ОДКС

Армения, която е член на водената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) от 1992 г., започна да поставя под съмнение своите съюзи за сигурност след 44-дневната арменско-азербайджанска война през 2020 г.

ОДКС, която включва също Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Беларус, теоретично трябва да се притече на помощ на държава членка, когато е атакувана съгласно член 4 от Договора за колективна сигурност.

Организацията обаче многократно е демонстрирала нежелание да подкрепи Армения в подновения ѝ конфликт с Азербайджан през последните години.

Вместо това групата пое ролята на неутрален наблюдател, което доведе до открита критика на ОДКС от страна на арменските политици.

Според премиера на Армения Никол Пашинян, ОДКС, противно на задълженията си, не е отговорила адекватно на заплахите за сигурността на Армения.

В знак на протест арменските политици систематично бойкотираха срещите на високо ниво на ОДКС през последните месеци като отговор на бездействието на блока пред лицето на азербайджанските атаки, като същевременно продължават номинално членството си в организацията.

Бойкотът на Армения спрямо ОДКС беше последван от редовни изявления на руски политици и контролирани от държавата медии, в които ръководството на страната беше представено като „марионетка“ на колективния „Запад“, докато бойкотът на срещите на ОДКС беше наречен „инициатива ” на колективния „Запад”, който се опитва да отдалечи Армения от Русия.

През ноември говорителят на руското външно министерство Мария Захарова обвини Запада за отказа на Армения да присъства на срещата на върха на ОДКБ.

„Западът очевидно стои зад това [решението на Армения да пропусне срещата на върха]. Западът, чиито планове в Украйна се провалиха, сега стиска Армения, опитвайки се да я откъсне от Русия“, каза тя пред журналисти.

Военни загуби

След атаката срещу Нагорни Карабах през септември 2023 г. и принудителното напускане на арменското население от домовете им, Кремъл и свързаните с руската държава медии започнаха подновена кампания срещу арменското правителство.

Твърди се, че кампанията е имала за цел да спаси имиджа на руския мироопазващ контингент в Нагорни Карабах, като прехвърли вината за неговото бездействие върху арменското правителство.

В тази връзка руски официални лица многократно заявиха, че правителството на Никол Пашинян носи пълна отговорност за победата на Азербайджан в Нагорни Карабах поради сближаването му със Запада.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев се опита да предположи в своя канал в Telegram, че „съдбата“ на Армения е предсказуема, тъй като Пашинян, който се смяташе за „чужд“ на Русия, първо загуби войната, но „странно запази позицията си. Тогава той реши да обвини Русия за безполезното си поражение. Тогава той се отказа от част от територията на страната си. Тогава той реши да флиртува с НАТО...”

Докато отразяваха азербайджанската атака срещу Нагорни Карабах, свързаните с Кремъл медии бяха посъветвани да подчертаят, че нападението е ускорено от Армения и нейните западни „партньори“.

За да оправдае бездействието на руските миротворци в Нагорни Карабах, Кремъл обвини Пашинян, който заедно с президента на Азербайджан Илхам Алиев направиха взаимни уверения, че всяка страна зачита суверенитета на другата през октомври 2022 г.

„Арменският премиер вероятно е бил подтикнат да направи тези забележки от своите западни „партньори“, които сега трябва напълно да споделят отговорността за последствията“, изтъква Москва.

"Още една Украйна"

Успоредно с опитите да се обвини Западът за неотдавнашния бойкот на Армения срещу ОДКС и да се представи правителството ѝ като марионетка на Запада, през последните месеци руската пропагандна машина обвини Пашинян, че „активно следва стъпките на украинския президент Владимир Зеленски”.

Тези твърдения попаднаха в медийните заглавия в Русия след посещението на Анна Акопян, съпругата на арменския премиер Никол Пашинян, в Киев, където тя присъства на „Срещата на върха на първите дами и господа“ през септември миналата година. Посещението беше първият открит проукраински ход на арменското правителство от началото на войната на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г.

На 17 октомври Пашинян, говорейки в Европейския парламент, открито разкритикува съюзниците на Армения, че не са подкрепили страната по време на азербайджанската кампания в Нагорни Карабах през 2023 г.

Речта на Пашинян предизвика нова вълна от наративи за „украинизация“ в руските медии.

„Ние [Русия] виждаме как Армения се опитва да се превърне Украйна номер 3, ако считаме Молдова за Украйна номер 2, а Пашинян следва стъпките на Владимир Зеленски с големи скокове“, пише руската държавна агенция ТАСС , цитирайки неназован източник, свързан с политическите среди.

Разказът за „украинизацията“ на Армения също е систематично разпространяван от предполагаемо свързани с Русия медии на арменски език.

Някои от тях през последните месеци редовно твърдят, че опитите на Пашинян да се дистанцира от Москва е открита конфронтация с Русия в украински стил и ще превърне Армения в стрелбище и бойно поле за военни действия между Русия и Запада, с неизбежното „ загуба на арменската държавност“.

На фона на нарастващата руска критика и антиарменските медийни кампании на свързани с Кремъл актьори, Пашинян многократно отрече твърденията за предстояща промяна във външнополитическия вектор на страната му.

Тези уверения на арменското правителство обаче не спират руските политици и медиите да генерират целенасочени атаки срещу страната, които мнозина в Армения очакват да се увеличат през следващите месеци.