Капанът на корупцията: Как Европа направи крайната десница велика отново

Въпреки че одобрението за Кикл не е високо, хората го приемат сериозно. За разлика от Щрахе, обучен зъботехник, който култивира имидж на плейбой, Кикл има строго присъствие, демонстрира страст към триатлона и други екстремни спортове и яде неподсладена овесена каша с кисело мляко за закуска. След като учи философия и политически науки (и не завършва нито едно от двете), Херберт Кикл става активен в Партията на свободата през 90-те години като помощник на Йорг Хайдер, тогавашният лидер на партията, който е пионер в много от крайнодесните стратегии, включително фокуса върху миграцията.

Харизматична икона за мнозина в Австрия, Хайдер, който загина в автомобилна катастрофа през 2008 г., поведе Партията на свободата в правителството през 2000 г. като младши партньор на ÖVP. Това доведе до възмущение в цяла Европа и дипломатически бойкот от партньорите на Австрия в ЕС.

През по-голямата част от политическата си кариера Кикл работи зад кулисите като съветник и автор на речи. Приписват му измислянето на много от най-запомнящите се — и противоречиви — лозунги на партията, като „Пумерин, а не мюезин“. Пумерин е масивната камбана на върха на катедралата Свети Стефан във Виена. Тя е излята от претопени турски оръдия, пленени по време на османска обсада на града през XVII век.

Някои от другите запомнящи се реплики на Кикл са откровено обидни и расистки. В реч от 2001 г., която той е писал за Хайдер, се казва: „Не знам как някой на име Ариел може да бъде толкова мръсен“, антисемитска препратка към Ариел Музикант, тогавашния лидер на австрийската еврейска общност. „Ариел” също е марка перилен препарат.

Въпреки широко разпространеното осъждане на реториката на Кикл (по време на краткия му престой на поста министър на вътрешните работи през 2018 г. той призова за „концентриране на търсещите убежище на едно място“ и промени името на център за регистрация на бежанци на „център за депортиране“), позицията му в Партията на свободата се подобрява непрекъснато. В стремежа си да се хареса на по-широка аудитория той посмекчи някои от расистките си изказвания, но наскоро започна кампания под надслов „Volkskanzler“, или народен канцлер. Това може да звучи безобидно, но това е термин, използван и от Хитлер.

„Той върви по пътя към успеха“, казва Антон Пелинка, доайенът на австрийската политическа наука. „Съдържанието на това, което казва, е крайно както винаги, но начинът, по който го представя, е по-умерен“, допълва Пелинка.

Този по-внимателен подход помогна на FPÖ почти да удвои подкрепата си от последните избори през 2019 г. Партията също така отбелязва силни резултати в поредицата от регионални избори, беше във федералното правителство като младши партньор на ÖVP и нормализира политическата си програма.

За разлика от тях ÖVP е в отбрана. Подкрепата за партията е спаднала до около 20 процента от най-високото ниво след скандала Ибиса от над 37%. Загубата на регионалните избори я принуди да влезе в коалиция с FPÖ.

Драмата около Курц слага допълнителен прът в колелото. Бившият канцлер наскоро претърпя още един удар, след като връзките му с Рене Бенко, високопоставен австрийски магнат в областта на недвижимите имоти, беше разкрита. Бенко, чиято империя фалира през последните седмици – най-големия фалит в историята на Австрия, е наел Курц да привлича инвеститори от Близкия изток, като се е съгласил в замяна да му плати милиони.

Курц играе роля и в аферата Пилначек. На сутринта, когато тялото на бившия служител на Министерството на правосъдието е открито в Дунав, Курц прекъсна показанията си в съда, за да изрази шока си, като каза, че е говорил с него предишната вечер. „Видях как се отнасяха с него през последните години и видях какво му причини това“, коментира той пред журналисти по-късно същия ден.

Курц обаче няма предвид отношението на собствената си партия към Пилначек, а преследването му от страна на прокурора за корупция. Без да иска, канцлерът задейства пускането на осъдителното аудио на Пилначек, записан тайно в ресторант. предвид отношението на собствената си партия към Пилначек, а преследването му от страна на прокурора за корупция. Без да иска, канцлерът задейства пускането на осъдителното аудио на Пилначек. Според него Курц е лицемер, който опитва да използва трагичната смърт на Пилначек, за да атакува прокурорите.

Курц е отказал коментар пред медията във връзка с тази статия.

По-вредна за ÖVP обаче е ролята на нейния председател на парламента Волфганг Соботка. В записа Пилначек обвинява Соботка, бивш министър на вътрешните работи и дългогодишен посредник на властта в ÖVP, за оказване на натиск върху него да прекрати редица разследвания срещу партията. Соботка отхвърли обвиненията, като каза, че никога не е обсъждал текущи разследвания с Пилначек. Соботка каза, че ще продължи да изпълнява длъжността си „в съответствие със закона“.

Херберт Кикл не пропиля възможностите да се възползва от тези скандали и призова за незабавна оставка на Соботка, като му каза директно в парламента: „Ти не си наш председател“. „Изкушавам се да кажа, че в сравнение с Вас Щрахе беше човек на честта“, каза Кикл по време на дебат, като има предвид бързата оставка на своя предшественик, след като видеото от Ибиса стана публично достояние. „Той поне знаеше какво да прави, когато го обвиниха“, допълва Кикл.

Соботка изглежда има намерение да изчака нещата да отшумят, тактика, която е работила и преди. През 2020 г. стана ясно, че Novomatic, австрийска казино група, разследвана в скандала Ибиса, е дарила 8000 евро на директора на камерния оркестър в родния град на Соботка. Соботка оспорва да има връзка с дарението.

Афинитетът на политика към класическата музика също го вдъхновява да наеме позлатен роял Bösendorfer за парламента на стойност 3000 евро на месец. Службата му защити този ход с аргумента, че „изкуството и културата са основен приоритет в Австрия“. Соботка обаче се поддаде на натиска да замени пианото със стандартен модел.

Поправянето на репутационните щети от тези скандали се оказва трудна задача. Около 80 процента от гласоподавателите декларират в скорошно проучване, че не вярват на Соботка. Така той се нарежда на последно място по рейтинг сред водещите политици в Австрия.