Как влияе правната система на САЩ върху опита на Тръмп да спечели президентските избори?

Очаква се тази седмица той да се яви във федерален съд за началото на друг съдебен процес, произтичащ от втория иск за клевета от журналистката Елизабет Джийн Каръл след миналогодишното решение на журито, което го призна за отговорен за клевета и сексуален тормоз.

Второто дело ще определи какво обезщетение трябва да плати Тръмп, ако се стигне до такова, за това, че я е оклеветил за втори път, наричайки нейните твърдения за сексуално посегателство "напълно неверни", отбелязва Independent.

Под заглавие "За него това е големият финал" - 50-годишната мисия на Доналд Тръмп да дискредитира американското правосъдие" изданието "Политико" отбелязва, че бившият американски президент е изправен пред несравним правен риск, но той е овладял умението да потиска правната система и да се възползва от нея, а това вече променя и американската демокрация.

Това, което се случи в зала 300 на окръжния съд в Ню Йорк в долната част на Манхатън през ноември, не се бе случвало никога. Не и през предишните почти два века и половина от историята на САЩ, коментира Politico. Доналд Тръмп бе на свидетелската скамейка. Това не беше безпрецедентно в летописите на американската правна система само защото Тръмп бе бивш президент, въпреки че това бе напълно вярно. Беше безпрецедентно, защото динамиката на властта в съдебната зала бе преобърната - обвиняемият не бе в защита, най-уязвимият човек в залата бе най-доминиращият човек в залата, а хората, които трябваше да имат ръководна роля, не можеха да направят почти нищо по въпроса.

Беше безпрецедентно и защото в продължение на около четири часа Тръмп нападаше съдията, прокурора, главния прокурор, делото и процеса - нападна самата правна система, отбелязва Politico. Той нарече главния прокурор "политически наемник". Той нарече съдията "много враждебен". Нарече процеса "безумен", съда - "измама", а делото - "позор". Той каза на прокурора, че трябва да се "срамува" от себе си. Съдията неколкократно помоли адвокатите на Тръмп да го "контролират". "Ако вие не можете", каза съдията, "аз ще го направя". Но не го направи, защото не можеше, а от улиците на града отвън се чуваха постоянно звуците на сирени, които изглеждаха абсолютно уместни, посочва изданието.

"Свършихте ли", попита прокурорът.

"Свърших", каза Тръмп.

Но той далеч не бе приключил, продължава Politico. Показанията на Тръмп, ако не друго, бяха само една малка част от всичко. Според изданието страната никога не е виждала и следователно е напълно неподготвена за това, което ѝ предстои да преживее в следващите мъчителни седмици и месеци - активни предизвикателства, основани на конституционни поправки след Гражданската война, които забраняват на метежниците да гласуват; екзистенциално важни въпроси за президентския имунитет, които почти сигурно ще бъдат решени от Върховния съд на САЩ, на който американците рядко са имали по-малко доверие; и кандидат, който се бори за Белия дом, докато е изправен пред четири отделни наказателни обвинения в предполагаеми 91 сериозни престъпления, сред които, разбира се, са обвиненията, че се е опитал да анулира резултатите от изборите, които е загубил, и да събори демокрацията, която се е клел да защитава.

И макар мнозина да намират поведението на Тръмп в съдебната зала в Ню Йорк за шокиращо, всъщност за него самия то изобщо не е шокиращо. За Тръмп то не е толкова отклонение, колкото продължение, ескалация, то е кулминация. Тръмп никога не е бил точно в това положение и степента на риска, пред който е изправен, безспорно е нещо ново, но също толкова вярно е, че никой не се е подготвял за това толкова дълго, колкото той самият, отбелязва Politico.

Тръмп и неговите съюзници твърдят, че той е жертва на превръщането на съдебната система в оръжие, но в действителност е точно обратното, коментира Politico. Буквално в продължение на повече от 50 години, според хилядите страници съдебни документи и стотиците интервюта с адвокати и правни експерти, хора, които са работили за Тръмп, срещу Тръмп или и двете, както и много от безбройните участници, които са били страни в съдебните процеси и са попаднали под кръстосан огън, Тръмп се е научил как да се възползва и злоупотребява с американската правна система в своя полза и заради своите цели, посочва изданието.

Мнозина биха могли да гледат на правната система в САЩ като на място, което трябва да се опитат да избягват, или може би като на необходимо зло, или може би дори като на благороден арбитър за равенство и справедливост. Но не и Тръмп, отбелязва Politico. Той прекарва по-голямата част от зрелия си живот, оформяйки я като арена, на която може да предявява претенции и да търси влияние. За него тя е била не толкова място, което е последна инстанция, колкото място за постоянни спорове. Конфликтът в съдилищата за него не е цена за правенето на бизнес - това е начинът, по който Тръмп прави бизнес, пише в анализа си изданието.

По време на огромния си брой (предимно граждански) съдебни дела, независимо дали става дума за нападение, за защита или често за комбинация от двете, Тръмп се е превърнал в нещо като майстор любител в областта на правото и законността, отбелязва Policito.

"Той не гледа на американската правна система като на средство за постигане на справедливост за всички", каза пред изданието Джим Зирин, автор на книгата "Главен ищец: Портрет на Доналд Тръмп в 3500 съдебни дела". Той я вижда по-скоро като "инструмент в стремежа си да привлече вниманието и в крайна сметка да получи власт", добави пред Policito Иън Басин, бивш юрист на Белия дом в администрацията на президента Барак Обама, сега изпълнителен директор на организацията с нестопанска цел "Протект демокраси".