Капанът на корупцията: Как Европа направи крайната десница велика отново

В Брюксел делото „Катаргейт“ за пари срещу влияние разтърси Европейския парламент, тъй като това е най-големият корупционен скандал, удрял някога европейските институции.

За разлика от крайнодесните партии, които често се възстановяват от кризи с ново ръководство благодарение на силата на радикалната си реторика, масовите партии минават през по-тежки времена до голяма степен защото често не е ясно какво защитават. След Втората световна война дясноцентристкият и лявоцентристкият блок в Европа обслужваха различни представители на обществото: професионалната и работническата класа, обикновено със силни връзки с други групи по интереси, например фермери и църкви.

В наши дни обаче различията между блоковете често са трудни за забелязване. Тъй като предпочитанията на гласоподавателите често се влияят повече от личността, отколкото от същността, лоялността към партиите е разклатена.

Що се отнася до корупцията, Австрия преминава през скандали, достойни за сериал на Netflix. Дясноцентристки и лявоцентристки партии доминират политическия пейзаж в страната след Втората световна война. Този успех създаде система на клиентелизъм и покровителство, която обаче е в процес на разпадане след поредица от разследвания и съдебни процеси.

През 70-те години на миналия век аферата „Лукона“ се отнася до схема, измислена от политически свързан собственик на кафене на име Удо Прокш. Планът му включва взривяване на танкер, който той е закупил с цел получаване на застраховка. Шестима души загинаха при експлозията край Малдивите през 1977 г., потопила танкера. Последвалите разследвания на политическите връзки на Прокш доведоха до оставката на 16 длъжностни лица, включително председателя на австрийския парламент, който според конституцията се счита за втори по сила в политическата йерархия в страната и вътрешния министър. По тази история е заснет филм.

Т.нар. Норикумска афера през 80-те години на миналия век обхваща незаконната продажба на стотици гаубици от австрийски производител на оръжия на Иран и Ирак. По това време двете страни са във война помежду си. Тогава се разкриват и тесни връзки между политици и незаконни бизнес интереси. Разчистването е по-лесно, защото същите политици са замесени в скандала Лукона.

Наскоро се проведе разследване по обвинения, че лобистите на Eurofighter са платили около 100 млн. евро на австрийски политици в замяна на поръчка на страната за изтребители на стойност 2 млрд. евро през 2003 г. През 2019 г. Пилначек е казал на своите колеги, които са водели разследването, на среща, че ще си затвори очите, ако тихомълком прекратят разследването с аргумента, че няма как да има положителен изход от него. Това предизвика разследване срещу него за предполагаема злоупотреба с власт, което по-късно беше потулено.

След продължило повече от десетилетие разследване прокурорите повдигнаха обвинения през юни срещу двама ръководители, участващи в сделката за Eurofighter, заради пране на пари. Шансовете за присъди обаче не са големи. Въпреки множеството доказателства, че лобистите са давали подкупи, единствените присъди по случая досега са в Германия, извън границите на Австрия.

Иронично е обаче, предвид популярността на Херберт Кикл, че скандалът на скандалите, който вдъхнови както минисериал, така и отделен документален филм, е свързан със самата FPÖ. Аферата „Ибиса“, наименувана по испанския остров, е резултат от операция от 2017 г. на частен детектив и неговата спътница, която се представя за племенница на руски олигарх. Двамата тогава примамват Хайнц-Кристиан Щрахе, тогава лидер на FPÖ, и негов сътрудник във вила на острова, оборудвана със скрити камери. В течение на дълга вечер, подхранвана от безкрайно количество цигари и водка, смесени с Red Bull, Щрахе - който по това време не участва в правителството, предлага влияние срещу пари.

По времето, когато видеото от срещата изтече в средата на 2019 г., Щрахе беше вицеканцлер в правителство на ÖVP, ръководено от Курц. Аферата предизвика безпрецедентна политическа криза, което доведе до падане на правителството и нови избори, които отслабиха позициите на FPÖ.

Докато ÖVP на Курц се представи добре на тези избори, тъй като рейтингът на FPÖ потъна, вълната от разследвания около Ибиса в крайна сметка впримчи и дясноцентристите. Серия от текстови съобщения, открити в телефона на помощник на Курц, разкриват, че Себастиан Курц, който се представя като реформатор и модерен политик, всъщност е политик от старата школа, готов да направи всичко необходимо, за да осигури властта си.

Изправен пред криминални разследвания за предполагаеми неверни изявления пред парламента и използване на държавни средства за плащане на манипулирани избори, Курц подаде оставка през октомври 2021 г. и в момента тече дело срещу него.

Междувременно Херберт Кикл пое FPÖ и използва времето си в опозиция, за да препозиционира партията както като бич за корупцията, която някога е въплъщавала, така и като образец на крайнодясна идеология: антиимигрантска, антисистемна, антиевропейска и антиукраинска във войната срещу Русия. Обратът в подкрепата за FPÖ показва, че избирателите може да са готови да погледнат отвъд предишната корупция, ако партията има убедително послание и лидер, който го въплъщава.