ЕС се готви да сложи и алуминия в санкционния списък срещу Русия

Страните от ЕС подготвят 13-я санкционен пакет срещу Русия в опит да ограничат приходите, които страната получава, за да финансира войната си в Украйна, пише Politico. Очакванията са, че новите мерки ще бъдат обявени около 24 февруари - втората годишнина от началото на пълномащабната война.

Според източници на изданието дискусиите се въртят около алуминия и санкциите се подкрепят и от производителите на алуминий в Европа. Предишните мерки засегнаха много малка част от индустрията и 85% от вноса на руски алуминий в ЕС се запазва, казват от European Aluminium.

Производството на алуминий е енергоресурсно - към 40% от себестойността на продукта са разходи за електроенергия. По този начин санкцията косвено ще засегне и енергийния сектор на Русия, отбелязват още източници на Politico. Мярката е дискутирана на 17 януари и се върви към пълна забрана за внос, казват още източниците на изданието. Темата ще продължи да се обсъжда от представителите на 27-те страни в ЕС през тази седмица.

Руският производител на алуминий "Русал" коментира пред ТАСС, че исканията за санкции идват от страна на конкурентите му, които се надяват да превземат дела на руската компания на пазара.

Междувременно в Брюксел напредват с решение, свързано със замразените руски активи. Според източници на Bloomberg става въпрос за облагане с данъци на печалбите, които се генерират от тях, а не за конфискация. В страните от ЕС, Г-7 и Австралия са замразени към 300 млрд. долара средства на руската централна банка, за които Западът опитва да намери законен начин да насочи към възстановяването на Украйна - своебразни репарации за причинените щети и разрушения. Според оценката на Световната банка щетите за Украйна от войната вече са за почти 400 млрд. долара.

Целите за санкции привършват

Проблемът пред ЕС е, че големите индустрии, които могат да бъдат засегнати от санкции, вече се изчерпиха, пише още Politico. Засега остават незасегнати втечненият газ и ядрената енергетика.

Срещу санкциите в ядрения сектор се обявява Унгария, кято разчита на "Росатом" за изграждането на два нови ядрени реактора в АЕЦ "Пакш". Страни от Източна Европа също са против, тъй като в страните им работят ядрени мощности по съветски технологии. Също така в общността няма съгласие на забрана за внос на втечнен газ. След орязаните от "Газпром" доставки на газ в Европа, много страни започнаха да купуват втечнен газ, като сред доставчиците се нареди и руският производител "Новатек".

В ЕС обмислят и да започнат да обръщат внимание не на вноса на руски продукти, а на износа на европейски - особено такива с възможна двойна употреба, които да се използват от Русия за високотехнологични оръжия и насочвани ракети. Проблемът е, че често тези продукти не могат да бъдат първоначално идентифицирани - например части от хладилници, но тези стоки се разглобяват и частите, които Русия не успява да произведе сама, се взимат и изпращат към производителите на оръжия, пише в заключение европейското издание.

В Украйна отбелязват, че част от мерките на ЕС трябва да се насочат към намаляване на "дупките" и начините за избягване на ограниченията. В списъка с ограниченията вече влязоха петролният сектор, диамантите, банките и въздухоплаването. Санкции са наложени и на физически лица, включително президента Владимир Путин и приближени до него бизнесмени. 

Извън пакетите остава селското стопанство, производство на храни и фармацевтични продукти, макар че Русия ограничи вноса на европейски аграрни продукти като отговор на първите санкции, наложени от ЕС през 2014 г. след едностранното анексиране на Крим.