Може ли една забрана да спре възхода на крайната десница в Германия?

Докато крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) продължава възхода си, а радикализмът ѝ става все по-изразен, все повече политици от статуквото се питат дали най-добрият начин да бъде спряна партията не е опитът да бъде забранена, пише Politico.

Дебатът започна сериозно, след като Саския Ескен, съпредседател на управляващата партия на социалдемократите (SPD), изрази подкрепата си по-рано този месец за обсъждане на забрана – дори само, както тя се изрази, за да „разтърсим гласоподавателите“ от тяхното самодоволство.

Оттогава насам политици от целия политически спектър обмислят дали правни усилия за забрана на AfD, макар и да са възможни според германското право, ще бъдат умни от тактическа гледна точка – или само ще подхранят допълнително възхода на партията.

Подобно на голяма част от германската политика дебатите са оцветени от нацисткото миналото на страната. В общество, което осъзнава, че Адолф Хитлер първоначално набра сили чрез урните, тъй като нацистите спечелиха повечето гласове на федералните избори, преди да сграбчат властта, все повече политически лидери, особено вляво, виждат забраната на AfD – партия, която смятат за директна заплаха на германската демокрация – като императив, вкоренен в историческия опит.

Други се опасяват, че опитът ще има обратен ефект, позволявайки на AfD да покажат основните си опоненти като подкопаващи демократичната воля на германския народ, отчаяни да забранят партия, която не могат да победят.

Наистина изглежда, че „Алтернатива за Германия“ се опитва да обърне дебата в свое тактическо предимство.

„Призивите AfD да бъде забранена са напълно абсурдни и показват антидемократичното отношение на отправящите подобни искания“, казва Алис Вайдел, съпредседател на партията, в писмено изявление до Politico. “Повтарящите се призиви за забрана показват, че останалите партии отдавна са изчерпали съществените си аргументи срещу политическите ни предложения“.

Дебатът придобива все по-голяма спешност в ключова година, в която AfD явно изглежда готова да се представи по-добре от всякога на изборите за Европейски парламент през юни, както и на избори в три провинции в Източна Германия през септември. Партията в момента е на второ място с 23% подкрепа в националните социологически проучвания. Във всички провинции в бивша Източна Германия, без Берлин, AfD в момента води в проучванията.

Призивите за забрана на партията се засилиха тази седмица след разкрития, че членове на AfD са посетили тайна среща на крайнодесни екстремисти, където е бил обсъждат „генерален план“ за депортирането на милиони хора, включително мигранти и „неасимилирани граждани“. Новината предизвика шок в цялата страна, а мнозина направиха паралели с подобни планове, осъществени от нацистите. Един от хората, който според твърденията е бил на срещата, е бил Роланд Хартуиг, бивш депутат и сега близък личен помощник на Вайдел.

В публикация в социалната мрежа X (Twitter) германският канцлер Олаф Шолц предположи, че това е въпрос на германското правосъдие.

„Извличането на поука от историята не трябва да е само на думи“, каза той. „Демократите трябва да застанем обединени“.

Много от най-крайните лидери на AfD действат в Източна Германия, където партията е и най-популярна. В две от трите провинции, където AfD ще се конкурира на местните избори следващата година – Тюрингия и Саксония – разузнавателните органи на държавно ниво определят местните партийни клонове като "екстремисти" – определение, което засилва правните аргументи за забрана.

Конституцията на Германия позволява да се забраняват партии, които „се опитват да подкопаят или премахнат свободния демократичен основен ред“ – което по същество позволява на държавата да използва антидемократични средства, за да не позволи на авторитарна партия да разяде демокрацията отвътре.

Реално законовата летва за налагане на забрана е много висока. Конституционният съд на Германия го е правил това само два пъти: Социалистическата партия на Райха, наследник на нацистката партия, е забранена през 1952 г., а Комунистическата партия на Германия е забранена през 1956 г.

Съвсем наскоро, през 2017 г., съдът отсъди, че неонацистка партия, известна като Национална демократична партия (NPD), макар да отговаря на идеологическите критерии за забрана, е твърде маргинална, за да бъде забранена, тъй като не получава обществена подкрепа и затова не е заплаха за германската демокрация.

Предвид резултатите на AfD в проучванията обаче усилия за забраната ѝ ще наложат съвсем различна дилема: как политиците ще се справят с ответната реакция от много от поддръжниците на партията?

Дясноцентристките консерватори, които водят в националните проучвания, са склонни да не гледат благоприятно на забраната.

„Подобни фалшиви дебати наливат вода в мелницата на AfD”, каза Фридрих Мерц, лидер на дясноцентристката Християндемократически съюз, за вестник Münchner Merkur. В отговор на Ескен, лидера на SPD, който подкрепя проучването за забрана, Мерц добавя: „Наистина ли председателката на SPD вярва, че можеш просто да забраниш партия, която достига 30% в проучванията? Това е плашещо потискане на реалността”.

За SPD залозите по отношение на политическото им оцеляване са много по-големи. Партията претърпя рязък спад в популярността си и в две провинции в източната част на Германия е опасно близо да падне под 5-процентното граница, необходима за спечелване на места в местните парламенти.

Дори в рамките на SPD – партия, чиято история на съпротива срещу нацистите е източник на голяма вътрешна гордост – има остро несъгласие дали забраната е добра идея.

„Ако забраним партия, която не харесваме, но която все още води в проучванията, това ще доведе до още по-голяма солидарност с нея“, казва Карстен Шнайдер, социалдемократ, който е федерален комисар за Източна Германия, пред Süddeutsche Zeitung. „И дори от хора, които не са симпатизанти на AfD или гласоподаватели, съпътстващите щети ще бъдат много големи.“